Кризата сериозно е променила доходите, благосъстоянието и живота на българите. Това сочат предварителни данни от изследване на на институт "Отворено общество" и Световната банка относно влиянието на икономическата криза върху домакинствата у нас, представени днес от икономисти на банката в София.
В условията на криза българските домакинства са намалили драстично разходите в семейния бюджет за основни храни, обучение, здравеопазване и отопление.
33% от българските домакинства пък имат по-ниски доходи сега спрямо пролетта на миналата година.
Според изследването 16% от работещите посочват, че са с намалена работна заплата на годишна база. Намалението на работната заплата се отбелязва главно в частния сектор и по-специално в строителството и някои видове производство.
Намалението на доходите е засегнало по-силно мъжете, отколкото жените. Само в ¼ от българските семейства има по двама работещи членове, каза икономистът на Световната банка Мехтабул Азам. Има хора, които заявяват, че работят повече от преди, но получават по-малко възнаграждение, посочи още той.
Световната банка е направила проучване и на мерките, които хората предприемат за справяне с проблема с намалените доходи по време на криза.
Част от българите си търсят допълнителна работа или още някой член от домакинството започва да си търси работа. Успех при намирането на допълнителна работа много по-често имат хората с висше образование. Хората със средно и начално образование много по-често пък остават без работа, отколкото тези с висше образование.
Друга част от хората разчитат на спестявания. Проблемът обаче е, че най-бедните, които всъщност най-много се нуждаят от средства, почти нямат такива. Те прибягват до потребителски кредити, но при тях има голям риск да не могат да ги върнат, така че се получава затворен кръг.
Изследването на Световната банка сочи, че 20% от затруднените финансово домакинства разчитат на допълнителни неформални доходи, главно от роднини в страната и чужбина.
Чак след като са изчерпани всички други източници на допълнителни доходи, домакинствата прибягват до търсене на социални помощи от държавата, сочи изследването.
Когато и социалните помощи не стигат, се отива към драстично свиване на разходите, дори за ежедневни нужди. Анкетираните посочват, че са принудени да намаляват разходите си за здравеопазване (не купуват лекарства), образование (за себе си или децата), за основни хранителни продукти, включително хляб и мляко.
10% от домакинствата с понижени доходи не плащат здравните си осигуровки, а други 10% - социалните осигуровки. Според банката 4% от всички домакинства в страната не плащат осигуровки. От институцията допълниха, че това може да има дългосрочни негативни последици, тъй като е предпоставка в бъдеще за понижаване на здравния и образователен статус на населението.
Запитани какво е виждането им за безработицата в страната през следващите месеци, около половината от изследваните домакинства отговорят, че смятат, че тя драстично ще се повиши.
В същото време министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов съобщи днес, че към момента официалната безработица в страната е 9,9%, или 366 хил. души. По неговите думи през последните два месеца се наблюдава съвсем лек спад на безработицата, който според него ще продължи и през следващите месеци.
