Как САЩ са разгърнали своята огромна подслушвателна мрежа из целия свят?
Разкрития от последните дни показват, че Вашингтон е използвал телекомуникационна компания за параван, за да се добере до данните на милиони хора от чужди държави. Освен това, агентите на Агенцията за национална сигурност са създавали в корпорациите „клетки" с достъп до чуждестранни оптични трасета. Всичко е ставало под шапката на решения на специализиран съд, които не подлежат на обжалване.
Троянски кон
Вестниците O Globo и Guardian публикуваха материали, от които става ясно, че американските служби са събирали милиони имейли и телефонни данни на бразилци чрез програмата FAIRVIEW.
Според британския всекидневник, тя позволява на САЩ да си партнира с неустановена още американска телекомуникационна компания, която, на свой ред, работи с местните телекоми. В резултат Агенцията за национална сигурност получава директен достъп до чуждите данни.
Guardian припомня за установените от списание Der Spiegel подобни практики на систематично наблюдение на германски граждани. Немското списание посочва, че всеки ден до американските служби са достигали по 20 млн. телефонни обаждания и 10 млн. трансфера на данни през Интернет.
„Отбор Телеком"
Друга статия, публикувана в The Washington Post, разкрива, че САЩ са осъществили натиск над чуждестранните купувачи на фирма, стопанисваща подводно оптично трасе. Целта била да се запази достъпа на службите до комуникацията по кабела.
Според информация на изданието, към американската компания имало интерес от азиатци, но продажбата се забавила с няколко месеца, през които юристи от ФБР, министерствата на правосъдието, отбраната и вътрешната сигурност са водили преговори с купувачите.
През септември 2003 г. станало факт и „Споразумението за мрежова сигурност", което станало модел за всички подобни сделки, в които чуждестранни инвеститори закупуват части от световната телекомуникационна инфраструктура. Според текстовете му, фирмата-оператор трябва да обработва бързо и конфиденциално искания за достъп до данните на американски граждани. На територията на САЩ трябва да действа и Център за мрежови операции, до който службите да имат достъп.
В момента Федералната комуникационна комисия съблюдава при всяко подобно придобиване САЩ да запазят достъпа си до протичащата през трасетата информация. Директно ангажираните с това юристи се наричат „Отбор Телеком".
Тайният съд
Междувременно The New York Times публикува подробности за повече от дузина решения на съда, създаден по силата на Закона за наблюдение на чуждото разузнаване. Чрез тях Агенцията за национална сигурност получава мандат да се занимава и със заподозрени в дейности, различни от тероризма - разпространение на ядрено оръжие, шпионаж и кибератаки.
Описан е конкретен случай, при който агенти са прескочили искането на стандартна съдебна заповед и са отворили файл, прикачен към имейл заради подозрение, че в него има информация за иранската ядрена програма.
Според Times, в едно от решенията си, магистратите са признали на службите правото да нарушават правата на гражданите заради „специална необходимост". Тази правна доктрина оправдава проверките на летищата и наркотестовете на ЖП работниците, а, според правни експерти, в случая е пореден начин да се аргументира злоупотребата с лични данни.
Вестникът не влиза в подробности за съдържанието на другите решения на съда, но посочва, че мотивите към тях често са по над 100 страници, като в тях се разискват конституционни въпроси и се установяват важни прецеденти - всичко това, в условията на секретност.
