Каква зима предстои? Снежна приказка или месеци, наподобяващи ранна пролет? По-мразовита и с повече сняг или по-мека, подобно на предходните години?
Ранните прогнози са факт и според наличните данни може би има основание за надежди за малко по-различна ситуация спрямо предните зими.
Според последната дългосрочна прогноза на Националния институт по метеорология и хидрология ноември се очаква да бъде със средни месечни температури около или над нормата. Валежите също ще са около нормата, като под норма се разбира периодът от 1980 до 2009 г. Това пък значи, че спрямо ноември миналата година, този може да е по-хладен, но с по-малко валежи.
Декември също ще е около нормата, като валежите може да са над нея.
Това отново значи по-студен и с повече валежи месец спрямо 2023 г.
Факторите, които определят времето, са много, но според метеоролозите от Meteo Balkans тази зима за Северното полукълбо значение имат два феномена - Ла Ниня и т.нар. полярен вихър. Те имат влияние и над времето в България.
Полярният вихър е област с ниско налягане, която се формира над Северния полюс. Започва да се оформя през есента и продължава през зимата. Върти се в обратна на часовниковата стрелка посока.
Колкото по-силен е той, толкова повече се задържа студеният арктически въздух в него, тъй като заобикалящите го струйни течения го "поддържат" и заключват в полярните области. Това пък значи, че в Европа и Северна Америка зимата е по-мека, тъй като в средните ширини не нахлува арктически студ.
При слаб, нестабилен полярен вихър, и съответно слабо струйно течение около него, той се удържа по-трудно, разрушава се и студеният въздух слиза от полярния кръг пò на юг, т.е. в обширни райони под Арктика също става студено и снежно.
Засега наблюденията на специалистите сочат, че тази зима полярният вихър може да е по-слаб и нестабилен, което да доведе до по-студена и снежна зима в Европа.
Данните за явлението през септември и октомври говорят за необичайно слаб и бавно развиващ се вихър, което може да продължи и в следващите седмици, т.е. да доведе до студени течения и към по-ниските ширини.
Другият фактор, който определя времето през зимата на 2024/2025 г., е климатичният феномен Ла Ниня - явлението, при което температурата на водата в източната част на тропическия Тихи океан се понижава. Това води до промени в атмосферната циркулация, които се усещат по целия свят, припомнят от Meteo Balkans.
Обратното явление - топлата фаза, е Ел Ниньо. Тя приключи по-рано през годината и след неутрална фаза, сега прогнозата е за настъпване на Ла Ниня.
Според последните данни на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания на САЩ вероятността за настъпване на Ла Ниня е около 60%, като очакванията са за слабо и кратко явление - до януари - март 2025 г.
Промените в тези фази влияят върху тропическите валежи и моделите на налягане, променяйки системата за обратна връзка атмосфера-океан в световен мащаб. Това съответно има значение и за зимната температура и моделите на снеговалеж.
Ла Ниня има по-пряко въздействие над Северна Америка, и макар и по-слабо и не директно, и в Европа.
Старият континент е далеч от епицентъра на явлението в Тихия океан и влиянието му по-лесно се нарушава от местните климатични фактори. Или с други думи - ефектът на Ла Ниня се прогнозира по-трудно в Европа.
Обикновено действието на студената фаза може да доведе до по-студена и снежна зима в Северна Европа, тъй като студените въздушни маси се преместват към северните региони на Европа и Азия.
В южните части на Европа пък е обратното - зимата е по-умерена, суха и топла. Това важи и за Балканите и България. У нас това може да значи по-мека зима, с по-малко сняг в ниските, равнинни райони, но все пак добри снежни условия в планините.
Конкретно за България вариантите от комбинацията на двата фактора са няколко.
При настоящата вероятност за по-слаба Ла Ниня и нестабилен полярен вихър, у нас може да има по-снежна и студена зима, с продължителни и тежки зимни условия, отбелязват от Meteo Balkans.
Ако Ла Ниня е активна и по-силна, а полярният вихър е нестабилен, може да има студени вълни, които да навлязат от североизток или северозапад и да донесат значителен студ и снеговалежи в България.
Ако обаче Ла Ниня е активна, а полярният вихър е стабилен, резултатът у нас ще е сравнително мека и суха зима - студеният въздух ще остане заключен на север, а Ла Ниня ще допринася за по-сухи условия, особено в равнините.
Според взаимодействието на двата фактора, е възможно да имаме смесица от по-топли периоди, прекъсвани от кратки студени вълни.
Колкото до мечтания или омразен сняг - прогнозата на ECMWF (European Centre for Medium-Range Weather Forecasts) общо за Европа показва сезонен снеговалеж под средния. Това не значи, че няма да има сняг, но че ще е по-малко от обикновено.
Очакванията за ноември са за снеговалежи под средните за цяла Европа, може би с изключение на Алпите и Северните Балкани.
По-малко сняг от обичайно се очаква и през декември в голяма част от континента, отново с изключение на Алпите и Северна Скандинавия.
Същите са прогнозите и за януари, но тогава се очаква зона с повече снеговалежи да навлезе в югоизточните части на континента.
Друга система за дългосрочно планиране - британската UKMO, също не дава надежди за бяла зима. За целия сезон очакванията са за средни стойности по-малки от нормалното, с изключение на някои северни части.
Очакванията за ноември, декември и януари са подобни на тези на ECMRWF - под средния потенциал за сняг в голяма част от Европа. Изключенията са Алпите и северните части. През януари потенциалът за снеговалеж се увеличава от североизток и отделни райони над централните части.
С други думи - ако се колебаете дали да отидете на ски в Алпите - идете. Рядко се случва някой да е съжалил за подобна ваканция.