Япония не просто блести от чистота. По улиците, парковете, гарите и което и да било обществено пространство няма да видите никакви боклуци - от пепел и фасове през опаковки, до отпадъци от каквато и да било дейност.
И то, при условие, че в страната почти липсват кошчета за боклук на публични места.
По отношение на фасовете едно от обясненията е, че пушенето дори и на открито е забранено - по улици и заведения, и може да се пали само на определени за целта места, и съответните остатъци не се хвърлят навсякъде.
Освен това потреблението на цигари в Япония намалява с над 40 на сто, а основна причина за това е появата на устройствата за нагряване на тютюн, при които няма пепел и дим. И съответно го няма и замърсяването, което идва с тях. Причината е, че в нагреваемите бездимни алтернативи като IQOS се използва тютюн, но той не гори, а се нагрява. В резултат при употребата им се отделя аерозол и се формират далеч по-ниски средни нива на вредни съединения. Неслучайно Япония е лидер в прехода към бездимните тютюневи алтернативи.
Строгите закони по отношение на тютюнопушенето целят опазване на общественото здраве, но конкретната причина за липсата на кошчета за боклук е друга. През 1995 г. в метрото на Токио е осъществен терористичен акт с отровния газ зарин, при който умират 14 души, а хиляди са натровени. В резултат на това властите премахват кошчетата за отпадъци заради мерки за сигурност.
Те почти не са се върнали и до днес, с малки изключения. По правило в Япония е трудно да намериш място, където да изхвърлиш отпадъка си.
Но и без кошчета навсякъде цари изрядна чистота и те сякаш не изглеждат необходими.
В Страната на изгряващото слънце чистотата и хигиената са неразделна част от културата и начин на живот, на който японците се учат от съвсем малки. За тях да цапаш общите пространства е все едно да държиш мръсно в собствения си дом. А да тровиш околните с цигарен дим или да замърсяваш с пепел е извън социалната норма и проява на неуважение към останалите.
Как ще ги стигнем японците
Япония е страшно интересна страна, с богата и много различна от наша гледна точка култура. Ето защо в поредица от текстове ще опитаме да помогнем поне малко за опознаването и разбирането ѝ.
Да притесняваш другите и да нарушаваш хармонията се смята за неприемливо в Япония. Това важи с пълна сила и за обществените пространства и начина, по който изглеждат. Те принадлежат на всички и затова за всеки един лично е важно да поддържа чистотата им.
Затова и всеки японец почиства след себе си - нещо, което е изумявало цял свят на първенствата по футбол, в които Япония участва. Футболистите оставят съблекалните си във вид сякаш не са били там, а публиката почиства абсолютно всеки боклук след себе си.
Японците се държат така и по улиците на градовете си - тъй като няма кошчета, те просто носят отпадъците си със себе си, докато намерят къде да ги изхвърлят - най-често у дома. Това важи дори за обществените тоалетни, които след всяко ползване изглеждат като току-що дезинфекцирани.
Обясненията за това поведение са няколко.
Навиците за почистване са дълбоко вкоренени в културата и възпитанието - децата в Страната на изгряващото слънце ги възприемат още от малки. В повечето училища в страната е норма учениците да почистват не само учебните стаи, но и цялата сграда в края на учебния ден. В доста училища дори няма чистачи и децата вършат всичко - от измиването на прозорците до почистването на тоалетните.
Когато пораснат, те продължават да практикуват наученото в детството - в повечето жилищни райони из цяла Япония хората редовно се организират и почистват квартала си. В тази дейности обикновено се включват почти всички жители.
Доброволчеството се простира и до други общи площи и не е необичайно през уикендите хората да се събират и да почистват паркове, плажове и улици.
Естествено, обикновено няма кой знае колко боклук, тъй като и наетите в магазините и офисите също почистват всяка сутрин района, около който работят.
Японците се приели чистотата за основна ценност от столетия. Едната причина е чисто практическа - климатът в островната страна е влажен, а през лятото - дори горещ. В подобна среда всякаква храна се разваля бързо и лесно, и това прави риска от зарази по-висок. Начинът да се предотврати, е висока хигиена и редовно чистене.
Чистотата е и част от духовния живот - тя основна, както за коренната религия на Япония - шинтоизмът, така и за привнесения по-късно от Китай и Корея будизъм.
Една от централните концепции в шинтоизма е кегаре - нечистотата, част от която са всички негативни неща като болести и неприятности. Затова и пречистването и чистотата се практикуват често - при влизане в храм се мият ръцете и устата, за премахване или предпазване от кегаре.
Будизмът, и особено дзен будизмът, също приемат чистотата за водеща. Според дзен почистването е също толкова духовно изживяване колкото и медитацията, a премахването на мръсотията и физически, и духовно, е част от практикуването на будизъм.
Така е изграден и японският начин на мислене - ако един човек е засегнат от нечистото, това е лошо и за цялата общност, което издига чистотата на пиедестал.
За да не бъде сметнат за лош, невъзпитан или необразован, всеки японец се старае да замърсява по-малко и да не оставя никакъв боклук.
И ще прави същото и в чужбина, давайки ценен урок на всички ни.
