Агент провокатор

В последните шест месеца светът на модата е погълнат от спекулации кой ще наследи опозорения Джон Галиано в Christian Dior. Дали ще бъде Рикардо Тисчи, дизайнерът на Givenchy? Или Албер Елбаз от Lanvin? Или пък вездесъщият Марк Джейкъбс?

Наскоро обаче Франка Созани, главният редактор на италианския Vogue, предложи наистина новаторска идея.

"Да наемат отново Джон Галиано", заявява тя с усмивка. "Разбирам тяхната позиция. Разбирам и защо не могат просто да заявят: "Лошо момче! Прощаваме ти! Върни се!" И все пак е жалко. Никога няма да повярвам, че той е бил убеден в това, което е казал. Според мен той просто е бил пиян и сам в бар. Когато хората обезумяват, те обезумяват. Това е човешка ситуация, не политическа или религиозна. Пък и той не е убил никого!"

Созани не се бои да се озъби на едрите риби в бранша

Това е опасна територия за жена, чието списание разчита в огромна степен на Dior (и корпоративните шефове от LVMH) за рекламите си, но 61-годишната Созани е известна като провокатор.

В последните 23 години, откакто е начело на италианския Vogue, тя ръководи списанието като лаборатория за крайни и често граничещи с хумора визии, които се закачат със собствената й индустрия - ирония, която рядко се открива в по-прямите американски модни издания.

През 2006 пуска корица с Линда Еванджелиста, чието лице е обвито в превръзки, облечена в дизайнерски дрехи. С подзаглавие "Безумието на промяната", фотосесията вътре, дело на Стивън Мейзъл, е сатира на манията по пластичната хирургия, обхванала Холивуд и света на модата.

Година по-късно, когато сякаш всяка седмица изплуваха новини за известна млада жена, влизаща в клиника за рехабилитация, Мейзъл прави фотосесия за Созани, в която всички модели също се оказват там. След това идват цели броеве, посветени на черни жени и по-закръглени дами, всеки от които е бил повод за скандал в модния свят. Но и двата се продават като топъл хляб.

"Франка е безстрашна и има отлично чувство за хумор"

Това казва легендарната главна редакторка на американския Vogue Ана Уинтур, която е нейна близка приятелка. "В САЩ всички толкова се стараят да са политически коректни, а Франка е част от традиция, която разбира и чувства, че списанието е място, където можеш да демонстрираш позиция и да клатиш лодката - и не винаги е нужно да се безпокоиш дали това е правилно. Всъщност дори е по-забавно, когато не е правилно."

Възможен пример за "неправилно" би могла да бъде скорошната фотосесия за италианския Vogue, вдъхновена от инцидента с петролна платформа на BP, в който моделът Кристен Макминейми е залята с петрол.

Собственият почерк в модните списания изисква смелост и добър усет

Легендарният творчески директор Фабиен Барън, който е работил за Созани в италианския Vogue по време на първите й години там, казва: "Ако Ана Уинтур е Стивън Спилбърг на модните списания, Франка е Педро Алмодовар... Тя е най-талантливият редактор, с който съм работил." Донатела Версаче казва за нея: "Тя е изключително оригинална."

За доста дълго време Созани е търсила границите на провокацията основно иззад кулисите, но в последната година и половина това се променя. Тя често е член на журито в "Следващият топмодел на Америка"; пуска туитове от модните шоута; поддържа смешен, често предизвикващ истеричен смях блог на уеб сайта на италианския Vogue, в който разяснява всичко - от еволюцията на сюрреализма през последните 100 години до стила на Кейт Мидълтън (прекалено "евтина мода," заявява Созани).

"Мъжете модели са друг проблем," пише тя в пост за дефилетата на мъжка мода в Европа. "Вероятно проблем без решение."

Част от това, което прави Созани индивидуалист в нейния свят е, че от време на време казва нещо критично за най-свещените крави на бранша. През май отиде на филмовия фестивал в Кан и бе потресена от степента, в която модните събития и корпоративното спонсорство са засенчили филмите. "Беше прекалено", казва тя с тежкия си италиански акцент. "Дори през деня имаше твърде много партита." После пише в блога си, че събития от Келвин Клайн и Жан-Пол Готие са примери как индустрията й твърде много се е вкопчила в Холивуд.

От хапливите й коментари не са пощадени дори колеги редактори на Vogue

Созани е също толкова пряма, когато бива запитана за мнението й за Карин Ройтфелд, бивш главен редактор на френския Vogue, която се облича като Иги Поп и напуска списанието миналия декември под прикритието на обилен черен молив за очи. Въпреки че според Созани Ройтфелд е била "много добра в изграждането на собствения си имидж", тя смята, че редакторката е забравила, че работи за Conde Nast - и твърде много е започнала да се вълнува от това да снимат нея.

"Аз не съм знаменитост, аз съм редактор", заявява Созани. "Ако смятате, че за да сте редактор на Vogue, трябва да бъдете знаменитост, в живота ви има нещо сбъркано."

Стените в офиса на Созани са покрити от снимки на супермодели като Еванджелиста, Кристи Търлингтън и Наоми Кембъл. За разлика от повечето американски модни списания, които все повече се занимават със знаменитости и лайфстайл, изданието на Созани рядко поставя актриси на корицата си.

Това, както коментира известният моден стилист Лори Голдстайн, е и една от причините, поради които фотографите са толкова ентусиазирани от правенето на фотосесии за италианския Vogue. "Вече няма много истински модни списания", твърди Голдстайн. "Това са просто комерсиализирани и разредени продукти. Франка позволява на хората да правят модни материали, без каквито и да е правила. Тя не е позволила на знаменитостите да съсипят нейното списание."

Как всъщност тя се оказва в челните редове на модата?

Созани израства в Мантуа, малко градче в северна Италия, учи английски и философия в колежа и постъпва в бранша на 23 години, като "асистент на асистента на асистента" във Vogue Bambini. Тя току-що се е омъжила и е нещастна. "Исках развод и смятах, че ако успея да си намеря работа, ще се чувствам по-независима. Никога не съм си помисляла, че това ще бъде целият ми живот."

Навлизането й в бизнеса е неблагоприятно. "Всеки ден ми повтаряха, че съм твърде буржоазна и нямам талант." След три месеца в дъното на редакционното каре, уморена да бъде "обвинявана за всичко", Созани бяга в Индия за два месеца и е уволнена. Обаче жената, която идва на нейно място, забременява и напуска, така че списанието я назначава пак. Созани полага повече усилия и се справя добре, катерейки се в йерархията.

Баща й все пак не одобрява това, с което тя се занимава. Един ден й се обажда и пита какво прави. "Казах, че почиствам стаята и обличам на децата роклите за снимките. На което той ми отвърна: 'Говориш четири езика, учила си философия - и всичко това, за да станеш домакиня.' Той не разбираше." Като един вид бунт срещу статуквото, в крайна сметка Созани поема поста редактор на актуално италианско списание, наречено Lei, където си печели репутацията на изобретателен редактор с точно око за талантливи фотографи. "То стана изключително популярно", коментира Фабиен Барън.

В началото на 80-те години по време на втория си брак Созани ражда своя син, с чийто баща се развежда "много скоро". Оттогава не е сключвала брак. "Нямам причина да го правя. Мога да го кажа, без да звуча арогантно: винаги съм била по-добра от хората, с които съм имала връзка."

През 1988 г. оглавява италианския Vogue

По това време списанието не е от сред лъскавите притежания на Conde Nast. "Vogue беше моден каталог", коментира тя, "и стана екстравагантно списание. Рекламодателите се скъсваха да ми обясняват как да си върша работата. Мисля, че това са глупости. Ако се издъня, напускам, уволнявате ме - и продължавам."

Под ръководството на Созани, италианският Vogue бързо се превръща в хит. Дизайнерите редовно започват да я търсят за съвет. "Това е списание, от което винаги има какво да си откъснеш и запазиш", казва Даян фон Фюрстенберг. Едно от постиженията й напоследък е превръщането на приложенията и дъщерните издания на Vogue (като Casa Vogue и L'Uomo Vogue) в евтини машини за печалба, пълни докрай с реклами дори насред болезнения икономически срив.

Новините

Най-четените