Среща ме на улицата преди месец един състудент. Подскача, радва ми се, прегръща ме като стар другар, "фен съм на журналистиката ти", вика. И измежду цялата оная позната приповдигната реч за "какво-беше-едно-време" и "леле-не-сме-мръднали" изведнъж изтриса "Много си се развила умствено, браво! Като за жена... направо си станала като мъж!"...
Е, запецнах.
Иначе съм устатница, ама в тоя момент не успях да отделя реторическите си способности от умението си истински да се удивлявам на човешката простащина и с полуотворена уста взех да го зяпам. Той, човекът, не се усети много-много и в подкрепа на откритието си как съм поумняла като мъж, ми перна една другарска по гърба. Логически тук някъде трябваше да изпаднем в пичовски разговор и да разцъкаме примерно теми като казармата, сутрешната ерекция или последното фриволно еб*не, ама нали на мен все пак ми липсва нужният опит, увиснахме като прани гащи в неудобно мълчание.
Минута по-късно крачех по тротоара към къщи и се опитвах да сведа изказването му до някакво просто умозрително уравнение, за да мога да си обясня логиката му. Свеждайки нещата от по-голямото към по-малкото (да не забравяме все пак, че мисля като мъж, нали...) стигнах до извода, че очевидно наличието на мъжки белези предполага по-висока степен на интелигентност или казано с прости думи пенис+мустак=умение за съждение. В този ред на мисли фактът, че съм придобила тази така приоритетно мъжка способност, пък не съм развила мъжки вторични полови белези, си е направо природна аномалия...
Тази случка не е първият повод да се огледам наоколо и да видя тоталната полова предубеденост на обществото ни
То даже няма нужда и да се оглеждам - спъвам се в нея на всяка крачка. Преди години, когато списанието библия на феминистките и свободните от предразсъдъци жени ELLE дойде в България, започнах работа там абсолютно убедена, че чрез него ще разбивам местния балкански мачизъм. Вярвах, че ще давам на умните жени нови хоризонти отвъд тенджерите и разговорите за лекета, препарати за почистване и свекърви. Бях сигурна, че съм точният човек на точното място, докато една кратка спонтанна спявка в кабинета на издателя не ми разби илюзиите.
Въпросният господин на почтена възраст и с богат журналистически опит в странство още от времето на социализма имаше манталитета на "другаря директор" и държеше по свой начин изкъсо подчинените си - ходеше свъсен, правеше публични забележки, плъзваше леки заводски шеги и спускаше директиви. В един от тези дни, в които явно беше в лошо настроение, подбра симпатичния ни женски редакторски колектив, изправи ни пред бюрото си и ни заръча да четем и адаптираме към женската аудитория чужди текстове от автори-чужденци и предимно мъже, защото "жените по принцип не могат да мислят".
И така ние, като едни глуповати женки, събрани да правят списание по някаква западно-европейска ирония на съдбата, трябваше да си подберем навирените равноправни носове и между плетките и червилцата да поопростим някой и друг гениален мъжки текст, така щото той да може да бъде смлян от лимитираните мозъци на нашите посестрими. Иди после, че прави умно женско списание и превъзпитавай сексистката аудитория!
Да изляза малко от собствения си ограничен женски свят и да върна лентата преди няколко месеца, когато в публичното пространство с малко и добре менажиран шум премина един скандал. Тогава членът на БСП Кирил Добрев коментира опцията жена да стане лидер на БСП с "Аз жените ги предпочитам за други работи, не за лидери". Срещу "другите работи", ако са тези, за които се сеща ограниченият ми дамски мозък и нормално изявеното ми либидо, нямам нищо против.
Имам против обаче срещу съпоставката - "не за лидери".
Очевидно във философското възприятие за света на г-н Добрев има няколко важни аспекта, касаещи женската и мъжката природи. Първо, той като мъж има свише правото да предпочита. Второ, предпочитанието му, особено, когато се отнася до нещо от женски пол, априори е правилно. Трето, правенето на "други работи" автоматично изключва възможността за лидерство, но само, когато това се отнася до човешко същество с женски полови белези. И четвърто, господинът явно споделя аксиомата за пениса и мустака и равенството им със способността за съждения.
Иначе господин Добрев се извини. На Мая Манолова и на целокупното озадачено българско женско общество. Толкова искрено, колкото позволяват социалните мрежи. И все пак си върза мъжките гащи с още един поучителен урок към дамите с репликата "нито една силна жена няма комплекса, че е слабият пол". Ти да видиш ум в панталони! После кавалерски целуна ръка на усмихнатата и опрощаваща Манолова, а ние по женски си седнахме на дупенцата.
Когато става дума за сексизъм в балканска и ортодоксална страна като нашата, той някак изглежда логично подклаждан от мъжете
Истината обаче е, че подобни дискриминационни коментари могат да се чуят и от жени по отношение на жени. Така преди време една важна бизнесдама обсъждаше публично качествата на моя колега за поста главен редактор на списание и отхвърли категорично кандидатурата й с аргумента "нея мъжът й я е биел - тя не става да води екип". Сякаш тежките шамари на комплексаря, женен за нея, са отнесли завинаги лидерските й качества, опита и въображението й.
Забелязали ли сте и че винаги, когато жена прояви характер, тропне по масата или изрази крайна позиция, аудиторията - женска или мъжка - отдава това на три физиологични причини: 1. "Тая е в мензис". 2. "Липсва й еб*не" и 3. "Хваща я климактериума." За сравнение, когато човек в панталони направи същото, той просто е: 1."Пич". 2. "Принципен" и 3."Мъжкар". Ми така, де - той цикъл си няма, за да му подскача по нервната система, за липса на секс и дума не може да става, а пък "критическата" хваща само лелки, не чичковци.
В западноевропейския етикет, когато на елегантно събитие хората трябва да бъдат разпределени около масата, те никога не се разделят на мъже и жени
Даже напротив - семейните двойки се разделят и съпрузите сядат на противоположните страни на масата, а подреждането е "мъж-жена-мъж-жена". Сега си представете как компания от няколко български семейства се настанява в ресторант. Жените сядат в единия край на масата, а мъжете - в другия.
Така познатата у нас като "турска" система позволява на женската аудитория да си разцъква нейните си теми (както вече ги обобщихме, за свекърви, лекета и мазила), а мъжката сериозно да разговаря за геополитика, световна конспирация, банки и икономически стратегии. Прехвърлянето на реплики от женската половина на масата към мъжката такава, особено, когато те са свързани с "мъжките" теми, не се толерира, а често може да бъде направо войнствено парирано от съпруга на проявилата дързост жена.
В същото време в мъжката терминология жените по принцип могат да бъдат спокойно наричани с дума, описваща специфичния им полов орган, докато в женския речник срещу думата мъж като синоним няма да срещнете "к*р".
Пиша всичко това не за да правя езикови еквилибристики, нито за да протестирам шумно като образно бия тигана с черпака. Пиша го, защото в българското общество - от павилиона за дъвки и цигари на спирката до сградата на парламента - разбирането за кавалерство и възпитание тотално се преплита с културата на половата толерантност и равноправие.
Безапелационно се смята, че след като ми държи вратата на асансьора, мъжът може да бъде по-добър шеф от мен. Че придърпването на стола в ресторанта, грижата за дамското ми палто на гардероба в театъра или целуването на ръка се практикуват, защото на мен като жена ми липсват определени умения и имам нужда от помощ или ухажване. Че всяка изява на човешката ми воля, намерение или свобода непременно е осъдително желание да напусна "оковите на печката" и да се настаня в полето на "мъжкия свят". Да зарежа функциите си на домакиня, майка и съпруга и да хукна да ставам "умна като мъж".
Истината е съвсем друга
Кавалерството - в политиката и в ежедневието - не е нищо друго, освен красив начин да се уважи една традиция. Печката не е антипод на кариерата и няма окови - тя е просто електрически уред в кухнята, който се отнася по един и същи начин както към жените, така и към мъжете и в този смисъл може еднакво добре да бъде ползвана и от двата пола.
Майчинството и съпружеството ми не противоречат и не увреждат нито чувството ми за свобода, нито капацитета на мозъка ми. Нямам никакво желание да влизам в "мъжки" свят просто защото не приемам, че светът е направен така, че да функционира на две отделни части, според половите ни белези. Светът е един и аз съм си в него така или иначе. Нямам разногласия нито с женското си тяло, нито с мозъка си, който, сам по себе си с нищо не показва да има по-опростена или пък усложнена структура от тази на човека в мъжко тяло.
Ако някой има проблем с това, че аз нямам проблем с половете, ума, способностите и свободата на човешкото същество, независимо какво има между краката му, това си е негов проблем. Сериозен проблем.
