В митологията, както и в живота, женската фигура е основополагаща. Намирам за изключително жалки както феминистките движения, така и сексистките предразсъдъци. Първите - защото са извинения на неуспели жени, а вторите - защото са извинения на неуспели мъже.
Затова не съм привърженик и на генерализацията „всички мъже са такива, а всички жени са такива". Но пък категоризацията, макар и непълна, поне ни дава някаква насока.
Купонджийката
Колкото и да ми е забавно да излизам с такива момичета, накрая се изморявам. Освен ако не си Чарли Шийн и всеки втори дилър от Лондон до Москва не ти е приятел, няма как да издържиш на нейното темпо. Купоните са нещо прекрасно, но всяка вечер да започваш с шотове и да завършваш на сутринта по „Витошка" с Блъди мери - това идва в повече.
Едно от нещата, които определено ще ти направят впечатление, е че тази мацка е приятелка с почти всичките си бивши гаджета. И тук идва твоята драма - ти си просто оня пич, с който е сега. Или поне си мислиш, че си.
Най-глупавото нещо е да опиташ да я промениш. Ако тя е готова да намали темпото - радвай се, но не го изисквай. Лично аз, ако попадна на такава мацка, просто изживявам момента и докъдето ми стигнат силите. Оттам нататък остават хубавите спомени и истории как за една вечер си пил по едно в поне 12 бара.
Скучната
Единственото по-изморително от това заради момиче да си говориш на малко име с всеки барман в радиус от 10 километра е да имаш връзка със скучно такова. Оставяйки настрана вечния въпрос „Какво искаш да правим", чиито константен отговор е „Не знам", по време на такава връзка си като на лечение с фенобарбитал. Започва постоянно да ти се спи, изморен си, дори за една бира с приятели нямаш сила.
В мнозинството си скучните жени действат като енергийни вампири и дотолкова те обсебват, че не се усещаш как вече не ти пука, че излизаш на важна среща с леке на вратовръзката. И така до един момент в топлия юни когато, вместо да си на някой плаж или някъде в планината, си се излегнал с нея на дивана и гледаш всички излезли до сега епизоди на „Имението Даунтаун". От самото начало. За втори път.
Истината е, че ако не си нейния човек, никога няма да стане по-забавна. А пък може би правителният човек е именно онзи неин летаргичен колега от университета, който докато ти обясни какво работи, вече си изпил втората халба бира с отегчение.
Майката
Всеки е попадал на онази грижовна девойка, която при първата ти кашлица зарязва всичко и идва да се грижи за теб. Като изключим тези очарователни истории, връзката с този тип жени приключва гръм и трясък.
На тях никога нищо не им е достатъчно - винаги го има съмнението, винаги я има драмата. Каквото и да правите, няма да достигнете нейните очаквания. А нейните очаквания се характеризират с думата „всичко". Ако е възможно и на минутата.
Колкото е приятно такава жена да ви обгрижва, двойно по-неприятни са моментите, когато получавате критиката за вашите недостатъци. Ако не се справите с такава жена и тя в един момент просто не спре да ви покровителства - просто не сте нейният човек. Тя ще престане да е такава само когато... всъщност може и да не престане.
Детето
Пълната противоположност на гаджето тип „майка". В началото е забавно да си говорите с някакви умалителни, да изпълнявате всяка нейна прищявка и да се радвате на детинските й постъпки. С времето обаче това изтощава. И следват скандалите. Безспирните, омразно изморителни скандали.
Имах такова гадже в гимназията, което по стечение на обстоятелствата съчетаваше две ужасни предпоставки - беше сред най-добрите приятелки на една бивша и не беше дорасла за връзка. Но честно казано, тези жени не се променят никога - близо десетилетие по-късно тя е абсолютното същото разглезено, неуравновесено, правещо глупости бебе. Добрата новина във връзката с такива момичета е, че ако сте хитро копеле, може да се забавлявате много.
Момичето от крайния квартал
Има нещо очарователно в тях. Могат да сменят маслото на колата, знаят всички футболисти на любимия си отбор, а и научавате подробностите за онзи потаен живот на столицата, където от двете страни на апартамента ти са кварталният и местният дилър, които си пият бирата на беседката пред входа всяко лято. Обаче, колкото и да бягаш от крайния квартал - той от теб няма как да избяга.
Винаги ще го има онзи момент, когато ще те гледа странно, че се занимаваш с глупости като филмите на Сорентино и с приятелите ти предпочитате „Дом на киното" пред модерните зали в мола.
Въпреки всичко, има изключение от генерализацията „краен квартал". Но по моя опит - просто повечето изключения са кореняк софиянки, които в някакъв момент са се преместили там.
И все пак - не си живял, ако поне веднъж не си се събудил като героя на Андрей Мягков в „Ирония на съдбата" - с тежък махмурлук в апартамент и блок, които са ти познати, но всъщност никога преди не си бил там.
Комсомолката
Въпреки че ги намирам за интересни, този вид жени може да те докарат до нервен срив. Цялата тази подреденост, цялата тази обсесия всичко да е правилно на мен лично ми идва в повече.
Никога няма да я видите в ситуация, когато ще има нужда от нещо. Тя се е справила преди вас, ще се справи и след вас. Вие сте просто спътник по време на пътуването.
От друга страна това са най-уязвимите жени, които съм срещал. Зад всичката тази увереност, даваща вид дори на арогантност, се крие онова малко момиче, което просто иска да е щастливо. И ако случайно успеете да направите момичето щастливо ще трябва да промените не малка част от навиците си.
Продължителна връзка с такава жена има само два края - сватба или драматична раздяла.
Синдромът на стюардесата
Ако трябва да включа в Топ 5 на нещата, за които и мъжете и жените съжаляваме, задължително ще включа „Синдрома на стюардесата". В живота на всеки мъж има по едно момиче, което се появява винаги, когато види, че сте щастлив и сте забравили за нея. Може да не сте я чували с месеци и години, но повярвайте ми - тя е там и без значение дали искате или не, ще бъде в най-неправилното време на най-неправилното място.
Всяко едно момиче представлява за някого тази фикция, която съществува в реалността, само когато вие сте я забравили. Виждал съм много жени да провалят връзките си, защото се завръщат към този синдром. Честно казано, и много от мъжете сме си прецаквали връзките заради нещо имагинерно. Спасението от това? Само когато сте оставили тези прелитания да напомняте за себе си в миналото.
Аксесоарът
Привърженик съм на идеята, че вътрешната красота върви и с външна - интелектът е създаден като неразделна част от физическата привлекателност. И се старая да прилагам тази философия във връзките ми. Но тук са и изключенията, които всеки е преживял.
Ако някой мъж ви каже, че никога не е бил или не е искал да е с жена - аксесоар, той със сигурност ви лъже. Тези момичета са прекрасни да ги покажете пред публиката, а приятелите и колегите ви да цъкат с език и да ви псуват на ум.
От друга страна не е добра идея да ги водите на благотворителни събития или опера - по време на разговори или в антракта почти със сигурност ще изцепят някоя глупост, която ще ви накара да потънете в земята. Това са изключително тежки връзки - тишината е навсякъде, дори и в спалнята. Няма страст, няма емоция.
Една кукла от холандски порцелан носи повече душа от такова момиче. Добрата новина не за вас, а за момичето - аксесоар е, че там някъде има някой Кен, който със сърце ще се смее с нея на шегите на Слави Трифонов.
Ана Каренина
Повече от момичетата, които цитират Достоевски в оригинал, харесвам само тези, които са като Ана Каренина. Има нещо магическо в тях. Тези жени са олицетворение на всичко, което може да е една жена - привлекателна, щастлива, нещастна, виновна, мила. Целият този вулкан от емоции и чувства никога не ти остава безразличен. Дори напротив - грехота е да не се влюбиш в такова момиче.
Определено мъжете се страхуваме от тези жени, но сладостта на дори няколко месеца връзка с такава жена остават за цял живот. Лошата новина е, че като всяка една героиня, и тази си отива с края на книгата. Добрата новина е, че все някога ще я преживеете. Или поне ще сте се внушили, че сте я.
Комплексираната
Не обичам историята за грозното патенце, което станало лебед. Намирам я за извинение на самотните хора, които ги е страх от реалността и чакат нещо да им се случи. Нещо като преработения красив край в приказките на братя Грим, който всички познаваме. Просто животът е по-цветен от един happy end.
Така и с тези момичета - била е зубрачка, неатрактивна, пълна или прекалено слаба, носила е очила или брекети. Естествено след един процес, по народно му наречен пубертет, нещата се променят и тя добива вид на (пак по народно му казано) красива мацка. Обаче някой от старите комплекси е останал.
Е, крайно време е да се преодолее. Когато си желана от мъжете, не е защото вече не приличаш на Хъмти Дъмбди, а защото си красива. За жалост повечето такива момичета остават с тези дълбоки комплекси и винаги има някой идиот с едвам завършено образование, който работи като охрана или събирач на бързи кредити и се възползва от слабостите им. А най-ощетени са онези пичове, които са я харесали и са били с нея, заради самата нея.
The perfect one
Не искам да ви разочаровам, но тя вече е заета и евентуално има или планира деца. „Перфектната" за повечето случаи е фикция, която остава за цял живот. Вторият най-умен съвет, който ми е даван и научих по трудния начин, след „никога не спи със сестрата на бившата", е „никога не казвай на някоя, че е „перфектна".
Можеш да й го кажеш, когато вече е приела да се омъжи за теб и си убеден, че е. В противен случай най-много да чуете универсалното „трябва да си поговорите". Ако случайно сте от онези късметлии, които са я намерили и не са я изпуснали - честито, вие сте изтеглили щастливите числа от лотарията на живота.
Ако има една универсална истина за това как се започва връзка, то тя може да бъде формулирана така: Ние, мъжете, никога не избираме жената до нас, преди тя да ни е избрала. Цялата тази суета, че сме свалили някое момиче - намирам я за безсмислена. Маркес е описал това явление с илюзията за избора, визирайки мъжете като „жалки роби на предразсъдъци". Нямаше как да е по-точен.
