Супер - идва втори февруари, ден на мъжа! Добре де, ако сме дословни следователи на традицията - ден на момчето, ама то аз съм си още момък, младо лъвче. Ще празнувам!
И тутакси се сещам, че по незнайни причини, повечето хора смятат и "празнуват" тази дата като ден на хомосексуалиста.
Което не е честно, така като се замислиш. Защо им е той на тях? Та те си имат един празник лятото. Имат си и ден на „гейската гордост" през ноември. Пък и ако са толкова гей, на колкото се правят (игра на думи, от англ. gay - весел, жизнерадостен), не им трябват 1001 празника за това.
Като се замислиш, всеки си има ден - жените, децата, бабите, лекарите, полицаите... само без мъжете. Защо?
Ето ме мен за пример - млад, горе-долу добре изглеждащ, с добра професия, всичко си ми е на мястото, защо да си нямам празник?!
Един ден в годината, в който да се чувствам мъж, ей така, за кеф. Без да трябва да се доказвам. Без да трябва да се съревновавам с някого и, бога ми, без да трябва да се притеснявам от това, което съм, без да ми трябва обяснение защо искам да изпия няколко бири, да гледам мача и без да се чувствам гузно, ако се загледам към дупето на сервитьорката или някоя случайна мацка на улицата.
Един ден, в който да има куверти за мъже по заведенията, картички за мъже, които да получиш (наместо сега съществуващите, включващи шеги за вазелин, анален комфорт и фризури), защо не и специална шоу програма някъде? (Драги бизнесмени, ако не знаете каква да бъде, мога да ви дам една-две идеи с удоволствие.) Ние, мъжете, разбира се, не сме големи почитатели на цветята, но пък има толкова много други възможни подаръци, които можем да изпием...
Сигурно на всеки мъж му е втръснало да засича теми и дискусии, тип „БГ мъжете не струват" или „Има ли мъже в БГ" или „Защо дядовците ни са били по-мъжествени?". Да, и на мен ми е писнало. И докато съм сигурен, че такива статии и предавания винаги ще има, защото има интерес към тях, то относно въпросите, които обсъждат, аз имам един отговор: „Как защо, защото не ни позволявате да бъдем мъже!".
Погледнете Пешо
Да кажем, имаме един Пешо. Пешо си има всичко нужно, за да е истински мъж - пенис, лицево окосмяване, усилено работещи потни жлези, гледа футбол и Формула 1, пие бира.
Пешо става сутринта, оглежда се в огледалото, вижда че е свалил едно-две килца или пък ги е качил под формата на бирено коремче. „Това не е мъжествено" - обажда се веднага един глас в главата му. Напук на природните закони. Същото е и ако Пешо види че оплешивява или че побелява.
После Пешо закусва, пие кафе, гледа новини или чете вестник, научавайки новините за силните на деня, които дори и да са по-стари, по-дебели или по-грозни, сякаш му се надсмиват „ти не си достатъчно мъж".
И Пешо отива на работа. Освен ако не е шеф, там той трябва да мишкува, да си трае, от време на време да близва по някое шефско дупе и да не се заглежда кой знае колко по колежките с минижуп и щедри деколтета, защото видиш, не е правилно (а защо, ако не за да бъдат гледани, колежките носят тези дрехи, е добър въпрос).
Накрая Пешо се прибира вкъщи. Пешовица го засипва с детайли от деня си, с ненужна информация за стринка и лелинка и комшиите им. За финал Пешо и Пешовица си лягат, правят 2-3 минутен секс и заспиват, като последните думи, които Пешо чува са: „Ти не си никакъв мъж!". Така пет-шест дена всяка седмица.
През почивните дни Пешо трябва да изхвърля боклука, да заведе Пешовица до мола, да помогне с домашното на децата и когато накрая му остане малко време да позяпа Висшата лига или да постегне таратайката в гаража, най-вероятно ще получи коментар „пак се занимаваш с глупости".
Еми... после се чудите защо дядо му е бил по-мъж...
Щастие за всички даром
Нека се върнем на празника. Представете си, че втори февруари наистина започне да се приема, както и трябва, за ден на мъжете. И какво ще стане тогава?
Мъжете, на първо място, ще са доволни. Един добре изкаран празник (който си е изцяло техен) е добър за здрави зъби и блестяща козина, както казват по рекламите.
Жените (е, поне част от тях) ще са щастливи. На част от необвързаните ще им излезе късметът, нещо нормално, когато наоколо има много чувстващи се добре мъже. На част от обвързаните също ще им излезе късметът, по един или друг начин. На трети... е, те няма да са щастливи, но те и обикновено не са, поне ще имат още една тема да помрънкат и да се оплачат „ти знаеш ли моя на какво се направи на тоя техен глупав празник !...".
Бизнесът като цяло също ще е доволен. Или поне заведенията, стрип-клубовете, казината, магазините за алкохол и цигари. Горе-долу както се случва на всеки празник.
Гей хората също ще са щастливи. Или поне няма да имат причина да не са - нали по дефиниция са такива...
Какво изобщо чакаме тогава? Така че, мили братя мъже, на втори февруари вместо да издебнете колегата и да го вкарата в някоя гей група във Фейсбук, докато не гледа - потупайте го по рамото и му кажете „евала, мъжки!".
И вместо да купите за майтап на някой от компанията си тубичка вазелин или мъжки прашки, пробвайте да го черпите една бира. Сближава, подпомага приятелството, а ако имате късмет, той ще ви отвърне със същото.
Пък вие, жени, пробвайте да започнете този ден целувайки мъжа до вас и казвайки му „ооо, колко обичам силните ти ръце/гърди/гръб/задник/предник/малко кутре на левия крак" дори той вече да не е в най-добрата си форма. Не споменавайте нищо за боклука или за смяна на чорапите...
И кой знае? Може би след това всички ние - мъже, жени или хермафродити (това го е казал поетът, не питайте кой, срамота!) ще сме щастливи поне за един ден :)
