На 26-ти януари един учтив имейл стигна до пощата на милиони хора, използващи продуктите на Google. В него се обясняваше, че компанията предстои да обедини 60 различни политики за защита на личните данни в един "лесен за четене" документ - не че някой от нас си е правил труда да ги чете преди, когато общият им обем надхвърляше 2000 думи. Въпреки това, европейските власти са се постарали в това отношение и далеч не са били впечатлени от прочетеното - предупреждавайки, че формулираните условия са "твърде трудни за разбиране дори от обучени специалисти в областта на сигурността".
Формално опростена, новата политика на Google всъщност е арогантно агресивна
Google твърдят, че принципите им за сигурност си остават непроменени, но новата политика изглежда все пак нарушава европейската директива за защита на данните. Комисарят по въпросите на правосъдието в ЕС Вивиан Рединг съобщи преди няколко дни, че агенциите по защита на данните са установили, че "новите правила са в противоречие с Европейското право".
Какво е променено в крайна сметка?
Преди броени дни бяха изменени вътрешните системи на Google, така че информацията, която се събира, докато потребителите използват един продукт на компанията - например търсачката на Google - сега може да бъде използвана за модифициране на резултатите от търсенето при използване на някой друг продукт на компанията. Така че например ако сте търсили за курсове по пиано в търсачката на Google, следващия път, в който използвате видеоуслугата на компанията YouTube, тя може да ви предложи да гледате видеа с изпълнения на пиано.
Надали има изненадани защо компанията си позволява това...
Тази промяна се дължи предимно на бързо увеличаващия се размер на Google. Докато Facebook e една обединена услуга, която се урежда от една-единствена политика, Google се е разклонила в толкова много посоки, че не можем да виним компанията за това, че иска да интегрира и организира по-добре потока от данни.
Но това не е въпрос единствено на твърде динамичната администрация. Печалбите на Google са правопропорционални на адекватността на резултатите от търсенията и рекламите, които ни показва компанията, а понастоящем тя е изправена пред сериозна конкуренция в лицето на Facebook и Twitter в контекста на Интернет среда, която става все по-зависима от "мъдростта на приятелите".
Потребителите обаче не се изкушават да споделят охотно личните си данни с Google
Така че Google отчаяно се опитват да запазят своята адекватност - ала докато потребителите изглежда охотно предоставят информация на Facebook под предтекст споделянето на съдържание със своите приятели, Google се затрудняват доста повече в това да опознаят хората, които използват услугите им. По този начин, когато компанията прави промени, с които да изгради по-добър профил на потребителските интереси, те биват посрещани от голяма съпротива. Google изрично посочват, че не споделят навиците на търсене на своите потребители с когото и да било, но изглежда това не е от значение за никого. На хората просто не им харесва идеята Google да знае нещо за тях.
Проблемът е най-вече в крайно трудното отказване от подобно проследяване
Дори и ако сме опростителни към Google и се съмняваме в тяхната злонамереност, все още бихме могли да се притесним от начина, по който бяха прокарани тези промени. Никой не очаква Google да предизвикат сериозни опасения, когато променят условията си за употреба, но трудностите да се откажеш от механизма им за събиране на данни се приемат от мнозина за вбесяващи. Докато браузъри като Firefox и Safari предлагат опция "Не желая да бъда следен" ("do not track"), Google се бавят с въвеждането й в браузъра си Chrome, като обещават това да се случи до края на годината - и вероятно, и по-важно, собствените им онлайн услуги да спазват настройките за отказ от следене в браузърите.
Ако Google някога се осмелят да намекнат, че не се налага да ползваме услугите им ако не желаем, гарантирано ще последват гневни реакции. Но това всъщност опира до също толкова масовото игнориране на цената на употреба на продуктите им. Google не съществува като алтруистичен благотворителен концерн; услугите им се осигуряват безплатно, но това си има и някаква цена - частици от нашата лична информация. Ако не желаете да ги разкривате, наистина са достъпни и други търсачки.
Или пък, както сатиричният уебсайт/издание The Onion гениално предложи преди време: "Функцията за отказ от следене от Google позволява на потребителите да защитят личните си данни, като се преместят в затънтено селце".
