Среща ме на улицата преди месец един състудент. Подскача, радва ми се, прегръща ме като стар другар, "фен съм на журналистиката ти", вика. И измежду цялата оная позната приповдигната реч за "какво-беше-едно-време" и "леле-не-сме-мръднали" изведнъж изтриса "Много си се развила умствено, браво! Като за жена... направо си станала като мъж!"...
Е, запецнах.
Иначе съм устатница, ама в тоя момент не успях да отделя реторическите си способности от умението си истински да се удивлявам на човешката простащина и с полуотворена уста взех да го зяпам. Той, човекът, не се усети много-много и в подкрепа на откритието си как съм поумняла като мъж, ми перна една другарска по гърба. Логически тук някъде трябваше да изпаднем в пичовски разговор и да разцъкаме примерно теми като казармата, сутрешната ерекция или последното фриволно еб*не, ама нали на мен все пак ми липсва нужният опит, увиснахме като прани гащи в неудобно мълчание.
Минута по-късно крачех по тротоара към къщи и се опитвах да сведа изказването му до някакво просто умозрително уравнение, за да мога да си обясня логиката му. Свеждайки нещата от по-голямото към по-малкото (да не забравяме все пак, че мисля като мъж, нали...) стигнах до извода, че очевидно наличието на мъжки белези предполага по-висока степен на интелигентност или казано с прости думи пенис+мустак=умение за съждение. В този ред на мисли фактът, че съм придобила тази така приоритетно мъжка способност, пък не съм развила мъжки вторични полови белези, си е направо природна аномалия...
Тази случка не е първият повод да се огледам наоколо и да видя тоталната полова предубеденост на обществото ни
То даже няма нужда и да се оглеждам - спъвам се в нея на всяка крачка. Преди години, когато списанието библия на феминистките и свободните от предразсъдъци жени ELLE дойде в България, започнах работа там абсолютно убедена, че чрез него ще разбивам местния балкански мачизъм. Вярвах, че ще давам на умните жени нови хоризонти отвъд тенджерите и разговорите за лекета, препарати за почистване и свекърви. Бях сигурна, че съм точният човек на точното място, докато една кратка спонтанна спявка в кабинета на издателя не ми разби илюзиите.
Въпросният господин на почтена възраст и с богат журналистически опит в странство още от времето на социализма имаше манталитета на "другаря директор" и държеше по свой начин изкъсо подчинените си - ходеше свъсен, правеше публични забележки, плъзваше леки заводски шеги и спускаше директиви. В един от тези дни, в които явно беше в лошо настроение, подбра симпатичния ни женски редакторски колектив, изправи ни пред бюрото си и ни заръча да четем и адаптираме към женската аудитория чужди текстове от автори-чужденци и предимно мъже, защото "жените по принцип не могат да мислят".
И така ние, като едни глуповати женки, събрани да правят списание по някаква западно-европейска ирония на съдбата, трябваше да си подберем навирените равноправни носове и между плетките и червилцата да поопростим някой и друг гениален мъжки текст, така щото той да може да бъде смлян от лимитираните мозъци на нашите посестрими. Иди после, че прави умно женско списание и превъзпитавай сексистката аудитория!
Да изляза малко от собствения си ограничен женски свят и да върна лентата преди няколко месеца, когато в публичното пространство с малко и добре менажиран шум премина един скандал. Тогава членът на БСП Кирил Добрев коментира опцията жена да стане лидер на БСП с "Аз жените ги предпочитам за други работи, не за лидери". Срещу "другите работи", ако са тези, за които се сеща ограниченият ми дамски мозък и нормално изявеното ми либидо, нямам нищо против.
Имам против обаче срещу съпоставката - "не за лидери".
Очевидно във философското възприятие за света на г-н Добрев има няколко важни аспекта, касаещи женската и мъжката природи. Първо, той като мъж има свише правото да предпочита. Второ, предпочитанието му, особено, когато се отнася до нещо от женски пол, априори е правилно. Трето, правенето на "други работи" автоматично изключва възможността за лидерство, но само, когато това се отнася до човешко същество с женски полови белези. И четвърто, господинът явно споделя аксиомата за пениса и мустака и равенството им със способността за съждения.
Иначе господин Добрев се извини. На Мая Манолова и на целокупното озадачено българско женско общество. Толкова искрено, колкото позволяват социалните мрежи. И все пак си върза мъжките гащи с още един поучителен урок към дамите с репликата "нито една силна жена няма комплекса, че е слабият пол". Ти да видиш ум в панталони! После кавалерски целуна ръка на усмихнатата и опрощаваща Манолова, а ние по женски си седнахме на дупенцата.
Когато става дума за сексизъм в балканска и ортодоксална страна като нашата, той някак изглежда логично подклаждан от мъжете
Истината обаче е, че подобни дискриминационни коментари могат да се чуят и от жени по отношение на жени. Така преди време една важна бизнесдама обсъждаше публично качествата на моя колега за поста главен редактор на списание и отхвърли категорично кандидатурата й с аргумента "нея мъжът й я е биел - тя не става да води екип". Сякаш тежките шамари на комплексаря, женен за нея, са отнесли завинаги лидерските й качества, опита и въображението й.
Забелязали ли сте и че винаги, когато жена прояви характер, тропне по масата или изрази крайна позиция, аудиторията - женска или мъжка - отдава това на три физиологични причини: 1. "Тая е в мензис". 2. "Липсва й еб*не" и 3. "Хваща я климактериума." За сравнение, когато човек в панталони направи същото, той просто е: 1."Пич". 2. "Принципен" и 3."Мъжкар". Ми така, де - той цикъл си няма, за да му подскача по нервната система, за липса на секс и дума не може да става, а пък "критическата" хваща само лелки, не чичковци.
В западноевропейския етикет, когато на елегантно събитие хората трябва да бъдат разпределени около масата, те никога не се разделят на мъже и жени
Даже напротив - семейните двойки се разделят и съпрузите сядат на противоположните страни на масата, а подреждането е "мъж-жена-мъж-жена". Сега си представете как компания от няколко български семейства се настанява в ресторант. Жените сядат в единия край на масата, а мъжете - в другия.
Така познатата у нас като "турска" система позволява на женската аудитория да си разцъква нейните си теми (както вече ги обобщихме, за свекърви, лекета и мазила), а мъжката сериозно да разговаря за геополитика, световна конспирация, банки и икономически стратегии. Прехвърлянето на реплики от женската половина на масата към мъжката такава, особено, когато те са свързани с "мъжките" теми, не се толерира, а често може да бъде направо войнствено парирано от съпруга на проявилата дързост жена.
В същото време в мъжката терминология жените по принцип могат да бъдат спокойно наричани с дума, описваща специфичния им полов орган, докато в женския речник срещу думата мъж като синоним няма да срещнете "к*р".
Пиша всичко това не за да правя езикови еквилибристики, нито за да протестирам шумно като образно бия тигана с черпака. Пиша го, защото в българското общество - от павилиона за дъвки и цигари на спирката до сградата на парламента - разбирането за кавалерство и възпитание тотално се преплита с културата на половата толерантност и равноправие.
Безапелационно се смята, че след като ми държи вратата на асансьора, мъжът може да бъде по-добър шеф от мен. Че придърпването на стола в ресторанта, грижата за дамското ми палто на гардероба в театъра или целуването на ръка се практикуват, защото на мен като жена ми липсват определени умения и имам нужда от помощ или ухажване. Че всяка изява на човешката ми воля, намерение или свобода непременно е осъдително желание да напусна "оковите на печката" и да се настаня в полето на "мъжкия свят". Да зарежа функциите си на домакиня, майка и съпруга и да хукна да ставам "умна като мъж".
Истината е съвсем друга
Кавалерството - в политиката и в ежедневието - не е нищо друго, освен красив начин да се уважи една традиция. Печката не е антипод на кариерата и няма окови - тя е просто електрически уред в кухнята, който се отнася по един и същи начин както към жените, така и към мъжете и в този смисъл може еднакво добре да бъде ползвана и от двата пола.
Майчинството и съпружеството ми не противоречат и не увреждат нито чувството ми за свобода, нито капацитета на мозъка ми. Нямам никакво желание да влизам в "мъжки" свят просто защото не приемам, че светът е направен така, че да функционира на две отделни части, според половите ни белези. Светът е един и аз съм си в него така или иначе. Нямам разногласия нито с женското си тяло, нито с мозъка си, който, сам по себе си с нищо не показва да има по-опростена или пък усложнена структура от тази на човека в мъжко тяло.
Ако някой има проблем с това, че аз нямам проблем с половете, ума, способностите и свободата на човешкото същество, независимо какво има между краката му, това си е негов проблем. Сериозен проблем.
Така е в живият живот- мъже, дето се крият зад пишките си, жени, дето се крият зад.... техните си работи.
Тази френската дума не се ли пишеше с "Ф" фриволно,напр.или така е по...фриволно
В училище едно време момчетата ги сравняваха с успеха на момичета, интересуваше ли ни нас това? Разбира се, че не... Днешно време когато жените живеят в сенките на мъжете, напълно доброволно, някои от тях не са успели да постигнат дори и това и започват да омаловажават успеха на другите.
Забелязвам две неща: 1. Провокация на тъпи мъжкари - това е лесно постижимо и досадно. 2. Опит да се чука (без Фройд), на отворена врата. Уважавам и ценя много жени с качества неразличими от тези на мъжете. Чувствата ни са взаимни и ползотворни в професионален план. Обичаме се (без "Мъжът и Жената интимно"). Това не ме прави педал, или смотан. 3. Все пак не отхвърлям алгоритъма под фотоса: 1. "Тая е в мензис". 2. "Липсва и е*ане"( и, а не й) и 3. "Хваща я климактериума." . В сила е за огромен процент от жените. Същото при мъже е : 1.Беден и неоценен съм. 2. Шефът ме мрази и иска да ч*ка жена ми. 3. Еб*ти държавата.
Статията е изключително хубава, поздравления за авторката!
"В западноевропейския етикет, когато на елегантно събитие хората трябва да бъдат разпределени около масата, те никога не се разделят на мъже и жени" Еми не се разделят, защото и двете страни от уважение към останалите говорят за неутрални теми. На Балканите мъжете говорят или за футбол/жени/политика. Жените говорят за мъже/грим/деца и нечесто за други жени. Проблемът не е в мъжете или жените, а в балкнащината и липса на уважение към когото и да било.
"Забелязали ли сте и че винаги, когато жена прояви характер, тропне по масата или изрази крайна позиция...." Не знам какво визира под проявяването на характер, но тропането по масите, повишаването на тон, неуважение към себеседник - прелъсване и незачитане на мнение. Това не е мъжко поведение, а селяндурско - balkanikus selianduricos. Ако авторката се беше концентрирала в/у западноевропейският мъж, а не единствено еиткет - щеше да го схване..... въпреки че селяндури има навсякъде. ".... аудиторията - женска или мъжка - отдава това на три физиологични причини: 1. "Тая е в мензис". 2. "Липсва й еб*не" и 3. "Хваща я климактериума." За сравнение, когато човек в панталони направи същото, той просто е: 1."Пич". 2. "Принципен" и 3."Мъжкар". "" Вярвай ми, това е по-добрият вариант, защото ако причините не са физиологични, то няма друг вариант освен да са психични. За какво става въпрос.... Малко хора осъзнават, че мъж или жена е комбинация на съответните физиологични полови белези, както и съотвената психическа полова принадлежност. С други думи Мъжки полови белези + мъжка психика = мъж. Женски полови белези + женска психика = жена. В живота обаче, нещата не са абсолютни и във всички същества, мъжествеността и женствеността варират. Известни проблеми настъпват когато физиологичен мъж има женска психика, или физиологична жена има мъжка психика. Физиологичен мъж + женска психика - без да съм експерт, висчки сме виждали мъже с женствено поведени - пасивност, нежност, женствен глас, меки китки и т.н. физиологична жена + има мъжка психика - за нещастие Б-я изобилства с хора и с тази комбинация - амбициозност, стремеж да се съревновава, твърдост, дрезгав мъжки глас и поведение. Или както авторката казва "прояви характер, тропне по масата или изрази крайна позиция." За нещастие, в Б-я тези хора (забележете не казвам жена) попиват и от гореспоменатият човешки подвид - balkanikus selianduricos, като резултантият хибрид е изключително неприятен - изключтелно красиво женска визия (все пак има неистов стремеж да се съревновава), с психика на мъж и всичко това комбинирано с добре попита селяндурщина. Неслучайно и тези хора се оплаква най-често от липса на мъже. За да бъде един човек щастлив, то психиката и тялото трябва да са в синхрон (здрав дух в здраво тяло). Неосъзнаването на този аспект води до разтройства и неврози, подсилени от неспособността на околните да третират този човек подобаващо. Тази неспособност не идва от неадекватност на обществото - то е малки или много огледало на това как самият човек се вижда. Проблемът идва от неосъзнатост на човека отностно действителният си пол.
Ех, Мария... За някои неща си права и аз искрено ти съчувствам. Проблемът обаче си е главно в тебе самата - толкова много страхове, несигурност, сълзи. Там ви е недостатъка на жените, все не сте сигурни какво точно искате. Непоследователни, нерешителни, с постоянно променящи се емоции - как да ви довери човек по-сериозна задача! А и в тази възраст залязваща след 40, направо ми е мъчно за такива като тебе. Всеки ден виждаш как младостта ти изтича, цицити и задника ти увисват, вече и пияните не ти скачат, а мъжът ти забива млади свежи девойки. Как да не си депресирана? Аз съм убеден, че има равенство между половете. Просто, както и с много други нища, то не е за всички. Трябва да си го заслужиш, Мария, а не да ревеш като вдовица за хуй. Или си купи вибратор.
Ех, Мария... За някои неща си права и аз искрено ти съчувствам. Проблемът обаче си е главно в тебе самата - толкова много страхове, несигурност, сълзи. Там ви е недостатъка на жените, все не сте сигурни какво точно искате. Непоследователни, нерешителни, с постоянно променящи се емоции - как да ви довери човек по-сериозна задача! А и в тази възраст залязваща след 40, направо ми е мъчно за такива като тебе. Всеки ден виждаш как младостта ти изтича, цицити и задника ти увисват, вече и пияните не ти скачат, а мъжът ти забива млади свежи девойки. Как да не си депресирана? Аз съм убеден, че има равенство между половете. Просто, както и с много други нища, то не е за всички. Трябва да си го заслужиш, Мария, а не да ревеш като вдовица за хуй. Или си купи вибратор.
Новата политика е да ни предлага неверни и манипулиращи текстове, пълни с некрасиви думи, обидни за аудиторията.
Умен мъж? хахааха ... е те такова чудо нема ... Признавам си, че има много мъже, на които се възхищавам за усърдието и трудолюбието, за отдадеността им към заобикалящите ги, за постиженията им в полза на обществото, но НИКОГА не бих дръзнала да ги нарека умни! Наличието на здрав разум по-скоро би те подтикнал към самоубийство. Умните са излишни, нежелани и неприемливи, също както и красивите - събуждат само завист и постоянно внушават на останалите "нормални" колко са прости, грозни и комплексирани. Успелите хора, били те мъже или жени, не са умни и/или красиви. Те просто са се намирали на подходящото място в подходящото време и са се възползвали от ситуацията. Хубав ден!
И... да, аз гледам, при това с интерес. На тази неадекватно държаща се, почти непрекъснато пияна в онези дни и злорадстваща мома, й бяха изфишкани само очилата. Ако беше ударена, щеше да има следи по лицето й, снимки, на които вероятно не биха слизали от екрана. Но няма следи от шамар. Дори главицата й не помръдна от това посегателство, защото не беше докосната въобще. Показаха го безброй пъти от няколко гледни точки. Обидата е друго нещо от тази ситуация, но тя не е физическо малтретиране, за което става въпрос.
Отговора на всички повдигнати въпроси се крият в едно изречение от статията :" Когато става дума за сексизъм в балканска и ортодоксална страна като нашата, той някак изглежда логично подклаждан от мъжете " . Да не забравяме все пак през какви катаклизми сме минали през последните 25 години от "прехода" ние децата на демокрацията сме по-меката форма на нашите родители, които са били възпитани на фундаменталното за тогава правило "жената е в кухнята, мъжа изкарва прехраната на семейството" от части и ние сме за съжаление попили тази глупост. За да вметна повече светлина относо този казус "Умна като мъж", истината е такава, че нас(мъжете) ни е страх от интелигентната, самостоятелна жена, защото тя е силна и може да прави каквото пожелае, не е прикована с котва към "кухнята". Но за мен лично няма нищо по-добро в комуникацията между половете от това да общувам с такъв тип жена "Умна като мъж".