Коледният шопинг-сезон отдавна вече е настъпил, но някои от нас си имат коледни подаръци в запас.
За други, просто защото досега не са имали времето да мислят по този въпрос, настъпва неловкият момент за преподаряване на вече получени дарове.
Историите за тотално объркало се преподаряване са се превърнали в легенда - и вероятно всяка година чувате поредна такава... "Случайно дадох на леля ми кутията за сладки, която тя ми беше подарила преди две години."
"Уловиха ме, по дяволите! Не съобразих, че може да има втора картичка (адресирана до мен) в пакета!" "Оризоварката, която получих от братовчед ми, съдържаше ориз. Но пък поне знам, че със сигурност работи."
"Семейството ми безсрамно предава от ръка на ръка една и съща свещ с коледен елен от седем години насам."
Ако оставим настрана страховитите истории, преподаряването си има и своите плюсове. Не е задължително да сте подъл чичо Скрудж, за да оцените еко-предимствата на "рециклирането" на нещо, което не сте използвали.
Наистина понякога истинското приятелство е да осъзнаеш, че подарена на теб вещ всъщност би била по на място при твой близък - той може да я хареса повече от теб. А родителите на по-малки деца са особено склонни да преразгледат позициите си на тема преподаряване, когато децата им получат половин дузина версии на една и съща играчка, която всички други деца в квартала също искат за рождените си дни.
Така че ако тайно се занимавате с преподаряване, успокойте се: не сте единствени. Всъщност етичният кодекс на преподаряващите е изплавал на бял свят от сенчестия свят на подобните на вас люде, обозначавайки страховитите истории като знак за аматьорщина.
Следвайте тези прости заповеди - и също можете да преподарявате с достойнство и класа - и почти въобще да не се боите от кармично възмездие...
* Не бива да преподарявате нещо, което вече сте използвали. Това е най-важното правило въобще. Не се опитвайте да шикалкавите. Мислете за това правило като вашето оправдание да дадете поизносения пуловер на някоя подходяща благотворителна организация, вместо да ровите из спомените си и да се опитвате да измислите приятел, който няма да си спомня, че ви е виждал да го носите.
* Внимателно огледайте преподарявания предмет от всички страни. Проверете за бележки, пъхнати в кутията. Проверете за посвещения и надписи на първите десет страници на книгата. Проверете дали няма нещо счупено. И, за бога, недейте да преподарявате предмети с монограм или твърде лични подаръци.
* Трябва да бъдете абсолютно убедени, че човекът, който първоначално ви е дал този подарък, не познава - и никога няма да познава! - човека, на който го преподарявате. Това си го запишете с големи букви.
* Преподарявайте със същото внимание и щедрост, с което подарявате реални подаръци "от първа ръка". Опаковайте добре подаръка, включете към него добре премислена картичка и сe придържайте към обичайното си отношение към подаряването.
Не бихте казали на приятел колко сте платили за купения от вас подарък, нали? Не е необходимо да му казвате и колко не сте платили. (Абсолютната честност може да ви накара да се чувствате по-добре, но вероятно няма да има същия ефект при получателя.)
* Преподарявайте единствено неща, които другите хора наистина биха желали да получат. В "разрешения" списък фигурират бутилки с вино или шампанско, които са почти абсолютно приети от всички.
Други добри идеи за преподаряване са нови играчки, книги-бестселъри, неупотребявани (и неотваряни) козметични продукти, сладости, които не само са пресни, но и изглеждат пресни, музика (в смисъл - всичко, което не е било суперхит миналата година) и рамки за снимки, особено ако сте си направили труда да поставите в тях наистина хубави снимки.
В списъка с табута са предмети с търговски марки (чадъри с логота върху тях, сребърната химикалка от конференцията, която сте посетили, която е с надпис от конференцията), малки домашни уреди (прекалено очевидно), каквото и да е, което само по себе си изглежда като преподарявано... освен ако отивате на парти, където всичко се подарява само за майтапа.
Остава "голямото може би: "Всеки, който някога е сключвал брак, вероятно е преподарил поне един сватбен подарък. Не казваме, че това е редно или нередно. Но ако сте преподарили сватбен подарък, вероятно знаете, че има около 65% вероятност получателят му да се усети... което не е точно желаният ефект. Което ни води към последното правило на преподаряването:
* Помнете защо въобще давате подаръци. Подаряваме вещи, защото желаем хората да ги харесат. Връчваме дарове от импулс за щедрост - и защото обичаме да виждаме как очите на другия проблясват от удоволствие и изненада, една от многото характеристики, които отличават хората например от кълвачите или градинските охлюви.
Ако това, което искате да преподарите, няма да направи щастлив човек, когото познавате и обичате, може би този подарък заслужава да отиде у някой друг. Примерно благотворителна организация.
Или в кошчето за боклук.
