Датчаните обичат да казват, че е трудно да се обясни хюга. Най-близката дума извън скандинавския свят е вероятно уют или дори уютност, но за да усетиш пълния смисъл трябва да разбереш и датската душа.
Да почувстваш нуждата от топлина, близост, релакс и благодарност, за да потърсиш хюга истински. Да се потопиш в дългата, мрачна зима на Севера, за да оцениш пълноценно топлината на огъня и сгряващия контакт с близките.
Материалното, понякога и търговско изражение на хюга са свещите, пухкавите одеяла, топлите пуловери, вълнените чорапи, чашата чай, греяното вино или богато лате с изкусителен сладкиш.
Това обаче е само външният израз, и за да пожелаеш и почувстваш истинския уют по датски, е необходима и съответната нагласа.
Хюга е например зимен ден навън, последван от вечер пред огъня в дървена хижа, споделена с приятели или близки в приятен, лек разговор на чаша греяно вино.
В голяма степен концепцията представлява създаване на сгряваща атмосфера, в която да се радваш на малките удоволствия от живота в компанията на хора, които харесваш и обичаш. Или сам.
Вероятно именно нагласата за съзнателно търсене и оценяване на малките радости може да обясни и защо Дания години наред е в челните места на най-щастливите нации на света. И то на фона на традиционната предразположеност на по-северните нации към депресии и недобро ментално здраве.
Късите, мрачни дни, с неприятно време навън и липса на слънце и витамин D лесно могат да доведат до депресивни състояния и дори сезонно афективно разстройство. За нас, южняците, е по-трудно да го разберем, но свъсените, неприятни дни лесно могат да доведат човек до изолация и психично страдание. Да го накарат да се отдаде на тъмнината, да се затвори и откаже от света навън, вместо да търси светлината и доброто настроение.
Осъзнатото практикуване на хюга е именно начин за справяне с това. Да запалиш свещ, да се потопиш в любима миризма, да се насладиш бавно на чаша кафе и по този начин да си обърнеш внимание, могат да променят нагласата и да повдигнат настроението.
Нещо повече - хюга е състояние на съзнанието и начин на мислене, и акцентът върху малките, прости радости олицетворява основен принцип, типичен за Дания - повече пари не носят повече щастие.
В страна, където хората се радват на живот, при който не се налага да мислят за основните си нужди и са гарантирани човешките права, фокусът е върху нещата, които носят по-високо качество на живот. А те са простички - приятно и уютно време с любимите хора, бавен живот и благодарност за това, което имаш.
В поредицата "Живот до 100" поглеждаме към нации, които са на челните места в класациите за щастие и дълголетие. Разказваме ви как намаляват вредата- балансират, минимизират или компенсират някои вредни навици, вместо да се отказват напълно от тях.
Затова и хюга не е просто да се гушнеш с любимия човек и да гледате филм, завити с меко одеяло. А и да се отпуснеш, насладиш и оцениш този момент.
Малките ритуали, които носят комфорт и усещане за благополучие, се превръщат в своеобразни котви за психиката - напомнят, че дори сред студените и мрачни дни винаги има начин да внесеш топлина и светлина в живота си.
Всъщност, съзнателният подход към благополучието и стремежът към по-добро качество на живот са дълбоко вкоренени в датската култура. Датчаните са известни с балансирания си начин на живот, умерената консумация и фокуса върху простите удоволствия, които намаляват стреса и насърчават усещането за уют - било то чрез минимализъм, здравословни навици или осъзнати избори в ежедневието.
Въпреки това, когато става въпрос за тютюнопушене, Дания изостава в сравнение със своята северна съседка. Докато много датчани търсят бездимни алтернативи, за да намалят вредата както за себе си, така и за околните, регулациите в страната не стимулират достатъчно този преход. В Швеция, например, употребата на снус - бездимна форма на тютюн - изигра ключова роля за драстичното намаляване на пушачите, докато в Дания процесът е много по-бавен.
Какво може да научи Дания от прогресивния подход на своята съседка?
Преди по-малко от десетилетие както Швеция, така и Дания си поставиха амбициозната цел до 2025 година да станат страни без тютюнев дим - до 5% пушачи в страната.
Въпреки че географски са свързани с мост, разликите в политиките им по този въпрос доведоха до коренно различни резултати. Швеция, която възприе по-гъвкав и иновативен подход, постигна целта си година предсрочно. Благодарение на широкото използване на снус, нивото на тютюнопушене в страната спадна с впечатляващите 55% за едно десетилетие, достигайки 4.5 %.
Това са официални правителствени данни, обявени на 13 ноември миналата година, с които Швеция даде урок на света. Средният процент на тютюнопушене в Европа (24%) е пет пъти по-висок от този в Швеция.
И в Дания обаче картината е съвсем различна. Първоначалният срок за постигане на тази цел беше отложен с цели пет години - до 2035 г., а процентът на пушачите остава три пъти по-висок от този в Швеция.
За последните десет години Дания успя да намали пушенето с 38%, но този спад е значително по-бавен.
Основна причина за това е рестриктивната политика спрямо бездимните алтернативи - Дания, както и останалата част от ЕС (с изключение на Швеция), забранява снуса, а високите данъци, строгите лимити за никотин и забраните за ароматизирани бездимни продукти допълнително ограничават избора на пушачите, които искат да преминат към по-малко вредни алтернативи.
Шведският модел ясно показва, че по-гъвкавата регулация и насърчаването на бездимните алтернативи могат да ускорят процеса на отказ от традиционните цигари. Ако Дания иска да ускори напредъка си и да се доближи до скандинавския си съсед в борбата с тютюнопушенето, може би е време да преосмисли своя подход и да се поучи от шведския успех.
В крайна сметка, философията на хюга е свързана с това да се наслаждаваш на моментите, да търсиш уют и комфорт без излишен стрес и вреда - както за себе си, така и за другите. А преходът към по-малко вредни алтернативи напълно съответства на този стремеж към по-качествен и осъзнат живот, където удоволствието не идва за сметка на здравето и добрата атмосфера.
Още от поредицата "Живот до 100":
Френският парадокс, или как да се радваме на храната без лишения
