В началото дори не съм сигурен как най-добре да задам въпроса, за да осигуря участието на жена си.
"Нещо против да си направим бърз ДНК тест?" казвам аз, "за да определим генетичната ни съвместимост?"
"Да не би да ми кажат, че имам нелечима болест?" отвръща тя.
"Не," казвам аз. "Просто за да разберем дали сме били създадени един за друг."
"А, така ли?" отговаря тя. "Няма проблем. Все тая."
В деня, в който всеки от нас плюе в отделни епруветки, все още не разбирам как ДНК тестът може да предложи доказателства за съвместимост, защото съм едва на осмата страница на книгата на Даниъл Дейвис "Генът на съвместимостта". Ето обаче идеята накратко: има малък брой човешки гени - малка част от шестата хромозома - които може би играят роля в това доколко сте привлекателни за потенциалния партньор.
Подходящите партньори буквално се подушват един друг
Основа за това твърдение е така нареченият "експеримент с миризливите тениски", за първи път направен от швейцарски зоолог на име Клаус Ведекинд през 1994 г.. Той е анализирал определена част от ДНК на група студенти, търсейки конкретно главен генетичен комплекс за хистосъвместимост (MHC).
Студентите са били разделени на 49 жени и 44 мъже. Мъжете са били помолени да носят обикновени, памучни тениски, избягвайки всичко - алкохол, парфюм и т.н. - което би могло да промени естествената им миризма. След два дни тениските били поставени в картонени кутии с отвори и жените били помолени да оценят кутиите по мирис, използвайки три критерия: интензивност, приятност и сексуалност.
Резултатите от експеримента на Ведекинд показват, че жените са предпочитали тениски, носени от мъже с различни гени на съвместимостта от техните, което води до евентуалния извод, че несъзнателно избираме партньори, които биха дали генетични предимства на нашето потомство.
Експериментът все пак е спорен, но променя научното мислене за гените на съвместимостта. И въпреки че механизмът зад този феномен не е особено ясен на учените, това не спира агенциите за запознанства да използват MHC типологизация като инструмент за сватосване.
Една от лабораториите, предлагащи подобно тестване за онлайн агенции - швейцарска фирма на име GenePartner, твърди: "С генетично съвместими хора чувстваме рядкото усещане за перфектна химия."
Докато отивам към пощенската кутия с двете епруветки в плик, идеята да тествам генетичното си сходство с жена ми изведнъж започва да ми звучи безумно.
Двадесет години брак би трябвало да са същинската дефиниция за съвместимост
Какво ще правя, ако резултатите покажат нещо различно? Не искам да откривам, че в студена зимна вечер преди две десетилетия жена ми ме е подушила и се е влюбила в моя дезодорант. Всъщност не мисля, че вече въобще го произвеждат.
Дейвис също е тествал брачната си съвместимост за книгата и въпреки че е директор на центъра за изследвания на възпаленията към университета в Манчестър, той споделя, че е имал подобни, не съвсем рационални, опасения. Определено беше по-странно, отколкото си мислех," споделя той, добавяйки, че жена му е била "неочаквано нервна какво може да открият." Но не е имало за какво да се притесняват - те са били обявени за перфектно съвместими.
Всъщност гените на съвместимостта не се наричат така, защото ти помагат да откриеш съвместим партньор; те носят името си, защото отговарят за приемането или отхвърлянето на трансплантирани органи. Но това не е първоначалната им концептуална роля.
Както обяснява Стивън Марш - зам.-директор по изследванията в лабораторията по хистосъвместимост "Антъни Нолан", където извършват такива анализи: "Молекулите, които ви дават вашия тип тъкан, не са там само за да затруднят трансплантациите. Задачата им е да се борят с инфекции."
Накратко, те са вашата имунна система
Книгата на Дейвис разказва историята на търсенето на тези гени на съвместимостта, от ранните дни на кръвопреливането до свръхмодерната наука, която още не присъства в учебниците. "Исках да се дистанцирам малко и да възприема цялостната картина," казва той. "Лесно можеш да имаш успешна кариера в науката, без да знаеш как си стигнал там, където се намираш."
Като журналист и обикновен човек обикновено нямам проблем да обобщавам десетилетия неуморни изследвания с думите "Сложно е", но все пак е необходимо допълнително разяснение.
Имунните ви клетки не различават вируса от трансплантирания бъбрек; те функционират, като разграничават "свои" от "не-свои". "Свои" се изразява на молекулярно ниво, от вашите MHC гени; те ви осигуряват "подпис", който дава на тъканите ви самоличност. Всъщност тялото ви създава и имунни клетки, които биха атакували вашите собствени тъкани, но те се унищожават от щитовидната жлеза в процес, известен като "щитовидно обучение". T в T-клетките означава имунна клетка, която е оцеляла след тази проверка.
MHC гените също така кодират инструкциите за получаване на HLA молекули - човешки левкоцитни антигени - които показват протеини от вътрешността на клетката на повърхността й. "Ако сте заразени с вирус," казва Марш, "това са молекулите, които вземат малки частици от вируса [протеинови сегменти, наречени пептиди], показват ги на други клетки в тялото и запитват: „Какво е това? Свое ли е, или чуждо?"."
Има много различни типове HLA молекули и някои са по-подходящи за определени пептиди от другите. Гамата HLA типове, които притежавате - на практика генетичното ви "аз" - ви дава способността да се борите с определени болести, и ви прави податливи за други. Те се разпространяват между хората по начин, който да защитава населението като цяло - така че епидемия да не изтреби всички - но на индивидуално ниво голямото разнообразие от HLA типове е очевидно предимство.
И когато някой е привлекателен за вас, поне според тази хипотеза, подушвате у него HLA типове, които не притежавате.
И досега е неясно как работи това на молекулярно ниво, но именно на този фронт работи Дейвис. "Изследването ми е за разработка на микроскопи, които разглеждат с по-добра разделителна способност имунните клетки и начина, по който те взаимодействат с други клетки," казва той. Това взаимодействие "напомня начина, по който невроните комуникират в мозъка", като е възможно гените на съвместимостта да отговарят за нещо повече от простата борба с инфекциите, и дори да влияят на начина, по който функционира мозъкът.
Дейвис признава, че учените не разбират много от тези неща. "Никой не го разбира засега," коментира той. "Просто аз написах книга по въпроса."
Но как все пак работи това "подушване" - ако изобщо работи?
Науката е установила, че мишките могат да откриват гените на съвместимостта по мирис, както и че рибата-бодливка също избира партньори по мириса им, но при хората според Дейвис е рано да бъде даден окончателен отговор. "Как работи това на обонятелно ниво, за сега е абсолютно неясно," констатира той.
Марш изтъква, че HLA гените се намират в съседство в генома с определени обонятелни рецептори, и че те се наследяват заедно. "Фактът, че тези гени са точно до вашите HLA гени, предполага, че те имат известна роля в избора на партньор," казва той. "Това обаче може да е остатък от праисторически времена. И може да е било важно, когато още сме били мишки."
Две седмици след като сме изпратили нашите образци, след пътешествие с кола, което едва ли е подобрило съвместимостта ни, жена ми и аз най-накрая намираме лабораторията по хистосъвместимост. Когато влизаме в заседателната зала, се подготвям за разкрития, които може да не харесам, или дори да не мога да ги разбера.
Лабораториите не анализират HLA типовете, за да улесняват сватосването. Те имат много по-важна задача - да търсят съответствия на типове тъкани за трансплантация на костен мозък и така да спасяват животи. Общите HLA типове с донора намаляват риска присадените стволови клетки да бъдат приети за не-свои и отхвърлени.
Има 500 000 потенциални донори в регистрите на лабораторията, а тя има достъп до още 750 000 от други регистри само във Великобритания, плюс световна база данни с над 22 млн. души. Лабораторията също така се занимава с просвета по въпроса за даряването на стволови клетки, което вече не е инвазивната хирургическа процедура, която някога беше.
Резултатите от тестовете са неразбираеми за непросветените без известни разяснения от учените
Преди всичко се анализират пет основни гени за хистосъвместимост: HLA-A, HLA-B, HLA-C, HLA-DR и HLA-DQ. Те се наследяват заедно и всеки получава два набора - по един от всеки от родителите си. Всеки набор е известен като хаплотип; конкретната версия на ген се нарича алел. Без допълнителни тестове не е възможно да се знае със сигурност от кой родител идват определени алели, но тъй като някои от тях често се срещат заедно, те могат да дадат статистически вярна представа за хаплотипа.
При мен HLA-A алелът в единия хаплотип, обяснява Марш, се нарича HLA-A*32:01:01. И той изглежда е много разпространен. HLA-B*53:01:01, в другия хаплотип, обаче е рядък сред европейците, но често се среща в западна Африка. Статистически погледнато, притежавам 39-ти по честота общ хаплотип сред белите европейци, плюс 125-я по честота хаплотип. "Тоест не са най-разпространените," казва Марш.
От анализа на жена ми проличава, че имаме точно един общ алел - гореспоменатият HLA-A*32:01:01. Този тип съответствие обаче не означава, че тя не е мой тип или аз не съм нейния. "Това е единственият алел, който споделяте," коментира Марш. "Доста сте различни, така че ако в тезата за подушването на партньора има нещо вярно, сте успели да надушите един в друг много добри партньори."
Това не е особено романтично разкритие, но поне е успокоително
Марш междувременно обяснява на жена ми, че нейните хаплотипи са по-редки от моите - "много по-редки" - и трудно скрива въодушевлението си. "Интересно, тук има B*27," коментира той и допълва: "Понякога попадаме на хора с типове, които не сме виждали досега." О, не!
"Имате нов B*27 алел, който досега не е бил откриван в света," казва той. "Ще направим пълен анализ на генома ви, той ще влезе в базата данни и ще му дадем нов номер." Жена ми сияе. "Чувствам се, сякаш съм спечелила от тотото!", заявява тя и незабавно забравя защо всъщност сме дошли - да тестваме съвместимостта си. Тя вече не се интересува от добрата новина, че 20 години семеен живот не са били напразни и ние не сме тотално несъвместими. По пътя към къщи тя е направо нетърпима.
"Нямам търпение да кажа на всички, че имам непознат - какво имах?"
"Алел," отвръщам.
"Съвсем нов алел," казва тя. "Твоите всичките са разпространени, докато моят е уникален, като мен."
"Чудесно," отговарям аз. "Късмет с намирането на подходящ донор, ако ти се наложи трансплантация на костен мозък."
По-късно започвам да се чувствам кофти, че съм казал това - защото все пак тя е моя жена, и е уникална. В крайна сметка съм я надушил сред хиляди други.
О, да определено вярвам в подушването!