Смъртта на кубинския дикатор Фидел Кастро вдъхна нов живот на добрата стара традиция, в която западните левичарски елити милват ботуша на червената тирания.
Големият пай от колективната либерална излагация отиде при премиера на Канада Джъстин Трюдо, който изложи страната си с възхвала на Кастро.
В сянката на Трюдо останаха безброй мелодраматични припадъци по личността и режима на Кастро, инициирани от членовете на най-големия му фенклуб - левите западни интелектуалци, затлъстели в комфортния капитализъм, които не са преживели нито миг живот в тоталитарна рамка.
Преподаватели по социални и хуманитарни науки в САЩ, Канада и Западна Европа, виждат в образа на Фидел фолклорен герой и смел противник на прогнилата западна система, в която процъфтяват такива подривни постижения на покварата като достатъчно храна за всички, свободно слово и частна инициатива, права за малцинства и възможност за пълноценна реализация на човешкия потенциал.
Западните интелектуалци винаги са си падали по комунистически диктатори.
Циничният ореол около покойния Кастро е само пример за тази патология. Историята на мислителите на XX век до голяма степен е и история на умни и талантливи хора, които решават да фетишизират най-смъртоносната форма на тоталитаризъм в човешката история.
Особено грозна е любовната история на европейския елит със Сталин.
Джордж Оруел пръв вижда сигналите за превръщането на СССР в империя на злото и предупреждава всички с „Животинска ферма" и „1984", но в началото никой не иска да го чуе. Дори след като става ясно, че Сталин най-вероятно избива милиони невинни граждани, утопистите, които са целували нозете му от дистанция, продължават да копаят моралното дъно.
Френският философ, автор и общественик Жан Пол-Сартр остава сталинист до последно. За него идеите и ценностите на СССР трябва да надделеят в битка с разваленото буржоазно общество. Сартр стига дотам да призовава към насилие срещу враговете на сталинизма.
Британският театрален мастодонт Питър Устинов е друг виден почитател на диктатора, срещнал толкова топъл прием из социалните вертикали на Запада. В артистичните среди Устинов дели своята страст по Сталин с художника Пабло Пикасо, поета Пабло Неруда и холивудския сценарист Далтън Тръмбо, който миналата година бе героизиран от американската филмова индустрия в биографичната драма „Тръмбо".
Големият майстор на прозата Греъм Грийн също е флиртувал открито с идеята за Сталин като велик и важен лидер, като носител на добро и справедливост.
Но най-печално известният сталинист сред представителите на Западния елит може би си остава легендарният автор Джордж Бърнард Шоу, който публично е защитавал масовите убийства и чистките на съветския режим, като през цялото време е смятал, че горните слоеве на комунистическия елит в Москва са съставени от най-превъзходните и качествени хора на планетата.
Шоу става тъжната персонификация на ленинисткия термин за „полезните идиоти".
През 30-те Сталин и СССР са „добрите" според двата най-известни и важни либерални вестника - „Ню Йорк Таймс" в САЩ и „Гардиън" във Великобритания. Левите бастиони на печата публикуват статии, в които Империята на злото всъщност е описана като прогресивна, човеколюбива система и ценна алтернатива на капиталистическия Запад.
Фетишът по червени диктатори продължава през десетилетията с Мао, Пол Пот, Хо Ши Мин, Кастро и Чавес, обичани в различна степен. С апологети като Жозе Сарамаго, Хемингуей, Норман Мейлър и половин Холивуд, Кастро се открояваше като най-силната страст на съсловието.
През обожанието си към тези деспоти прослойката на привилегированите успява да канализира своята мазохистична омраза към Запада и западната култура. Всеки враг на САЩ и Европа е техен приятел, но особено ценни са марксистките доктрини. Именно те дават алиби на интелектуалците да изглеждат състрадателни и загрижени за Малкия човек, да се пласират публично като анти-елитарни и анти-буржоазни романтични революционери.
За тях важи в пълна степен репликата на Джордж Оруел, че „някои идеи са толкова глупави и абсурдни, че само интелектуалци могат да вярват в тях".
Икономистът Томас Соуел им посвети цяла книга - „Вулгарната гордот на интелектуалците". В нея той описва как е възможно толкова много талантливи и умни хора да се объркат така свирепо в политически план.
Възбудата от екстремно лява тирания сред артисти, академици и автори в Западния свят продължава. Техният морален банкрут, тяхната неспособност да обяснят събитията днес, се случват на фона на възхода на другата крайност - тази в дясно.
Абе най-грозна си е любовната история на сегашния европейски елит с Америка! В крайна сметка децата от тая връзка са няколко милиона мюсюлмани, дето са на път да затрият ЕС, а нас направо ще ни закрият предсрочно. Оказва се, че май "демократичната" любов е много по-вредна за здравето.
Браво, Лебовски! Наистина голям този път... ПП "другата крайност - тази в дясно "- "Преоблякъл се Илия..."
И от мен браво, Лебовски!
Причината за това е съвсем естественият страх от който се боят всички хора, но интелектуалците имат основания да се боят най-много. Именно те най-добре знаят, че и най-деспотичната и жестока власт и винаги по-добра от хаоса и безвластието. Работата на най-развитата част от човечеството е в това да твори. И от тази гледна точка е съвсем естествено един творец да хвали Живков - защото при Живков в България се направиха най-талантливите е хубави филми и представления, рисуваха се прекрасни картини, написаха се едни от най-добрите образци на родната литература. Прехода нищо не даде на културата освен чалга и порнография - с цялата му демокрация и свобода да се твори. Твореца няма нужда от свобода - на него свободата му е душата - това от което той има нужда за да може да твори е някой който да направи живота МОНОТОНЕН и ПРЕДВИДИМ. Някой може да се изуми от това, но истината е, че именно тези две неща винаги са водили всеки един разцвет на културата и мисълта.
Ехоо , автора ... Да разбирам ли ,че запада цъфти и връзва ? В. Дома на капитала - Сащ , гледам само жизнерадостни манифестации и оди на радостта . А не ежедневни стачки и побоища с полицията . Незнам капитализма колко още ще се мъчи , докато се саморазруши под силата на вътрешните си противоречия , но съм сигурен ,че някои от идеите на комунизма ще бъдат винаги актуални . Не се хаби по времена и личности от преди 70-90 години. Такива са били времената. Гледай напред ! Чувал ли си за Жак Фреско ? Запиши си го ! На неговите идеи принадлежи бъдещето ! ;)
А Борис сам ли ще се обеси , или си търси някой да му помогне ? :)
А сега? Кого възхваляват? Много ли е различно? Само доминантните ветрове са променили посоката.
"Първопричината за възникването на всички човешки общности е инстинктът за съхранението на рода. Именно благодарение на това държавата е народностен, а не икономически организъм. Тук разликата е огромна, макар че остава напълно неразбираема за съвременните така наречени държавни „деятели“. Държавните ни мъже смятат, че могат да изградят държава само на икономически Принцип, а всъщност, тя от зараждането си е била и ще бъде единствено продукт на онази дейност и онези свойства, които са заложени преди всичко във волята да се запази вида и расата." А. Хитлер "Моята борба"
"Познай себе си"- вече човек ли си , все още двукрако животно ли... ПП И домашните животни ги отглеждат на парно, возят ги в коли, обличат ги с палтенца, връзват им дрънкулки, фризират ги и ги хранят с деликатеси от супера/бутика.
"левите западни интелектуалци, затлъстели в комфортния капитализъм, които не са преживели нито миг живот в тоталитарна рамка. " Ами, като им е толкова мила тази "рамка"- може би да им пожелаем да я пробват за малко, кой знае? Може тогава да почнат да пишат други съчинения...
Струва ми се, че и тоталитаризмът е също изобретение на "интелигентни, но лоши, подли, враждебни и злонамерени хора" /по Др. Иван/. Пак да кажа-за разлика от много мои познати, нямам никакъв личен проблем с тоталитаризма- проблемът ми е чисто концептуален. Същевременно, съчувствам им и ги разбирам. Също така, както се опитвам да разбирам и Вас, и Вашите познати. Но не поддържам разбиранията ви за него, тоталитаризма. Смятам, че бъркате някои принципни неща. Това е- откровено, по български...
ПП Фотата на Трюдо цепят идеологическия мрак...
Просто е. Повечето световни медии и повечето... "световни" интелектуалци са левичари.
"Пискате, колкото да се изявявате, против "тоталитаризма", а не пискате, че сега сте много по-завладени от банките, корпорациите и САЩ, " Ами. Пискаме наред, ама понеже вие сте иззели тотално едната половина за пискане, за нас остава да пискаме само за другата. Пък и оттам нашето общество има по-дълготрайни спомени-засега. Предполагам, като достигнем до двустранна безпристрастност някой хубав ден- ще достигнем и до неутралната, всевалидна истина...
Отдалече погледнато е така. Проблемите започват, когато човек се вгледа отблизо. Малките камъчета и т.н. И това е проблем, защото човек живее вътре в една действителност, а не някъде край нея... Вероятно достатъчно форумци ще могат да опонират аргументирано на голяма част от това Ви хвалебствие. Оставям тази чест на тях.