Ако искате да разберете по-добре житейските кризи - на средната възраст, на 20-те години или в края на живота, се откажете от клишето за каране на Порше. Това съветва психологът Оливър Робинсън от университета в Грийнуич, който е автор на книгата "Развитие в зрялата възраст".
Той отговаря на въпроси, свързани с появата и отраженията на житейските кризи.
Анкетирали сте над 1000 души във Великобритания за житейската криза, която са изживели. Защо?
Концепцията за кризата на средната възраст е добре позната и увековечена от безброй книги и филми. В последно време идеята за криза между 20-те и 30-те години от живота също се радва на голям медиен отзвук. Въпреки това, наблюдава се изненадваща липса на сериозни изследвания върху тези събития, а информация за кризата в края на живота почти изцяло липсва.
Всички имат трудни периоди. Не е ли житейската криза ненужна културна конструкция?
Тя действително е културно конструирана, но не е ненужна. Кризата е период от живота на човек, продължаващ поне една година. Тогава се наблюдава необикновено високо ниво на емоционална нестабилност, негативност и съществени промени.
Това е важно, защото в днешно време, когато се диагностицират проблеми с психичното здраве, не се обръща голямо внимание на това на какъв етап от живота си. Според нас обаче, това трябва да се взема предвид, защото е наистина важно.
Кое е най-рисковото десетилетие?
Всички са доста рискови. Нашите резултати показват, че във всеки един момент от живота има 40 до 50 на сто шанс за житейска криза. Има леко покачване на тази тенденция с възрастта. Като цяло жените са по-склонни да изживяват криза в сравнение с мъжете, но това вероятно се дължи на факта, че са по-отворени и по-склонни да признаят, че изпитват затруднения.
С какво се характеризира всяко десетилетие?
През 20-те години кризите са свързани с това дали вземаш правилните решения за останалата част от живота си - главно в областта на връзките и кариерата. През 30-те години преобладават проблемите с работата и разделите. През 40-те години тежката загуба, най-често на родител, често е голям проблем.
При мъжете кризата пак е свързана с работата, но нещата са се насочили към осъзнаването. Или "Боже, имам толкова много за вършене".
През 50-те години съществуват проявления както на кризата на средната възраст, така и на кризата в края на живота - тежка загуба на близки и влошаващо се здраве. Може би заради това кризата на средната възраст е толкова в центъра на общото внимание, но това далеч не я прави единствена.
Ситуацията продължава и през 60-те години с проблемите, свързани с пенсионирането и засиленото усещане за смъртност.
Има ли и положителни аспекти на кризата?
Възможно е да се проявят. Половината от участниците в изследването споделят, че животът им е станал по-добър в резултат на осъществените от тях промени. Някои твърдят, че ползите и недостатъците се балансират, но една малка част разкрива, че всъщност никога не се е възстановявала от кризата.
Вашите открития противоречат ли на типичния образ на мъжа на средна възраст, пълен с екзистенциални съмнения?
Не съвсем. Изследването показва, че може би има нещо вярно в този образ. Макар че вероятността за криза при мъжете на 40 години не е по-голяма, тези, които изживяват такава, са по-склонни да гледат на нея като на негатив, от който липсват положителни последствия.
Каква е практическата полза от тези резултати?
Те помагат за структурирането на трудностите от живота като част от нормалния живот. Да не изпиташ криза в някой етап от живота е изключително необикновено - само 4 на сто от анкетираните над 50 години споделят, че никога не са преживявали криза.
Съществува и лека, но коварна тенденция, особено сред младите зрели хора, които са склонни да мислят, че животът на зрелите е сравнително лесен - като от лъскаво списание.
Така че, когато се сблъскат с трудностите, те не са подготвени за тях. Надяваме се, че проучвания като нашето ще допринесат това да се промени.
