Откакто се появи за пръв път по телевизията през октомври, феновете на Маям Махмуд й пишат десетки окуражителни съобщения по Facebook всеки ден. Но е имало и не толкова доброжелателни послания.
„Някои твърдят, че създавам лошо име на исляма", казва тя. „И даже ме наричат неверник".
Причината е, че Махмуд е млада египетска рапърка, носеща хиджаб, и имаща амбицията да промени представите на Египет за жените и възможните им занимания.
Тя не е първата египетска рапърка (за такава се смята Юка Шахин), нито пък е най-опитната. Но покрай участието й в шоуто за таланти Arabs Got Talent, момичето се превръща в един от малкото хип-хоп изпълнители, доближаващи се до мейнстрийм успех в Близкия Изток.
"Предизвиках доста дискусии дали едно забрадено момиче, или каквото и да е момиче, може да се занимава с такова нещо", казва Махмуд, чийто хиджаб е просто личен избор и няма общо с музиката й.
Тя признава, че рапът е нетипичен избор дори за мъжете в Египет, камо ли пък за жените, които трябва да се борят двойно повече.
"За момичетата в тази сфера се смята, че имат нисък морал. Знае се, че когато едно момиче реши да запише песен, тя ще прекара доста време сама в студиото с няколко мъже. Затова е трудно да намери човек, готов да работи с нея, да направи бийт и да смеси парчето".
Не слуша западен хип-хоп
Маям Махмуд е студентка по икономика от Кайро и твърди, че избягва да слуша западен хип-хоп. Най-много е повлияна от майка си, която я запалила по поезията, когато Маям била на 12 години.
Щом стиховете й се превърнали в рап, родителите й реагирали скептично, защото не намирали това за особено женствено занимание. Но постепенно започнали да я подкрепят все повече и й позволили да запише първата си песен в Александрия, докато те чакали в едно кафене зад ъгъла.
Телевизионните изяви в Arabs Got Talent били първите й изпълнения на живо. Интересът към музиката й светкавично се покачил и оттогава тя вече има зад гърба си пет концерта пред публика от студенти.
„Онзи ден една жена дойде при мен и ми каза, че ме гледала по телевизията", спомня си Махмуд. „Каза ми: Продължавай да говориш за всички тези неща, за които ние нямаме куража да говорим. Ти си ни надеждата, ти подтикваш хората да се задействат".
Против мълчанието
Феновете на Махмуд я намират за вдъхновяваща не само защото е жена, но и защото в текстовете си тя говори за сексуалния тормоз, една от темите табу в Египет.
Тормозът е ендемичен проблем за страната, като 99.3% от египетските жени признават, че са били тормозени сексуално, а 91% твърдят, че по тази причина се чувстват несигурни на улицата - това сочи изследване на Обединените нации от април тази година.
Самата Махмуд е подготвена и държи ноктите си максимално изострени за всеки случай. Но много други жени не искат да обсъждат темата публично, защото се страхуват от заклеймяване. Тези, които се осмелят да повдигнат въпроса, често са обвинявани, че някак са провокирали вниманието към тях.
„Случва се на всеки", казва Махмуд. „Но хората ги е страх да говорят за това".
Песните й поставят казуса съвсем директно и осъждат египетското общество за начина, по който е свикнало да приема сексуалния тормоз за нещо нормално и да изкарва потърпевшите жени по-виновни от мъжете.
"Няма за да съм посрамената", рапира Махмуд. „Ти флиртуваш, ти малтретираш и не виждаш нищо лошо в това. Но дори да е само на думи, това не са флиртове, а камъни".
Рапърката счита, че проблемът може да бъде решен само ако жените надигнат глас срещу своите нападатели, и се надява да накара и други да последват нейния пример.
"Една жена често би предпочела да си мълчи, за да не излезе нейна вината. Но всеки път, когато замълчим, правим проблема по-сериозен", подчертава Махмуд.
„Може би причината тормозът тук да е толкова разпространен е защото предпочитаме да си траем - и тогава те решават, че могат да го правят отново и отново".
Права е. Освен това в Египет въпреки че е забранено, повечето родители обрязват момичетата си, защото е стара традиция в някои части на Африка и е възникнала преди исляма.