"Аз съм жена от етническо малцинство и затова не мога да бъда обвинявана в расизъм или сексизъм към бели мъже. Расизмът и сексизмът са структури на привилегията и затова жени с различен цвят на кожата не могат да бъдат расисти и сексисти".
Всеки, който се опитваше да посочи, че Мустафа е отявлен, безсрамен, завършен расист и ксенофоб, беше сравняван с Хитлер, Сталин, Мао и Чарлз Менсън в едно.
Мисията на критична част от тези хора е да легитимират обратния расизъм като оправдана защита срещу евентуална "дискриминация, стигматизация и виктимизация".
Нали помните - това са трите любими думи на средностатистическата амазонка на социалната справедливост.