Mилениалите се превръщат в "поколението на прегарянето" - така твърди Ан Хелън Питърсън в статия за BuzzFeed, която получи голяма популярност. Тя описва някои от сериозните последици от живота на ръба на бърнаута и говори за т.нар. "парализа на задачите" - трудност или неспособност да се извършват дори простички или банални задължения.
Много от факторите, допринасящи за това прегаряне, се коренят в трудните професионални и икономически условия, пред които са изправени хората, родени през 80-те и 90-те години. Родителите им също са ги обучавали и подготвяли за кариерата им, така че да възприемат като своя цел в живота да работят през цялото време и да се „самоусъвършенстват" до безкрай.
Сходства с професионалното прегаряне
Кризата при милениалите има много сходства с т.нар. "професионално прегаряне". Прегарянето е реакция на продължителен стрес и обикновено включва симптоми като емоционално изтощение, цинизъм или дистанцираност, и усещане за неефективност. Шестте основни рискови факторa за професионалното прегаряне са: огромно натоварване с работа, която не носи удовлетворение, ограничен контрол, липса на усещане за общност, труд, който не е справедливо заплатен или оценен, задължения, които влизат в конфликт с ценностите на служителя.
Уязвими на прегаряне са хората, които трябва да се ориентират в сложна, противоречива и понякога враждебна обстановка. Ако милениалите страдат от по-високи нива на прегаряне, това може да показва, че те са изправени пред по-проблематична среда. Твърде вероятно става дума за същите неща, които стресират всички останали, но те се случват по нов, неочакван или по-сериозен начин за милениалите, и ние не обръщаме достатъчно внимание на това.
Например знаем, че традиционните социални съпоставки играят роля за професионалното прегаряне. При милениалите, конкуренцията и съпоставките с другите постоянно се затвърждават в социалните мрежи. Това вече доказано се свързва с депресивни симптоми сред младите хора.
Дори и да избягвате Facebook, Instagram и Twitter, употребата на технологии и престоят онлайн могат да бъдат физически и емоционално изтощителни. Прекалената употреба на интернет е свързвана с образователно прегаряне. Това са само някои от начините, по които милениалите са по-изложени на същите стресиращи фактори, които влияят негативно на хората на работното място.
Твърде малко се знае за това как милениалите преживяват прегарянето. Ранни изследвания показват поколенчески разлики. По-конкретно, милениалите реагират на емоционалното изтощение (което често е първата фаза на прегарянето) по различен начин от бейби бумърите (хората, родени между 1946 и 1964 г.). Когато се чувстват емоционално изтощени, милениалите са по-склонни да изпитват неудовлетворение и да искат да напуснат работа, в сравнение с бейби бумърите.
Изследванията показват, че сложната среда и стресиращите фактори, съчетани с високи очаквания, създават условия за традиционното професионално прегаряне. Същото може да се каже за прегарянето при милениалите, което се базира на сходната идея за перфекционизъм.
Перфекционистите, особено самокритичните такива, са изложени на по-голям риск от бърнаут. Естествено, самокритичният перфекционист работи усърдно, за да избегне провала, като по този начин се излага на висок риск от прегаряне.
Устойчивостта като защита
Един от по-новите подходи за справянето с професионалното прегаряне е хората да бъдат обучавани как да станат по-устойчиви на трудностите. Основата на този принцип е идеята, че висококомпетентните хора могат да подобрят работните си практики, за да избегнат прегаряне. Същевременно обаче психологически здравите и висококомпетентни хора е вероятно да са изправени пред увеличен риск от прегаряне.
Изглежда нелогично, но едно от най-ранните изследвания на тази тема показва, че служителите, които са по-щастливи, по-малко тревожни и по-способни да преодоляват стреса, са по-склонни да стигнат до прегаряне, отколкото хората в съпоставима група, които нямат тези характерови черти.
То е проведено сред авиодиспечери в САЩ през 70-те години, като проследява състоянието на 400 души в продължение на три години. Повечето от участниците (99%) са служили в американската армия, така че може да се очаква, че са имали опит с крайно висок стрес и съответно - са имали възможност да изградят устойчивост срещу напрежението.
Изследването показва някои от условията, пораждащи прегарянето в тази привидно добре функционираща и устойчива група. Работата на авиодиспечерите постоянно става все по-сложна и комплексна. Въвеждат се нови технологии без необходимото обучение и подготовка за употребата им. Служителите работят на дълги смени без почивка и имат лоши работни условия. Работното им време и разписанията на дежурствата са тежки и често непредсказуеми. Тези характеристики вероятно изглеждат доста познати на милениалите и всички работещи в "поръчковата икономика".
Противоположен ефект
Опитът за подготовка на служителите да бъдат по-устойчиви вероятно ще се превърне в пореден стресиращ фактор или непостижим идеал. Вероятно ще увеличи риска от прегаряне, особено за типа перфекционисти, които са силно самокритични.
Важността на нашите идеали, възприятията за това какви сме и какви трябва да бъдем, също ни показва защо определянето на милениалите като "капризни" и "лигльовци" е вредно. По подобен начин, родителите, които се опитват да създадат устойчиви на стреса деца, могат да се окажат непродуктивни. Основните послания на този тип интензивно родителство всъщност са за социален контрол и конформизъм - вероятно те се вграждат и в идеалите на децата за бъдещето.
Това, което можем да научим от тенденциите в областта на прегарянето е, че работата става все по-трудна и комплексна. Това води до по-високи нива на прегаряне не само при много професии, но и сред родителите, а потенциално - и при милениалите. Решението е да бъде опростена сложната, конфликтна и недружелюбна професионална и лична среда, а не всички да се заемаме с поредната работна задача - да се подготвяме да бъдем по-устойчиви към враждебната среда.
Има някои попадения в статията. Но те показват картинката само отчасти. Работният процес навсякъде става все по-комплексен. И съответно - работниците все по-специализирани. Това, което някога се е случило на работниците във фабриките - монотонна и еднообразна работа на поточната линия, днес се случва на интелектуалните работници - инженери, дизайнери, финансисти, програмисти, учени... Работиш тясно специализирана работа, която може да е трудна и предизвикателна сама по себе си, но е страшно еднообразна. Ти си само малка част от общата организация и често приносът ти към продукцията й не може да се проследи лесно, така че плодовете на твоя труд имат някакви абстрактни измерения. А да вършиш монотонна работа и да не виждаш плодовете на труда си (тук въобще не говоря за пари) е ужасно демотивиращо. Тъй че, не е чудно защо толкова много "милениали" регулярно сменят работата си, а понякога и професията си. Вярно е също така, че все повече съвременни работни позиции се свеждат до безкрайно попълване на екселски шийтове, от които май всъщност никой няма нужда. Подобни затъпяващи професии са гаранция за депресия.