Изследването на тенденциите сред световното население разкрива ясни предизвикателства, които ще имат важни последици за социалния, културния и икономическия живот на цялото човечество: стабилното нарастване на броя възрастни хора - и като общ брой, и като пропорция.
Към 2025 г., в света ще има почти 800 млн. души над 65-годишна възраст. Близо 556 милиона от тях ще са в развиващи се страни, други 254 млн. ще са в развитите страни. В глобален мащаб, основният дял от тях ще бъдат в азиатските държави. Това обаче не е повод да се самоутешаваме, че у нас броят им няма да е толкова голям. Демографските прогнози не са съвсем точни, но поне дават известна представа за мащабите на проблема.
Програмата за проследяване на процесите сред световното население на ООН наскоро пресметна, че процентът от жените, които се очаква да надживеят възрастта от 80 години във всички световни региони е по-голям от процента мъже. Това също поражда безпрецедентни предизвикателства.
Африка засега е регионът с най-нисък процент застаряващо население, а най-голям е дeлът му в Северна Америка (САЩ и Канада). Това потвърждава теориите, че има много тясна връзка между продължителността на живота и социално-икономическите условия.
Освен това, има около 7 млрд. души, които в момента обитават нашата планета - доста драстичен ръст спрямо двата милиарда през 1920 г. Последните демографски изчисления показват, че броят на световното население нараства с един милиард на всеки 12 години.
Това определено не е добра новина
Всяко общество има своите уязвими групи, дори и мащабите и разнообразието им да се променят в рамките на конкретната страна, или в сравнение със съседните държави или с течение на времето.
Социалната уязвимост винаги се променя. Относителното положение на отделните хора и семействата в социално-икономическата стълбица се влияе от икономическата траектория на всяка държава.
Има обаче една неизменна константа: възрастните граждани винаги са най-крехкият сегмент на обществото. Историческото развитие на човешката природа води до затруднено положение, което социалните институции рядко облекчават или улесняват.
Изглежда вече като общоприет консенсус, че в последния етап от живота - старините - повечето човешки същества са нарастващо уязвими и зависими от другите. Степента на крехкост и уязвимост на тази група обаче варира в рамките на този сегмент от населението. Има милиони хора, които прекарват този последен етап от живота си в много трудни условия - бедност и мизерия, болести и самота.
Науката за старостта
Гериатрията, геронтологията и демографията в огромна степен са допринесли за разбирането на спецификата на живота на старите хора. Има и други области, които помагат на света да разбира какво се случва със застаряващото общество и как протича самият процес, но има най-голям смисъл да се спрем точно на тези три.
Важно е да се взема предвид и работата на медицинския персонал и асистентите, които се грижат за по-възрастните, тъй като тези професии ще имат все по-нарастваща и важна роля в бъдеще. Не е изключено според последните прогнози търсенето на този тип професионалисти да е по-голямо от това на инженери, дизайнери и други.
По очевидни причини гериатрията като медицинска област се развива и разраства. Тя осигурява на обществото научно разбиране колко трудно е за човек да достигне до този етап и колко по-трудно е да остане в него задълго, предвид общопризнатото неизбежно влошаване на физическото и психическо състояние на старите хора.
Поради това е задължително светът да признава и съзнава уязвимостта на най-възрастните. И е важно да се осигуряват ресурси за развитието на гериатрията като начин за предотвратяване, диагностика, лечение и рехабилитация на заболяванията на възрастните: без финансова подкрепа за тези области няма как да бъдат решени проблемите на застаряващото човечество.
Геронтологията също процъфтява като интердисциплинарна област. Тя спомага за изучаването на остаряването и старостта, вземайки предвид психологическите, биологически и социални аспекти, които влияят пряко на начина, по който стареят хората в различните общества.
Остаряване и бедност
Демографията демонстрира разрез на човешкото население - с промените и тенденциите в него. Тя позволява на света да определя настоящите и бъдещи трусове, предизвикани от цялостното застаряване на обществото.
Поради това е от решаващо значение демографските тенденции да се вземат предвид в политическия процес и вземането на социални решения, така че да се осигуряват мерки за решаване на възникващите проблеми чрез публични политики.
Според анализа на статистическите и демографски данни, продължителността на живота в не толкова далечно бъдеще ще продължава да се увеличава. Специалистите по демография определят това като "оценка на средния брой години, преживени от група хора, родени през една и съща година, ако нивата на смъртност остават неизменни."
ООН обаче основателно се опасяват, че тази увеличена продължителност на живота може и да не е особено добра новина, когато социалното неравенство и бедността царят почти навсякъде.
Продължителността на живота като цяло е свързана с по-голяма относителна тежест на настоящия и бъдещ дял на старите хора в обществото. Базовите фактори са многобройни и върху доста от тях няма как обществото да повлияе: по-ниска обща раждаемост (както планирана, така и желана), траен спад на смъртността сред бебетата, младежите и възрастните, както и забележителните постижения на превантивната и корективната медицина.
Колкото и позитивни да са повечето от тези тенденции, трайният резултат от тях все пак води до цялостното застаряване на обществото. Освен това сериозен фактор е и универсализирането на обществените системи на здравеопазване, които страдат от прилаганите в последните години икономически политики за фискални икономии.
Демографското застаряване е процес, който трайно, макар и постепенно променя "пирамидата на населението"
Досега във всички региони по света децата, младежите и населението в трудоспособна възраст са доминирали в пирамидата на населението в различна степен. Това обаче се променя в глобален мащаб - и тази промяна ще доведе до ново глобално общество.
Това, което е притеснително според анализите на ООН е, че съществуващите политически, социални и културни институции не разполагат с необходимия капацитет да се справят с предстоящите предизвикателства, които тази промяна ще създаде.
Така че по всичко изглежда, че тенденцията към цялостна социална безпомощност и уязвимост на старите хора ще продължава да нараства, докато икономиката продължава да изпада в рецесия, а мерките за икономии продължават да се прилагат.
