Тайната на щастливия брак

Дълготрайният брак далеч не винаги означава щастие. Много нещастни двойки са оставали заедно заради децата, религиозните убеждения или по други, по-практични причини.

Но за много други двойки просто не е достатъчно да остават заедно. Те желаят връзка, която е изпълнена със значимост и удовлетворение. Накратко, те искат устойчив брак.

"Нещата, които правят брака дълготраен, имат по-скоро връзка с уменията за комуникация, психическото здраве, социалната подкрепа, стреса - това са нещата, които му позволяват да издържи дълго или да се провали", коментира Артър Арън, професор по психология, който ръководи Лабораторията по междуличностни взаимоотношения в Държавния университет на Ню Йорк в Стоуни Брук. "Но това не го прави задължително смислен или приятен, или подкрепящ индивида."

Тайната на щастливия брак е в себеусъвършенстването

Идеята, че най-добрите бракове са тези, които носят удовлетворение на отделния човек, може да изглежда контрапродуктивна. В крайна сметка нали бракът беше преди всичко поставяне на връзката на първо място?

Оказва се, че вече не е така. В продължение на векове бракът е бил възприеман като икономическа и социална институция, а емоционалните и интелектуални потребности на съпрузите са били второстепенни спрямо оцеляването на самия брак. Но в съвременните връзки хората вече търсят партньорство - и желаят партньори, които правят живота им по-интересен.

Карил Русбулт, учен в университета "Врийе" в Амстердам, определя това като "ефекта на Микеланджело", визирайки начина, по който близките партньори се "оформят" един друг по начини, които помагат на всеки от тях да постигнат важни за тях цели.

Д-р Арън и Гари Левандовски-младши, преподавател в университета "Монмаут" в Ню Джърси, са изследвали как хората използват връзката си, за да трупат познание и опит - процес, известен като "себеусъвършенстване". Изследването им демонстрира, че колкото повече себеусъвършенстване получават хората чрез своя партньор, толкова по-отдадени и удовлетворени са във връзката си.

За да придаде числови измерения на тази си констатация, Левандовски подготвя поредица от въпроси за двойки: до каква степен отношенията ви с партньора са довели до това да научите нови неща? Доколко познаването на вашия партньор ви е направило по-добър човек?

Въпреки че идеята за себеразвитие може да звучи като егоистична по същината си, тя може да доведе до по-здрави и по-устойчиви връзки, твърди Левандовски. "Ако се стремите към усъвършенстване и го получавате от вашия партньор, това поставя партньора ви в доста важна позиция", обяснява той. "А подпомагането на вашия партньор в себеусъвършенстването му би било и доста приятно за вас самия."

Тази идея обяснява защо хората изпитват удоволствие, когато партньорите им осигуряват нови усещания от рода на уикенд извън града. Но себеусъвършенстването не е свързано единствено с екзотични изживявания. Хората преживяват лично развитие чрез партньорите си и чрез по-мащабни, и чрез по-скромни способи. Това става, когато те ги запознават с нови приятели или неангажиращо говорят за нов ресторант или интересен материал в новините.

Ефектът на Микеланджело при влюбените

Ефектът на себеусъвършенстване е особено ясно изразен, когато хората за първи път се влюбват. В изследване на Калифорнийския университет в Санта Крус 325 студенти получават пет въпросника в рамките на 10 седмици. Те биват питани: "Кой сте днес?" и са им дадени три минути, за да опишат самите себе си. Също така студентите биват питани за скорошни техни изживявания, включително дали са се влюбвали.

Тези студенти, които са съобщили, че са се влюбили наскоро, са използвали по-разнообразни думи в описанието си. Новата връзка буквално е разширила начина, по който те се възприемат.

"Преминавате от това да сте непознати към въвеждане на този човек във вас самия, така че изведнъж придобивате всички тези социални роли и самоличности, които не сте имали преди", обяснява д-р Арън. "Когато хората се влюбват, това става бързо - и е много ободряващо усещане."

С течение на времето личните ползи от дълготрайните връзки често са фини, но комплексни. Общуването с партньор, който е забавен и творчески настроен, дава нещо ново на хората, които не са такива. Партньор, който е активен в доброволческа работа в общност, създава нови възможности за социализация за съпруга си, който прекарва дълго време в офиса.

Допълнително изследване твърди, че в крайна сметка съпрузите възприемат характерните черти на другия - и по-бавно разграничават различията помежду си или по-бавно си спомнят кои умения принадлежат на конкретния съпруг.

В експерименти на д-р Арън, участниците определят себе си и партньорите си според различни качества от рода на "амбициозен" или "артистичен". Седмица по-късно участниците се завръщат в лабораторията и преглеждат списъка с качества, като биват приканени да посочат кои от тях описват тях самите.

Хората реагират на качества, които са валидни както за тях, така и за техния партньор. Когато качеството характеризира само единия от двамата, отговорът на въпроса е по-бавен. Забавянето е отчитано в милисекунди, но все пак показва, че когато хората са особено близки помежду си, мозъкът им по-бавно разграничава техните качества от тези на съпрузите им.

"Отговорът на тези въпроси е лесен, ако и двамата сте еднакви като характер". обяснява Левандовски. "Но ако това важи само за вас, а не и за другия, се налага да го анализирате. Това става много бързо, но се налага да си зададете въпроса: "За мен ли става дума или за него?."

Не че тези двойки са се изгубили в брака. Вместо това те са се развили в него. Дейности, качества и поведение, които не са били част от самоличността им преди връзката, сега са съществена част от начина, по който те възприемат живота.

Всичко това може да бъде доста признак за дългосрочно щастие в една връзка.