Да чуеш комплимент за това колко интелигентно е детето ти е приятно за всеки родител. Но подобни коментари всъщност могат да покажат начина, по който се променя стилът на родителство в Европа.
Общопризнато е, че отглеждането на дете е различно според географското местоположение. През 2009 г. например изследване на международна група учени разгледа начина, по който родителите в различните държави говорят за чертите, които желаят децата им да притежават. Разликите бяха крайно интересни.
Холандските родители например се фокусират върху "трите Three R": rust, reinheid и regelmaat (спокойствие, чистота и рутина). Италианските родители предпочитат децата им да бъдат уравновесени, балансирани и "simpatico", т.е. привлекателни. Американските родители междувременно е най-вероятно да искат детето им да бъде "интелигентно" или "когнитивно развито".
Американските предпочитания представляват промяна, която се случва в начина, по който американските родители отглеждат децата си - преходът от така наречените "прибиращи се в празен дом" деца на 80-те години към "хеликоптерното родителство" и интензивно обучаваните деца сега.
Родителството в европейските страни традиционно е било не толкова строго, но и на Стария континент нещата се променят - все повече родители възприемат стила на интензивно родителство, разпространен в САЩ.
Част от това може да се дължи на страхове от нарастващо неравенство, но разпространението на експертни съвети може също да играе роля. Дали там, където води САЩ, Европа ще ги последва? Наложило ли се е за постоянно интензивното родителство?
Отглеждане и възпитание за напредък
Патрик Ишизука, професор по социология във Вашингтонския университет в Сейнт Луис, обяснява, че интензивното родителство е "тип отглеждане на деца, което изисква сериозни количества време и пари".
То включва записване на децата за многобройни извънучебни занимания, както и борба за техните нужди и таланти в комуникация с училищата и други институции. По думите на Ишизука това е доминиращия културен модел на родителство в САЩ в момента.
Но не са само САЩ. Родителите в развитите държави по света прекарват повече време в грижи за децата си, според изследване от 2016 г. на учени от САЩ и Италия. Изучавайки родителите в 11 богати държави и сравнявайки резултатите с данни от 1965 г., те са установили, че майките са прекарвали средно с около час повече на ден в родителски грижи, докато времето на бащите с децата им се е увеличило от само 16 минути до 59 минути през 2012 г. (единствената държава, която се разминава с тази тенденция, е Франция).
Това нарастване на времето за родителска грижа е било налице за всички родители от всякакви социални групи, макар че по-образованите родители са отделяли повече време за грижи за децата. Един от авторите на изследването, Джудит Трийс, казва, че прекараното време с децата се "смята за критично важно за позитивни когнитивни, поведенчески и образователни постижения".
Тези убеждения, твърди тя, "са се затвърдили сред най-добре образованите жители на западните държави и проникват и сред останалите хора, които не са преминали през толкова мащабно образование."
Нидерландия е страна, която в миналото е била известна със спокойния си подход към отглеждането на деца. Холандските родители дават на децата си много свобода, а сътрудничеството и екипната работа имат по-голямо значение от образователните постижения. И все пак там също се случват някои промени; определено е факт, че времето на децата е все по-строго вкарано в график. Скорошно изследване, финансирано от правителството, установява, че въпреки че младите хора остават щастливи, те са подложени на много по-голям натиск за образователни постижения.
Тази тенденция за промяна е видима и в други части на Европа, казва Фредерик де Мол, германски изследовател в Люксембургския университет, който се интересува от това как икономиката се отразява на родителството. Де Мол посочва, че в миналото "ролята на родителите е била да гарантират, че децата им са физически добре, че развиват добре мозъка си, а аспектът на ученето, на образованието, е бил основна задача за училищата".
Но сега родителите са по-ангажирани с ученето на децата им, и се опитват "да контактуват повече с учителите".
Той вярва, че нарастването на неравенството, включително в Европа, кара родителите да смятат, че трябва да помагат в образованието на децата си. Този възглед се споделя от Матиас Дьопке, учен, живеещ в САЩ. По думите му ако неравенството е много голямо, това означава, че от родителска гледна точка става много важно за децата да не бъдат пренебрегнати. Родителите възприемат стил на родителство, който е по-интензивен и по-ориентиран към успеха, обяснява Дьопке.
И все пак интензивното родителство се налага и в държави, които са известни с щедри системи за социално подпомагане, целящи да намалят неравенството. Изследване от 2016 г. в Швеция установява, че повечето родители смятат, че извънкласните занимания ще помогнат на децата да развият полезни умения, и подпомагането на това е част от идеала за родителство. Въпреки че има изключения и вариации, родителите от средната и работническата класа имат някои сходни възгледи.
Повече съвети, повече примери
Подобни изследвания твърдят, че икономическото неравенство е само част от цялостния пъзел.
Социологът Анет Ларо през 2003 г. установява, че родителството и социалните класи са тясно преплетени помежду си. Родителите от средната класа прибягват до по-интензивен стил на родителство, докато тези с по-ниски доходи имат по-неангажиран подход.
Но Линда Куърк, канадски професор по социология в университета "Уилфрид Лорие", която изучава родителските съвети, казва, че това разграничение може би се размива, като интензивното родителство се възприема "в различни групи, където изобщо не се е проявявало преди".
Шведското изследване, което открива някои общи нагласи към извънучебните занимания между различните класи, твърди, че предучилищните програми и детските градини са изиграли роля за оформяне на родителските перспективи, включително практики на интензивно родителство.
"Шведските деца прекарват повечето от делничните си дни в детски градини. По този начин и родителите, и децата са изложени на идеали за родителство и детство, представяни от високообразовани учители в предучилищни програми", посочва се в изследването.
Авторите му смятат също така, че някои родители от работническата класа може да записват децата си на допълнителни занимания, за да избягват да бъдат възприемани като безотговорни родители.
Други експерти изтъкват огромните обеми книги за родителство, както и блогпостове и статии на тази тема, достъпни за хората, чиито семейства се разрастват. И макар родителите понякога да са скептични към експертните съвети, те все пак са повлияни от тях.
Един от показателите за промени в европейските методи на родителство е лингвистичен. В полския език например думата ‘rodzicielstwo’ (от ‘rodzic’, родител) все повече се използва вместо по-традиционното ‘wychowanie dzieci’, което е еквивалентът на ‘отглеждане на деца’. Германските родители са наричали това, което правят ‘Kindererziehung’ (отглеждане на деца), но сега това е заменено от някои с думата ‘Elternhandeln’, което означава 'родителски действия'. Защо? Може би за да се въведе по-широко понятие за родителство, което да означава превръщането на децата във всестранно развити, цялостни и успешни личности.
Така ли ще е занапред?
Интензификацията на родителството има последици за държавите, родителите и децата. Един от проблемите е, че тя всъщност задълбочава икономическото неравенство.
През 60-те години например, когато е имало по-малък акцент върху развиването на талантите и интересите на децата, родителите от различни социални класи са отделяли сходно количество време и пари за децата си, казва Ишизука. Това също така може да изисква повече жертви от родителите, особено от майките, които все още поемат основното бреме от свързаната с отглеждането на деца работа.
Широко цитирано изследване от 2012 г. на трима американски учени показва, че колкото по-интензивен е стилът на родителство, толкова по-депресирани и тревожни са майките.
И все пак много родители вярват, че това е техен дълг. Миналата година Ишизука е анализирал нагласите към родителските норми в различните социални класи в САЩ. Неговото изследване установява, че родителите изразяват "забележително сходна подкрепа за интензивното майчинство и бащинство в широка гама от ситуации".
Когато им е била описана ситуация, свързана с отглеждане на деца, участниците в изследването са възприемали майките и бащите за идеални, ако те възприемат интензивна родителска роля, и са ги оценявали по-ниско, ако не са го правили, обяснява той.
И все пак де Мол вярва, че европейците вероятно би трябвало да бъдат по-спокойни по отношение на стила си на родителство. Според него няма нужда от опасения, че детето може да изостане или да бъде пренебрегнато, освен ако семейството вече е изложено на риск от тежки социално-икономически обстоятелства.
Вероятно махалото на родителството ще отиде в другата крайност в бъдеще, ако съдим по това колко от стресираните американски родители употребяват книги, посветени на холандския, немския и френския стил на родителство...