Според президента Барак Обама американците са гневни, разстроени, уплашени, тревожни, несигурни, нервни, обезсърчени и объркани. Президентът, който заложи в предизборната си кампания на надеждата и промяната, сега прилича по-скоро човек, който поставя диагноза депресия, вместо да предлага вдъхновение.
Преди ключовите парламентарни избори тази седмица, Обама говори охотно за тази скръбна диагноза в предизборните си обиколки, звучейки по-скоро като психиатър, отколкото като политик. Обикновено я "гарнира" с напомнянето, че страната и друг път е преживявала тежки времена и има достатъчно сили, за да устои. Към това прибавя призив към избирателите да "изберат надеждата, а не страха".
Избор между надеждата и страха?
Нерадостната оценка на президента е може би опит да прояви съчувствие към избирателите във време на силни тревоги за икономиката. Тя може да се приеме и като обяснение защо избирателите не харесаха неговия дневен ред и защо се готвят да дадат урок на демократите на 2 ноември.
На 2 ноември американските гласоподаватели ще избират всички 435 членове на Камарата на представителите и 37 от 100 сенатори. Според социологическите проучвания, републиканците има вероятност да спечелят местата в долната камара, но няма да успеят получат мнозинство в Сената. В същото време, гласоподавателите ще избират 37 щатски губернатори и ще запълнят над 80% от 7382 щатски места в щатските законодателни органи в страната.
Демократите сега контролират и двете камари в 27-те щатски законодателни органа, а републиканците доминират в 14. Контролът е разделен в осем щата, а еднокамарният щатски парламент в Небраска е безпартиен. С толкова големи залози и двете партии изливат милиони долари в щатите, в които разчитат да спечелят или загубят места...
Обама обещава лек за болките на хората
Американците биха подкрепили по-категорично политиката на Обама, ако не бяха сковани от страховете, раздухвани от републиканците, твърди президентът. Критикуван, че е прекалено интелектуален и откъснат от хората, той говори за страховете им, може би за да покаже, че е наясно с техните болки, макар и да не е в състояние да ги излекува.
"Хората продължават да страдат и да изпитват страх. И може би една от причините нашата политика да изглежда толкова сурова, а фактите, науката и аргументите да не звучат убедително, е че живеем в напрежение и когато изпитваме страх, не винаги умеем да разсъждаваме разумно", каза неотдавна Обама на проява за набиране на средства за демократите в Бостън, Масачузетс.
На друго събитие президентът отправи сходно послание: "Има силни тревоги и разочарования, има много страх из страната. Въпросът е дали надеждата ще надделее над страха. Това е така, защото другата страна ще се опита да "яхне" страха и тревогите по пътя към изборните урни".
Не е първият, който се прави на главен психиатър
Обама не е първият президент, който се опитва да играе ролята на главен психиатър и да постави страната на кушетката на пациента. Не са забравени някогашните думи на Джими Картър, че "криза на доверието" заплашва да унищожи нацията. Бил Клинтън каза: "Усещам вашата болка".
В радиообръщенията, наречени "разговорите край камината", Франклин Рузвелт говореше за терзанията на избирателите и се опитваше да спечели тяхната подкрепа за политиката му по време на Голямата депресия.
За първи път Рузвелт отправи успокоително послание към електората в речта при встъпването си в длъжност през 1933 г., в ранния етап на Голямата депресия: "Единственото, от което трябва да се страхуваме, е самият страх". Обама се опитва да прояви солидарност с избирателите, като им говори постоянно за онова, което изпитват. Това е много стара политическа техника, особено в трудни времена, казва Мартин Медхърст, преподавател по риторика и комуникации в университета Бейлър.
Трудните времена
Според Белия дом Обама иска да покаже на избирателите, че е наясно какво изпитват, за да ги убеди в основния аргумент на предизборната кампания: че те трябва да направят избор между политиката, предизвикала сегашния икономически хаос, и политиката, която започва да го отстранява. "Той признава онова, което е ясно на всички нас: че нашата страна изживява трудни времена", каза висшият президентски съветник Дейвид Акселрод.
Анкета на Асошиейтед прес и маркетинговия институт GfK потвърди страховете и терзанията на избирателите, за които говори Обама. Но тя показа също, че съчувственото послание на президента не винаги се приема добре от избирателите. През месеца, когато Обама встъпи в длъжност - януари 2009 г., 81 процента смятаха, че той разбира много добре или донякъде добре проблемите на обикновените американци. През септември тази година този показател спадна до 54 на сто.
Обама понякога изтъква, че гневът на избирателите е неправилно насочен към него, вместо към републиканците. Той обвинява партията на малцинството, че раздухва гнева на избирателите, като отказва да съдейства за решаване на проблемите във Вашингтон, а след това се опитва да трупа капитал от продължаващите тревоги за икономиката в дните преди изборите.
Залъгалки или реализъм
"Те знаеха, че хората ще са изтерзани. Знаеха, че хората ще са гневни", каза Обама на предизборна проява в Делауер. "Въобразяваха си, че като стоят настрана и се противопоставят на всяка наша стъпка по поетия път, като казват "не" дори на онези политически решения, които са приемливи за тях и които в миналото са подкрепяли, хората може да забравят, че именно те предизвикаха хаоса, а гневът и разочарованието на народа ще им донесат успех на следващите избори".
Тези размисли бяха посрещнати с насмешка от някои републиканци. Те обвиняват президента, че с тях залъгва избирателите, които не харесват политиката му. Консервативният коментатор на "Вашингтон пост" Чарлз Краутхамър подигравателно упрекна президента, че е лепнал на народонаселението диагнозата "синдром на недооценяване на Обама".
Нерадостната перспектива пред демократите изправя президента пред голям проблем: той се старае да се солидаризира с тревогите на избирателите и да уталожи страховете им.
Но резултатите от изборите на 2 ноември може би ще потвърдят най-мрачните му диагнози.
