Яж, за да пораснеш голям... по-голям, най-голям!

Редя се аз на опашка пред касата на голям хипермаркет и, за да си занимавам мозъка с нещо, разглеждам не съвсем дискретно съдържанието на пазарските колички на хората, които се редят пред мен, зад мен и на съседната опашка. Забавно е, защото го сравнявам с моето. Резултатът от сравнението ме изпълва с гордост и самочувствие до такава степен, че ми иде веднага да стана инфлуенсърка, за да набивам канчето на онези, които не се хранят здравословно като мен и поради това няма да живеят 120 години.

Ето какво се констатира с един бърз поглед в свободно избрана количка, бутана от родителско тяло с тлъстини, преливащи от всички отвори на лятното облекло.

1 кутия вафлени кексчета
2 стека българска бира
2 пакета замразени пилешки воденички
3 бутилки (1,5 л) газирана напитка, жълта на цвят
3 хляба (по 1 кг.) от брашно тип 500, на филийки
1,5 кг "специално предложение от нашата витрина" (имитиращ?) млечен продукт
1 пакет чипс с вкус на барбекю
1 пакет "Зайо Байо"
12 кебапчета от топлата витрина
1 чифт джапанки, 43-44 номер

Нито един стрък селъри, нито една фибра, нито една перка от прясна риба! И заек няма въпреки подлъгващото наименование на снакса.

Затова пък сметката накрая излиза "тънкач" - на стойност е горе-долу колкото две бурканчета каперси от Южна Испания, които Енджи Касабие би си купила, за да освежи салатата си от 124 ккл. Да, ама ще кажете вие, кой ги има парите на Касабие, за да си купува такива изгъзеници, при положение че жената ходи с тоалет на Диор и две кила изумрудена огърлица дори до тоалетната?

И ще имате право, разбира се. Опростен и опростачен ще звучи проблемът, ако категорично заключим, че богатите са слаби и красиви, а бедните - дебели и грозни. А да, и по-болни. Какво и в какви количества слагаме на масата обаче, не е толкова въпрос на средства, колкото на манталитет.

Имам сериозното подозрение, че дори да влезем в някакъв sci-fi сценарий, в който бедните стават богати и обратното, положението с храненето няма да се промени драстично.

Новите богати ще започнат да си купуват като невидели свински вратни пържоли всеки ден, а не само в промоционалните понеделници. Новите бедни ще прибегнат до по-евтини алтернативи, за да поддържат здравословната си диета.

Защото уви!, бедността Е порок, но в наши дни вече не толкова порок на кесията, колкото на мисленето.

Прочетох някъде, че в Щатите, където процентът на болестно затлъстелите хора е най-висок в целия свят, са решили да борят проблема със затлъстяването, като борят бедността.

Там отдавна са установили, че има връзка между ниските доходи и поглъщането на големи порции от евтина, лесно достъпна и нискокачествена храна. Самопровъзгласили се борци от фронта за освобождението на нацията от калориите заклеймяват големите вериги за бързо хранене като престъпни, обвинявайки ги в нарочно зарибяване на американците по пърженото пиле, пайовете с кайма и газираните напитки. Само че на средния американец не му пука кой от какво иска да го освободи, защото той си обича калориите и поне засега не изпитва особено желание да се разделя с тях.

Според данни на Европейската асоциация за изследване на затлъстяването (ЕАSO) броят на българите с тегло над нормата е 1,5 милиона души. Най-плашещата прогноза е, че до 2030 г. 90% от нас ще имат този проблем. В случая обаче причината за съществуването на правопропорционалната взаимовръзка между нарастващото шкембе на българина и ескалиращите статистически резултати трябва да се търси не в ниските му средни доходи, а в някои непоклатими аспекти на народопсихологията му.

Защото българинът и преди 50 години не е карал мерцедеси и не е ходил да хваща тен на о-в Пукет, но тогава имаше средно само по нула-цяло-и-пет дебели деца на клас, а дедо изглеждаше като Мел Гибсън, нищо че закусваше хляб със сланина и 50 грама ракия.

Разбира се, проблемът с дебелеенето в днешно време не е българско изобретение, а е болест, която засяга всички развити страни по света - нещо, което учените отдават на завишената консумация на мазнини, захар, животински продукти и преработени храни. Обаче аз продължавам да твърдя, че не ГМО-царевицата запушва артериите на сънародниците ми, а пословичното им тесногръдие и криворазбраното "придържане към традициите" във времена, в които вече нищо не е такова, каквото беше по времето на дедо.

За да не съм голословна, стъкнах импровизиран списък с постулатите, към които българинът ревностно продължава да се придържа и заради които в момента страната ни е в топ 10 по наднормено тегло в Европа.

"Ако няма месо, значи не е ядене"

Аз съм пескатарианка от много години. За тези, които си мислят, че пескатарианецът е човек с някакво нелечимо венерическо заболяване, ще уточня - това е веган, който по изключение консумира риба. Заклевам се, не е имало случай, когато се запознавам с някого и, разбирайки, какво ям и какво не ям, да не възкликне: "Ама как изобщо си жива? Аз ако не хапна месо, все едно изобщо не съм ял"...

В първите години си правех труда да отричам, че "живот, в който няма кюфте, е лишен от смисъл". Опитвах се да обясня, че преминаването към различен тип хранене е въпрос на "препрограмиране" на мисленето. Вкусът към определени храни и напитки може да се усвои, също както се учим да плуваме или да сменяме спукана гума. Не се раждаме с генетично "зададен" вкус към храната, така че е съвсем възможно да го променим, когато желаем.

С течение на времето обаче ми стана досадно да говоря на тази тема с хора, които така или иначе нямат желание да чуят, затова сега на въпроса как може да не ми се прияжда кюфте просто отговарям: "Майтапя се бе, ям си тайно".

Облекчението у събеседника ми след подобно откровение е огромно, защото съм затвърдила мнението му, че веганите и тем подобни са преправулници само искат да изглеждат куул, но иначе любимото им животно не е застрашената от изчезване шипоопашата костенурка, а прасето. Във всичките му разфасовки.

"Ако детето е слабо, значи е болно"

Дори модерните баби, тези, дето си правят фотоепилация на мустака и тригълника, не могат да се отърсят от водещото през епохата на зрелия социализъм естетическо схващане, че хубавото бебе е бебето с "гривнички". Разбирай, пластове от тлъстини по ръчичките и краченцата. Деца като мишелинови човечета!

Днес не само бабите са в ролята на мажоретки, които поощряват вредните хранителни навици у децата с банички, юфка, пържени филии и мекици. Обезсилени от "живота, вселената и всичко останало", родителите се опитват да спечелят благоразположението на психясалите си наследници с тонове мъфини, шоколадови яйца, вафли и снаксове.

Усилията им да се харесат на собствените шестгодишни Роналдовци и Принцеси Елзи, както и на родителите на други шестгодишни измислени и истински герои, кулминират в класиката "рожден ден, тип абитуриентска", със 120 гости, джендър клоун, Спайдър-мен и 30 пици с размерите на руската подводница "Белогород". Според статистиките на СЗО всяко пето дете до 12-годишна възраст и всяко трето в пубертета у нас е с наднормено тегло.

"Колкото повече, толкова повече"

Знам, че леко плагиатствам от Мечо Пух, но в случая не става въпрос за неговия любим мед, а за всичко, което българинът би погълнал не толкова от глад, колкото от чувството за непр**баност. Чувство, което, между впрочем, е ръководен принцип в живота му от люлка до гроб.

Италианците казват, че перфектната пица е тази, която се състои от максимум три продукта. За българина обаче перфектното ястие е това, в което има от всичко по много.

Още повече, ако е поръчано в заведение. Така или иначе ще се дават пари, поне да има за какво. Да не е луд да даде 20 лева за осем скариди, гарнирани с два стръка трева, като за половината от тази сума може да сгъне шест кебапчета, две бири и половин хляб.

По същата логика пицата по български съдържа няколко вида колбас, кашкавал, гъби, зарзават, половин шопска салата, варено яйце, кисела краставичка, маслини и в допълнение е обилно полята със съдържанието на всички солнички и шишета с безплатни подправки, които има на масата - майонеза, кетчуп, шарена сол, лют червен пипер, а защо не и самардала! Или както би казал шеф Манчев: пълен манджурляк. Само че нашият гурман нехае за мнението на шефа, защото знае най-добре: "Маргаритата" е за балъци.

"Ще го доям това, за да не иде зян"

Виц. Една 60-тина годишна жена отива при джипито и му се оплаква, че я болят коленете и се задъхва като изкачва стълбите. Докторът й казва: "Госпожо, трябва да отслабнете малко." А тя: "Е как да отслабна!? Като изляза с внучето, то постоянно иска да му купувам разни неща за ядене, ама после хапне две хапки и аз, за да не стане зян, го дояждам." Докторът решил да се направи на духовит и казал: "Ами вземете си прасе!" Само че, несхванала смешката, пациентката възкликнала: "А, не, докторе, няма да мога да дояждам и на прасето!". Толкова по тая точка.

Напоследък телевизионният ефир изобилства от кулинарни предавания, в които хора пазаруват отговорно с платнени чанти и готвят здравословна храна. Блюдата са за чудо и приказ, дори шеф Манчев цъка одобрително с език, макар да знаем колко обича сармички и че пържи всичко в масло. Самите готвачи са от диапазона на близначките Толеви до рапъра, който се хвали, че артистичният му псевдоним вече не отговаря на реалността, защото станал 74 кила, благодарение на веганската диета от попара с бадемово мляко и соеви кренвирши.

А зрителят си седи вкъщи пред телевизора, гледа ги тия смешници и чука на дърво, че, слава Богу, не е изпаднал дотам, че да яде кълнове, и се хили тържествуващо. И както се хили, изведнъж се озъбва.