Ако сте гледали последния дъжд от персеиди през август, вероятно сте видели поне една падаща звезда и сте си пожелали нещо. Няма значение какво - не се пита, не се и казва. Само че има хора, съгласете се, за които просто знаете какво си пожелават. Учените в обсерваторията в Рожен вероятно не са пропуснали персеидите и най-вероятно са си пожелали... обсерватория.
За поредна година астрономическият комплекс има проблем с парите. Всяка година Институтът по астрономия към БАН започва работа с недостиг на средства за заплати, за издръжка на сградите и техниката. Учените от НАО „Рожен" започнаха дарителска кампания, за да съберат нужните пари (264 000 лв.), с които да си платят тока и да направят неотложни ремонти в базата. Основният разход е за електричество за отопление през зимата. Потреблението на обсерваторията е между 120 и 130 хил. лева.
Оттам излязоха с отворено писмо към всички, които могат да им помогнат финансово. Появи се и временно решение - Министерството на околната среда и водите дава 150 000 лв. чрез проект за управление на дейностите по опазване на околната среда.Мястото, където се радват повече на всеки нов залез, отколкото изгрев, е на път да залезе завинаги от научната астрономическа карта. Най-голямата обсерватория в Югоизточна Европа се бори за оцеляване, а подпорите от ентусиазъм вече едва издържат. Там, където въздухът в България е най-чист, има сериозна опасност от задушаване на научен потенциал.
Няма как да гледаш към звездите, когато таванът ти тече. Куполите над телескопите пропускат дъжд и водата капе върху техника за милиони. НАО "Рожен" има 3 телескопа и използва още 3 частни, закупени от любители астрономи. Чрез тях се правят изследвания, които се публикуват в международни списания. В сферата на астрономията и астрофизиката България е на 40-о място според световната научна ранглиста. Поне засега.
От нашата обсерватория са открити повече от сто астероида в Слънчевата система, като множество от тях имат български имена. Разработена е физика на това как възникват и еволюират звездни купове, както и какво представляват някои гравитационни изкривявания в галактики. Постиженията на учените от НАО "Рожен" са по-известни в чужбина, отколкото у нас.
"Рожен" започва да се създава през 1974 г. Официално е открита през 1981 г. във връзка с кампанията "1300 години България". За времето си комплексът е бил сред най-модерните в света. Директорът на обсерваторията д-р Никола Петров нарича този период „време, в което нямаше „няма".
Оттогава почти нищо в базата не е пипнато. Оценките за ремонт на сградата възлизат на 1,4 млн. лв. Финансиране няма.Питам д-р Петров как би обяснил на човек, който представа си няма от наука и в частност - от астрономия, защо обсерваторията е необходима. По-късно разбирам, че той е човек, за когото най-голямото удоволствие е да си говори за астрономия. Това прави въпросът ми наивен и лаишки. И все пак каза, че без „Рожен" няма смисъл изобщо да се изучава специалността „Астрономия" в някои ВУЗ-ове.
По тази логика, е може би нормално да се върнем към първобитния строй, казва с ирония д-р Петров. В отговорите си е категоричен, обобщава, но обосновано. Казва, че мъжът е оттам, откъдето е жената. Неговата е родом от най-близкото до обсерваторията село.
Питам го дали си има любима звезда. Има. Слънцето. Без него и нас нямаше да ни има, казва той. В цял свят има дарителски кампании за наука по конкретни проекти, но издръжката на обсерваториите се поема от държавата. Астрономите в „Рожен" коментират, че някак успяват да намират пари за наука по различни проекти, но разходите за сметки и ремонт на телескопите са непосилни. Във фоайето на една от сградите в корпуса е залепен план за пестене на електроенергия. Заради „върховата тарифа" в интервала 8-12 ч е препоръчително всичко да бъде изключено. Пише го с големи букви, в червено. До тази бележка са залепени публикации от медиите и научи издания, карта със сателити, съзвездия и др.
Според д-р Петров може би е добра идея НАО „Рожен" да се финансира по отделно перо, а не като част от астрономическия институт към БАН. Финансирането на науката в България като цяло и астрономията в частност е много далеч от необходимото за страна от Европейския Съюз - при среден процент, отделян за наука в Европа в размер на 2%, в България се дават едва 0.5% от БВП. В резултат на недостатъчните средства за нормална научна работа телескопите в НАО „Рожен" неведнъж са били на прага да спрат да работят.
Недостигът вика неволята. Служителите на обсверваторията са, освен всичко друго, техници, строители, дърводелци, косачи, бояджии... А освен това учените са и архиватори. Д-р Никола Петров показва архива на "Рожен", в който има и близо 3000 плаки с изображения, заснети от телескопите. Една плака струва около 10 долара.
Григор Николов е 32-годишен млад учен, специалист по звездите. Любимата му се казва „ламбда" и е от съзвездие, чието име забравих, но е специфична с това, че има високо съдържание на метали. През 2012 г. Григор започва работа в „Рожен" след като прочита тази абсурдна и тъжна обява. Срещу заплата от порядъка на 400 лв., колкото получават и другите служители на обсерваторията, той развежда посетителите, прави научни изследвания, а нощем често седи зад малкия телескоп с окуляр.
Григор живее в „Рожен", категоричен е, че там е научил много и ценни неща, но признава, че битовизмите са онова, което му пречи да бъде истински щастлив от работата си. Води беседите си с усмивка и ентусиазъм и на тръгване често получава потупване по рамото и пожелания проблемите на „Рожен" да се разрешат. За него срещите с учени от чужбина и обмяната на опит са безспорно полезни, но почти невъзможни в условията на пестене от всичко.
По думите му НАО „Рожен" е най-доброто място за астрономи в България и е уникална възможност да натрупаш опит в досега с колеги и апаратура. Иначе любимият му телескоп е на Канарските острови. На работното място на Григор голяма част от усилията са насочени за поддръжката на 2-метровия телескоп. Той е един от 5-те рефлектора, произведен е в "Карл Цайс", Йена. Представлява уникална система от оптика, прецизна механика и електроника. Подмяната на системата му за управление струва много и не се вижда на хоризонта, дори с телескоп.
Григор разказва на туристите, че международен екип астрономи от България, Германия, и Полша открил екзотична извън-слънчева планета. За целта е използван напълно нов метод: регистриране на промяна в момента на транзита.Използваната техника на търсене е достатъчно чувствителна за да регистрира планети, малки колкото Земята, обикалящи около други звезди.
Благодарение на тази висока чувствителност бе регистрирана промяна в момента на транзита на екзопланетата WASP-3b, отдалечена на 700 светлинни години от Слънцето в посока към съзвездието Лира.
Новооткритата планета е 15 пъти по-масивна от Земята. Екипът публикува своето откритие в престижното специализирано списание Monthly Notices of the Royal Astronomical Society (UK). За своето изследване екипът използва наблюдения с 90-см телескоп на университетската обсерватория в Йена и 60-см телескоп на НАО "Рожен". Общо 3 от т.нар. екзопланети са на път да бъдат открити с телескопите на българската обсерватория. Ако преживее зимата.
"Нито една звезда не трябва да бъде изпусната. Мигар и след десет години да се взриви, ядреният синтез трябва да се контролира." Това каза през 2012 г. премиерът Бойко Борисов след среща с ръководството на обсерваторията в Рожен, което се притесняваше, че ще изпусне изследването на важни обекти заради липса на средства.
Същата опасност съществува и сега. А пред "прага" на планетите и звездите, уви, няма ленти за рязане.
