Младото момиче неохотно приближава масата, пльосва две менюта в лепкави кожени подвързии, отговаря хладно на поздрава и се отдалечава с все същото отегчение.
Не след дълго се връща, застава начумерена и с килната настрани глава слуша хранителните ни предпочитания.
Запомня ги от раз и без да хаби излишни приказки поема обратно, за да ги предаде в кухнята. Не говори много, но и ние не се правим на интересни. Не я питаме за подробности относно асортимента, не предявяваме претенции за начина на приготвяна и дори през ум не ни минава да я заговоряме на общи теми.
Работата й явно е тежка, затова и гледаме да не я усложняваме излишно. В крайна сметка оценката е заслужена четворка. Все пак се постара, доколкото й беше възможно.
Седмица по-рано един неин колега едва изкара три, въпреки черните си поръбени панталони и везаната копринена риза в стил "Балкантурист". Човекът си записваше поръчките в тефтерче, но незнайно защо реши да скъси дистанцията с непринудено говорене на "ти" и серия от дебелашки коментари.
Носеше по три чинии в ръка и умееше да ги върти при поднасяне; друго нещо обаче издаваше по-категорично стажа му в системата на общественото хранене: веднага можеше да прецени къде стои клиентът в световната йерархическа подредба спрямо него, а ние определено бяхме на по-ниско стъпало. Три на релси, въпреки шегата, че сме големички за малка бира.
Малко преди това критериите ни бяха завишени от девойка с възкъса рокля, която ни се представи по име съгласно корпоративния правилник, предложи ни списание, стоически понесе порция закачки от двама веселяка на съседната маса и накрая допусна варианта да я лишим от бакшиш, като платим с карта. Шестица!
Отрезвяването дойде на следващия ден с дама на средна възраст, която ни се сопна за избора на маса, на молбата за допълнителен стол ни посочи откъде да си го вземем и разчиташе на асистенцията ни при сервиране, защото я мързеше да обикаля. Накрая очаквахме да ни предложи да си измием приборите, но тя все пак предпочете кеш. На нея и двойка и беше по милост.
Идеята да оценяваме сервитьорите не ни хрумна самоцелно. Тя е резултат от културен спор. Неотдавна един немски гост с удивление забеляза, че поредният недодялан келнер получи дежурните 10%, въпреки че се постара неимоверно да не му ги дадем.
Дали заради някаква германска финансова рационалност или от пословичното тевтонско съблюдаване на правилата, но гостът ни остана изумен от нивото на обслужването в страна с туристически претенции и нашата безгранична толерантност към това.
В спор за това колко "тринкгелд" се оставя на мързелив сервитьор, немецът предложи да си направим бележник. Ако крайните резултати покажат, че обслужването е над средното ниво, той приема, че не е прав; ако обаче са слаби, ние се ангажираме да преразгледаме отношението си спрямо лошото обслужване и да не го поощряваме по никакъв начин.
Оттогава тайно си пишем оценки на сервитьорите, като се опитваме да бъдем максимално безпристрастни и в някакъв смисъл дори обективни.
Едва ли има смисъл да ви казваме какви са общите резултати. Вие имате прекрасна представа за това. След прекарана седмица по българското Черноморие общият бал не се е променил драстично.
Клиентът в зведението продължава да е все така неизбежен натрапник, а гордият независим български дух в голяма степен се изразява в нежеланието да се прислужва, макар че в това всъщност се състои благородната професия на келнера - човекът, в чиито ръце е поверено сервирането на триците по масите на маймуните в големия лов, наречен "българска ресторантьорска индустрия".
В България се срещат всякакви сервитьори. От опитните кадри, които дори с гръб към теб, знаят че си им махнал и те разбират от половин дума (или жест) през цялото заведение... до току-що завършилата ученичка, която си мисли, че само защото изглежда хубава, бакшишът й се полага по право Много съм си мислел по въпроса, кой, как и защо оставя бакшиши у нас. И лично за мен, изводът е, че има две групи хора: такива, които оставят бакшиш ВИНАГИ, независимо от обслужването и такива, които никога не оставят, ако ще и челни стойки да им се правят. Може да се пробваш да накажеш един лош сервитьор с това, че няма да му оставиш 2-3-4 лева бакишиш, ами ще закръглиш нагоре до левче, но въпреки това от негова/нейна гледна точка, пак ще си оставил бакшиш. Ако пък направиш усилието да събереш стотинки, за да оставиш точно, сервитьорът ще си помисли "Ей, тези са от втория тип клиенти. Добре, че не си давах зор..." В общи линии, у нас нямаме култура на определяне на бакшиша, спрямо обслужването и сме като в омагьосан кръг
додогош Железна логика. И на нас заплатите са ни малки - що не метнеш някой лев на насам тогава като си почнал То в някой кръчми сервитьорката е свършила точно толкова работа за тебе, колкото и аз оттук, така че що не....
Мануела От кой филм беше репликата: Не давам бакшиши. Не вярвам в бакшиша....те просто си вършат работата Утре като се возиш на метрото не забравяй да закичиш 10% и на ватмана, нали не мислиш, че вагонетките се карат сами и че работата му е лесна. Иначе ще ми падне мнението за теб до нула...
Е как да е неуместно - да те вози и да натиска в подходящо време газ и спирачка е много по отговорна работа, отколкото да ти уцели точния брой ледчета в уискито или броя лъжички захар в кафето. Не знам защо подценяваш труда на ватмана и не раздаваш бакшиши. Също така ако летиш на самолет не е лошо и да залепиш на пилота 5 лв. на челото за добрата работа или пък на стюардесата в пазвата.....и.т.н в тоя ред на мисли. Та правилно е казал бачо ви Стив Бушеми. Нищо че е само на кино.
Мануела Не разбира се. Но някак си правя разлика между бакшиш и закръгляване. 9,02 стотинки си е 10 лева, но някой може да реши да оставя 12 или 15 'щото така трябва'. А не трябва. 9+ на 10 лева е просто закръгляване, но 7- на 10 си отива на сериозен бакшиш. В смисъл, не е въпроса за стотинките или левчето, ама просто не се чувствам длъжен да добавям нещо към сметката. Не вярвам в бакшишите, дет казва онова артистчето...
20 % Бах мааму, очаквам вече бакшиша до 100% да стигне вече. Въобще вие за какво ядете изобщо, не може ли просто да влезете да си оставите пари колкото бихте изяли и въобще да не сядате. Така де, защо да затормозявате персонала с поръчки, сервиране, готвене и отсервиране. Може просто да наминете в заведението, да оставите всичките си пари на някоя маса и да излезете незабележимо. Защото с бакшиша не е редно да се парадира, а тук сме само английски лордове и дами, както се разбира по коментарите
Пак питам, а защо на ватмана на вагонетките на метрото не му лепиш по 5 лв. на челото всеки път като слизаш? Ще си джиткаш ти на Ай-фоня, а тоя е длъжен да се грижи за живота ти, да не може 1 бира да пие в работно време и т.н. Аааа не с тоя избирателен подход. Като сме с английско възпитание и маниери, нека е навсякъде А, ей Богу, каква е всъщност работата на една сервитьорка освен да тича с поднос когато види вдигната ръка?
Ми ватмана не получава, щото такива като тебе им е по важно колко ледчета имат в колата, а не дали вагонетката няма да се забие в някоя стена поради лошото настроение на ватмана породено от ниската оценка за труда му После що децата стават сервитьорки и бармани вместо пилоти и стюардеси...
Е сега че ти куца логиката не съм виновен аз, моля. Факт е че не оценяваш труда на клетия ватман А към парите ти не съм посегнал, сакън. Давай бакшиши на който искаш. По 20 и по 30%, няма проблем. Само ако може да обясниш, понеже се позоваваш на това, в кой закон и нормативен акт е упоменат че на ватман не трябва да се дава бакшиш, а на сервитьорка е задължително. Че почти и неморално да не дадеш На касата в Била колко бакшиш оставяш ?
Днес съм под 3 статии от налични 30 сигурно. Има къде-къде по-досадни от мен в тоя форум. А ти смяташ ли че мнението ти има по-голяма стойност на база на това кой под колко статии пише?
Е как да е пожелателен, като нравствената полиция в твое лице размахва пръст и съди на секундата всеки, който възрази и е против? Ето виж, 3 минуса са ми напраскали вече щото не искам да давам бакшиши, отритнат съм от обществото вече А не ми отговори на въпроса на касата Билата колко % оставяш? Да не те видя да си вземаш рестото до стотинка там, момичето също е обслужващ персонал (не ватман) и знаеш ли колко труд влага за теб
И що се хаби да изпишеш половин страница за мене за да кажеш, че не ти пука. Е това не разбрах само А айде като си почнал кажи защо в бар се оставя бакшиш, а в месарницате не. Защо? Защо де? Не "защото другите така правят". Кажи защо трябва? Или може и да не ми казваш....изпиши още 3 страници за мене да ми обясниш как не ти пука
Мануела Имаме казус тогава. Повечето от вас сте били много капризни клиенти викаш и затова се полагал бакшиш. А тези, които не сме капризни клиенти и си поръчаме каквото има в менюто такова каквото е, без да искаме да ни извадят лука от салатата, а да добавят марули които ги няма, и без да искаме в кафето да има точно 163 зрънца захар.....ние длъжни ли сме с нещо на сервитьорката? И каква е нейната работа ако не точно това - да чуе какво е поръчано и да го пренесе. И понеже правилно се е ориентирал Строус, че сме обладани от стадно чувство, не е ли редно бакшиша да е за готвача, не за сервитьорката? Просто казус, тема за размисъл в жегата
Абе не е толкова до пресметливост, нито е стиснатост. По-скоро е лек бунт срещу едни сноби, които ти вменяват, че си длъжен (длъжен! ) да плащаш за нещо, което е просто единственото задължение на тази професия - сервитьорката сервира. И нито един тук не изтъкна друг аргумент освен "ми то така е прието, ама е само за сервитьорки, за други не важи"... Ако освен да ми донесе бира ми направи и свирка, щедро ще добавя 50 кинта бакшиш, просто щото е направила нещо за мен, което не е длъжна да прави. Но само за носене на бира.....ми освен да се очаква сам да си я донеса като не искам да давам бакшиши, а?
Скучко, ша ма извиняваш, ама лекинко ша ти иззема функцията: Дядо и внуче си вървят през гората - Дядо, дядо виж - вълк! - Това, дядовото, не е вълк а куче. Едно време какви кучета имаше ехе-е - вълци. - Дядо, дядо виж - лисица! - Каква лисица бе дядовото, това е котка. Едно време какви котки имаше - ехе-е -лисици. - Дядо, дядо виж - вълшебник! - Това не е вълшебник бе дядовото, това е педераст. Едно време какви педерасти имаше ехе-е - вълшебници!