Съвременните воини за социална справедливост систематично превръщат западните колежи и университети в затворени, самоцензуриращи се пространства, в които свободното слово се разглежда като опасен инструмент за "дискриминация, виктимизация и стигматизация". Това са три от най-любимите лексеми на модерните апологети на мултикултурализма и политическата коректност.
Един от по-екстремните примери за гротескната природа на описваното явление е младата дама Бахар Мустафа. Тя има водеща роля в студентския съюз по въпросите на благоденствието и етническото разнообразие в Goldsmiths University в Лондон.
Преди няколко седмици Мустафа забрани на бели хора да присъстват на открито университетско събитие, посветено на социалното неравенство и културното многообразие.
Иронията тук е с потресаващи измерения, но това е само началото на прогресивната лудост, изпратила този абсурден случай в заглавията. Разбира се, моментално след скандалната забрана последва сериозна негатина реакция, а вниманието на медиите беше насочено и към профила на Бахар в Twitter, където тя разпространява няколко хаштага като #УбийВсичкиБелиМъже и #МразетеМъжете.
Оказа се, че Мустафа дори използва официалния Twitter акаунт на университетската си длъжност, за да публикува същите хаштагове и да определя различни потребители с думите "бели боклуци".
Преди ден стана ясно, че Мустафа ще запази позицията си, въпреки огромния отрицателен отзвук, многохилядни петиции и протести на студенти в Goldsmiths University и извън него. Казусът, привлякъл вниманието на национални и международни медии и наблюдатели, подчертава двойния стандарт, по който се третират откровено расистки публични изявления на официални лица в контекста на тяхната етническа и/или религиозна принадлежност и пол.
Най-разведени с реалността обаче бяха обясненията на Мустафа след фиаското със събитието, което тя забрани за бели хора. Бахар се изправи и съвсем сериозно заяви:
"Аз съм жена от етническо малцинство и затова не мога да бъда обвинявана в расизъм или сексизъм към бели мъже. Расизмът и сексизмът са структури на привилегията и затова жени с различен цвят на кожата не могат да бъдат расисти и сексисти".
Тя действително каза това. Изявлението провокира десетки рационални, критично мислещи хора автоматично да качат веждите си чак на върха на главите си и ги накара да се запитат какво, по дяволите, е чела тази млада, драматично объркана дама, за да си изгради подобна погрешна представа за света и социалните отношения.
Мустафа продължи и обясни хаштага #УбийВсичкиБелиМъже като безобидна вътрешна шега и нормален начин, по който феминистките общности и групите с различна сексуалност се изразяват. Веднага след това тя се обяви за жертва на сексистки и расистки заплахи, които били завалели към нея след случката със забраненото за бели университетско събитие.
В разгара на противоречията, Бахар Мустафа получи мощна подкрепа от воини за социална справедливост от всички ъгли на западния свят. Либерални активисти инициираха кампания в нейна защита в социалните мрежи, тя бе обявена за героиня, ролеви модели и вдъхновителка на феминизма и етническите малцинства. Всеки, който се опитваше да посочи, че Мустафа е отявлен, безсрамен, завършен расист и ксенофоб, беше сравняван с Хитлер, Сталин, Мао и Чарлз Менсън в едно.
Мисията на критична част от тези хора е да легитимират обратния расизъм като оправдана защита срещу евентуална "дискриминация, стигматизация и виктимизация".
Нали помните - това са трите любими думи на средностатистическата амазонка на социалната справедливост.
Бахар Мустафа и многото нейни колеги по призвание и интернет активност желаят да нормализират концепцията за "хетеросексуалния бял мъж" като иманентно лоша и деструктивна машина за омраза, като източник на вси беди.
Някаква жестока ценностна подмяна се случва в либералните университетски кръгове на Свободния демократичен свят в последните години.
Всяка аргументирана критика, която може да засегне представител на етническо, религиозно, културно или полово малцинство е третирана като заплаха и агресивно изтласквана извън публичните платформи на кампусите. Случаите със забрани на отворени лекции на обществени фигури, издействани от студентските съюзи като тези командвани от Бахар Мустафа, вече са с притеснителна численост. От комика Бил Мар до Аян Хърси Али - уважавани автори и оратори, бяха обявени за инкарнация на злото от либерални колежани, които се ангажираха в агресивни очернящи кампании, чиято единствена цел е да цензурират и заглушат свободното изразяване на идеи.
Харвардският професор по психология и лингвист Стивън Пинкър адресира проблема в своя реч за ефектите, които политическата коректност, темите табу и враждебното отношение към различното мнение имат в университетските общности. Според него именно в местата, където трябва да има най-голяма интелектуална свобода и динамична размяна на идеи, се наблюдава тъжно капсулиране и отхвърляне на възможността за ползотворни и стимулиращи дебати.
В YouTube още се споделя аматьорско видео отпреди няколко години, в което космолога и физик професор Лорънс Краус, автор на бестселъра "Вселена от нищото", шокиран установява, че е поканен да говори на студентски форум във Великобритания, където мъжете са отделени от жените в съзвучие с религиозната сензитивност на мюсюлманските студенти, поискали това. Невярващ на очите си, ядосаният учен става и отказва да говори пред полово сегрегирана публика.
В очите на съвременните прогресивни активисти Лорънс Краус не е проявил чувствителност към религията и културата на малцинствената група студенти и се е държал "стигматизиращо, виктимизиращо и дискриминиращо". Окончателното преобръщане на смисъла на думите по някакъв чудовищен кафкиански начин е в ход в много западни университети, но за щастие мрачната тенденция привлича критичното внимание на рационални хора.
Антиутопията на колежанския пейзаж е адресирана с нарастваща степен на тревожност от медии, които нямат ангажимент към каузата на радикалния либерален активизъм.
Наскоро ироничният коментатор в YouTube Девон Трейси направи списък с опорните точки на съвременните западни прогресивни либерали:
- Обвинявай Запада
- Атакувай правителството
- Ченгетата са лоши
- Белите хора са лоши
- За тероризма са виновни геополитически фактори и външната политика на САЩ и Израел
- Още веднъж - белите хора са лоши
Сатиричното преувеличение на Трейси не е драматично далеч от реалната ситуация особено като имаме предвид невероятни случаи като този с Бахар Мустафа. Очакваме следващия пример за обратен расизъм от фабриката за абсурдизъм, наречена "прогресивна студентска общност".
