За малка група хора - може би само 1% до 3% от населението на Земята - сънят е загуба на време.
Естествените "краткоспящи", както официално биват наричани, са едновременно сови и чучулиги. Те обикновено си лягат доста след полунощ, стават само няколко часа по-късно и прекарват деня, без да се нуждаят от дрямка или да се наливат с кофеин.
Също така те са енергични, дружелюбни, оптимистични и амбициозни, твърдят изследователи. Този им модел на поведение започва в детска възраст и често се предава в рамките на семейството.
Въпреки че не е ясно дали всички хора с кратък сън постигат много в живота, те имат повече време в рамките на деня, в което да свършат задачите си - и намират по-интересни неща за вършене от съня, често занимавайки се с няколко неща наведнъж.
Истинските "спящи за кратко" са малко на брой
Никой не знае колко всъщност са естествените краткоспящи. "Те въобще не са толкова много, тъй като има доста хора, смятащи се за такива," коментира психиатърът Даниъл Байс от университета в Питсбърг, бивш председател на професионалната организация "Американска академия по медицина на съня".
От всеки 100 души, които смятат, че се нуждаят само от пет или шест часа сън на нощ, само около петима наистина нямат потребност от повече, казва Байс. Останалите хронично се лишават от сън, ставайки част от тази една трета възрастни хора, които спят по-малко от препоръчителните 7 часа на нощ, констатира доклад от март на американския Център за контрол и превенция на заболяванията.
До момента краткоспящите са били обект само на шепа скромни изследвания - донякъде защото те са трудни за откриване; такива хора рядко търсят медицинска помощ и не смятат, че имат разстройство на съня.
Връзката между ниската потребност от сън и хипоманията
Някои проучвания твърдят, че част от краткоспящите може да имат хипомания - мека форма на маниакално разстройство, свързана със свръхбързо мислене и малко задръжки. "Те говорят бързо - и никога не се спират на едно място. Те винаги летят някъде в облаците," коментира Байс.
Той е сред авторите на изследване от 2001 г., в което 12 доказани хора с кратък сън и други 12 контролни участници са водили дневници и са попълвали многобройни въпросници за работата, съня и житейските си навици. Друго проучване, наречено "Отношение към живота" всъщност е било тест за хипомания - и естествените краткоспящи са показали два пъти по-високи резултати в него от контролните участници.
В момента не съществува начин, по който хората да се приучат да спят за кратко. Все пак учените се надяват чрез изучаването на тези, които се справят с по няколко часа сън, да разберат как тялото регулира нуждите си от сън и защо потребността от нощен отдих е толкова различна при отделните хора.
"Дългосрочната ми цел е някога да научим достатъчно, за да можем да манипулираме съня, без да вредим на здравето си," казва генетикът Ин-Хуй Фу от Калифорнийския университет в Сан Франциско. "Всеки би имал полза от повече време, което да прекарва буден - дори и само за гледане на филми."
Може би в крайна сметка всичко зависи от гените
Фу е част от научен екип, открил през 2009 г. вариация на гените в двама краткоспящи хора. Учените изследвали крайните "чучулиги", когато установили, че двама от участниците в проекта - майка и дъщеря, стават обикновено в около 4 часа сутринта, но си лягат след полунощ.
Генетичният анализ регистрирал обща за двете вариация в гените. Учените впоследствие възпроизвели генната вариация и при мишки - и установили, че мишките, които я притежават, също се нуждаят от по-малко сън в сравнение с обичайното.
Сега изследователите набират още кандидати и се надяват да открият допълнителни вариации на гените, характерни за тях. Кандидатите за генно изследване попълват подробни въпросници и биват подложени на дълго структурирано телефонно интервю, а впоследствие носят следящи устройства, регистриращи навиците им за сън.
Според невролога от университета в Юта Кристофър Джоунс, има един-единствен въпрос, който разкрива повече за навиците на хората от всичко друго: когато имат шанс да спят до по-късно, примерно през уикенда или по време на почивка, дали тези хора отново спят пет-шест часа на нощ? Спящите повече при наличие на възможност за това не са истински краткоспящи, констатира той.
Засега по думите на Джоунс той е идентифицирал само 20 истински краткоспящи - и твърди, че те имат някои впечатляващи общи характеристики. Не само че техният дневен ритъм е различен от този на повечето хора, но и настроенията им също са различни (много оптимистични), както и метаболизмът им (те са по-слаби от средните стойности, въпреки че обикновено лишаването от сън повишава риска от затлъстяване).
Те също така имат висока поносимост към физическа болка и устойчивост на психологически сривове. "Когато се сблъскат с препятствия, те бързо се овладяват и опитват отново," пояснява Джоунс.
Навиците за кратък сън се предават в семейството
Някои краткоспящи казват, че навиците им за спане произтичат още от детството, а някои наблюдават същите модели на поведение и в собствените си деца, например отказ от следобедна дрямка още на 2-годишна възраст.
Като възрастни те се насочват към различни области, но каквото и да правят, те му се отдават изцяло: "Обикновено в края на дълго, структурирано телефонно интервю те признават, че междувременно едновременно са писали SMS, сърфирали са в Интернет и са решавали кръстословица - всичко това при по-малко от шестчасов отдих," казва Джоунс. "Те проявяват някакъв изблик на психическа и физиологична енергия, която ние все още не разбираме."
Джоунс и Фу подчертават, че не съществуват генетични тестове, потвърждаващи или опровергаващи способността за кратък сън. В крайна сметка те очакват да установят, че много различни гени играят роля в това, което на свой ред може да разкрие повече за сложните системи, регулиращи потребността от сън у човека.
Историците припомнят, че Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън и Леонардо да Винчи са били твърде заети хора, за да спят много. Уинстън Чърчил и Томас Едисън са били близо до това, но пък са обичали да си подремват следобед, което вероятно би ги дисквалифицирало като истински "краткоспящи".
Спящите за кратко най-често градят подходяща кариера
В наши дни част от краткоспящите се насочват към области като блогове, дизайн на компютърни игри и социални медии, където навиците им за ограничен сън са им от полза. "Ако можех да намеря начин да го постигна, не бих спал въобще," споделя софтуерният разработчик Дейв Хатър от Форт Райт, Кентъки. Той обикновено спи само четири-пет часа нощем - все пак повече в сравнение с 2 - 3 часа отдих, които си е позволявал преди няколко години.
"Това е безумие, но за мен то върши работа," казва Елинор Хофман, нощен администратор в болницата "Белвю" в Ню Йорк, която коментира, че би предпочела да прекарва следобедите си в игра на маджонг с приятели пред това да спи повече от четири часа.
Понякога тя се обажда на братовчедка си Линда Коен в Питсбърг към 4 часа сутринта, тъй като знае, че и тя тогава ще е будна - и двете спят по толкова още от деца. "Аз живвам около 11 през нощта," казва Коен, която заедно със съпруга си притежава верига магазини за играчки и става рано сутрин без особени усилия. "Ако си лягам по-рано, бих смятала, че пропускам към половината си живот."
