Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Странните професии на големите писатели

Фьодор Достоевски - инженер

Въпреки волята му, родителите на Достоевски го записават заедно с брат му Михаил в Николаевския Военно инженерен институт в Санкт Петербург през 1838 година. Неговите хуманитарни увлечения обаче бързо го превръщат в аутсайдер сред съучениците му и той е запомнен от тях, като момчето с най-малко интерес към военните и инженерни науки. След като родителите му умират, дипломираният вече Достоевски разбира, че страда от епилепсия и е принуден да започне работа като инженер. Успоредно с това обаче с много усилия той успява да поддържа интереса си към литературата
Уилям Бъроуз - унищожител на вредители

Скандалният автор Уилям Бъроуз ("Голият обяд" и "Дрога") е уволнен от армията поради непригодност през 1942 година и се премества да живее в Чикаго. За да се издържа, той трябва да работи като унищожител на вредители - основно насекоми, в това число и хлебарки. Той описва своите преживявания по-късно в сборник от кратки разкази, наречен "Унищожител", който е публикуван през 1970 година
Кърт Вонегът - продавач на автомобили

След Втората световна война, в която Вонегът в пленник и едва оцелява при бомбардировката над Дрезден през 1945 година, писателят работи като журналист в списание Sports Illustrated. След като напуска със скандал, той започва работа в PR отдела на компанията General Electric в Ню Йорк, но напуска през 1951 година. В следващите години, успоредно с писането, Вонгът е принуден да работи какво ли не, включително рекламен агент, а през 1957 година - дори автомобилен продавач в сервиза на Saab в Масачузетс
Агата Кристи - помощник в аптека

След като Великобритания обявява война на Германия през 1914 година, Агата Кристи се записава като медицинска сестра - доброволец. 4 години тя работи без заплата. През следващите две години, през 1917, се преквалифицира като помощник аптекар и получава годишна заплата от 16 паунда (около 800 паунда днешни пари). Фармацевтичните знания, която добива, влизат в много от нейните романи, първият от които "Аферата в Стайлс" е публикуван в САЩ през 1920 година, а във Великобритания - през 1921
Джак Керуак - мияч на чинии

Работите, които е вършил авторът на "По пътя" включват нощен пазач, работник на бензиностанция, събирач на памук и мияч на чинии
Джон Стайнбек - туристически гид

Когато се запознава с първата си съпруга Карол Хенинг през 1928 година, Джон Стайнбек работи като гид и като пазач на рибарник. След като се оженват, съпрузите започват малък бизнес с производство на пластмасови манекени, който в последствие се оказва неуспешен и Стайнбек разчита на родителите си, докато се наложи като писател
Джеймс Джойс - директор на кино

След като зарязва медицинското си образование и започва да работи като певец и пианист и да преподава английски в Хърватско и Италия, през декември 1909 година авторът на "Одисей" и неговата дълггодишна партнюрка Нора Бърнакъл се връщат в Дъблин, за да отворят първото за времето си кино - Volta. Бинзнесът не провървява и на следващата година Джойс се връща към преподаването на континента
Джек Лондон - контрабандист на раци

Като тийнейджър, писателят "работи" като краде раци от ферми в залива Сан Франциско
Селинджър - директор на компания за луксозни пътувания

Когато писателят се разделя с дъщерята на писателя Юджийн О'Нийл - Уна през 1941 година, той започва работа на борда на луксозен круизен кораб. По време на Втората световна война пък авторът на "Спасителят в ръжта" работи за американското контраразузнаване
Джордж Оруел - офицер от кралската полиция в Индия

През 1922 година, на 19 години, Джордж Оруел се записва в Кралската полиция в Индия и работи в Бирма (Мианмар)
Чарлз Дикенс - работник във фабрика

Много преди да започне да работи като журналист на свободна практика, авторът на "Оливър Туист" - 12 годишният Дикенс, работи във фабрика, където поставя етикетите на бутилките. Той работи по 10 часа на ден и печели по 6 шилинга на седмица, което се равнява на 16 паунда днешни пари
Владимир Набоков - куратор

Tой вече е публикувал няколко новели на руски език, когато пристига със семейството си в САЩ през 1940 година. Скоро авторът на "Лолита" се озовава във Харвард, където първоначално работи като куратор на колекцията от пеперуди към Музея по Зоология
Артър Конан-Дойл - хирург

Авторът на "Баскервилското куче" и създател на Шерлок Холмс е завършил медицина в Единбургския университет. Той работи като корабен лекар, след което е хирург на борда на презокеански кораб по време на пътуване до Западна Африка през 1881 година. На връщане в Англия се установява на собствена медицинска практика в Хемпшир и прекарва времето си между преглед на пациенти и писане на романи
Харпър Лии - продавач на самолетни билети

На 23 години авторката на "Да убиеш присмехулник" се премества в Ню Йорк и докато преследва кариерата си на писател, работи като продавач на самолетни билети
Брам Стокър - театрален критик

Ирланският писател, който става световноизвестен с романа "Дракула", работи като театрален критик за вестник The Dublin Evening Mail, след което е мениджър и личен асистент на известни актьори
Робърт Фрост - учител

Американският поет и четирикратен носител на наградата "Пулицър" Робърт Фрост работи на младини като учител в Масачузетс

Съдбата на писателя не е лека. Освен, че трябва да пие, той трябва и да пише (освен ако не е съвременен български писател, който освен да пие, трябва и да се оплаква).

Ежедневието на пишещия става съвсем непоносимо, когато се добави и досадната подробност с търсенето на работа.

Понеже гениалните умове често не искат да работят какво да е, съдбата е твърде неблагосклонна към тях и подобно на участници в древногръцка трагедия често им праща изпитание, което се състои именно в това да работят каквото и да е.

Така и често можем да срещнем автори на велики книги,

които имат в биографията си професии, които никой обикновен човек не би искал да работи.

Или по-скоро, които би работил всеки обикновен човек, притиснат до стената.

Въпреки че снимките в галерията са на автори, създали произведенията си на английски (или на руски), техният труд е обогатил световната култура, така че нямаме никакво извинение да заместим портретите им с такива на български автори (какъвто беше първоначалния замисъл на публикацията).

Въпреки това дължим на нашите родни писатели минимум един "ресърч" в българската част на Уикипедия. И спокойно можем да се убедим, че горенаписаните думи за авторите и работата напълно важи и за нашите най-големи писатели и поети.

Елин Пелин - уредник в къщата-музей "Иван Вазов"

Интересно е да се знае например, че Елин Пелин дълги години е работил като уредник в къщата-музей "Иван Вазов" - работа, която очевидно не е предлагала особено сериозно "кариерно" развитие, но поне му е осигурявала прехраната в продължение на 20 години (1924-1944 година).

Същата тази работа е позволила на големия български писател да напише едни от най-хубавите си произведения, въпреки сериозните материални трудности, с които се е сблъсквал, защото както сега, така и тогава, творците в България не са можели да се издържат само от писане.

Димитър Димов - професор по ветеринарна медицина

Един от най-талантливите български автори Димитър Димов е сред малкото, които са имали сериозна работа извън писането. Освен като автор на "Тютюн" и "Осъдени души", Димов остава в историята и като доктор по ветеринарна медицина.

Той е работил като микробиолог в Областната ветеринарно-бактериологична станция в Бургас и е бил участъков ветеринарен лекар в село Ваксево, Софийска област и в Кнежа. В по-късните си години, той е и доцент в Агрономическия факултет в Пловдив и в Селскостопанската академия в София.

Димов може да засрами всички писатели по ерудираност и трудолюбие, особено като се добави и фактът, че от 1953 година, той е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни във ВССИ "Г. Димитров" в София.

Никола Вапцаров - механик и огняр

За разлика от сериозната кариера на Димитър Димов, поетът Никола Вапцаров има лошия късмет все да не може да си намери достойна за уменията му работа. Неприет в Софийския университет, където има желание да учи българска филология, поетът се оказва притиснат до стената от бедност и е принуден да работи като огняр и механик, първо във фабриката на "Българска горска индустрия" в село Кочериново, а по-късно и в Български държавни железници и в Софийския общински екарисаж.

Алеко Константинов - съдия

В годините от 1885 до смъртта си през 1897 година, авторът на "Бай Ганьо" и "До Чикаго и назад" е работил като съдия, прокурор в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд, помощник-прокурор, юрисконсулт и адвокат на свободна практика.

Списъкът с българските писатели, работили нещо различно от това, с което действително са желаели да се занимават (а именно - писане) може да бъде продължен до безкрайност, но едва ли има полза от това.

Вместо това нека погледнам и другите автори и невероятните им професии (галерия).

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените