През 1995-а, когато бях в осми клас, беше много модерно да те изгонят от час и ти да излезеш навън и да мяташ камъчета по прозорците на стаята, в която другите продължават да се правят, че слушат урока по история. Това, разбира се, беше най-малката идиотия, която можеше да си позволи всеки, вкусил от пубертетската анархия ученик. „Смотльовците", които следяха „бунтарите" , излизаха от училище с комплекса на аутсайдери.
15 години по-късно да мяташ камъчета по прозорците на училището е типичен олдскул пример за слободия, тъй като учениците са програмирани директно да налетят на учителя, да играят покер на вързано в час или да снимат с джиесем някое сексче в класната стая.
В проектозакона за училищното образование е предвидено на учениците да се поставят оценки за поведение по всички предмети. Звучи обнадеждаващо - и превъзпитаващо.
Според проекта в края на срока учителите трябва да дадат оценка за поведението на ученика - "похвално", "добро", "нуждае се от подобрение". Тази информация ще се ползва от учители и родители, а в края на IV, VII, X и XII клас класният ръководител ще съставя обща информация за развитието на ученика. Информацията в VII и XII клас ще е задължителна част от свидетелството за завършено основно и средно образование и ще може да се ползва при преценка от вузовете - български и чуждестранни, на кандидат-студентите. А може би и при кандидатстване за престижните езикови гимназии...
Може ли тази мярка да отрезви родителите, които поощряват детето си да предупреди учителката „какво я чака", ако още веднъж си позволи да му повиши тон...
В страна, в която майка отговаря на въпроса на тригодишната си щерка „Къде отиде тати?" с „На майната си!" (из Биг Брадър), е много трудно да се предвиди културния баланс в учителско-ученическото общуване и в способността на децата да осмислят мярката с оценките за поведение.
Ако ситуацията там, където детето би трябвало да се чувства защитено - дома и семейството, е замърсена откъм спазването най-елементарни комуникативни правила между членовете му, децата няма как да се справят „похвално" на терена извън защитената зона - училището.
„Закон за отговорното родителство" е утопична фраза за не един всеотдаен учител, комуто се налага да отделя половината от часа, за да се справи с ученик, който псува новото си гадже по телефона на глас. Или брои пъпките на съседа си по чин.
„Тази мярка е най-лесният начин учител да отмъщава на ученик, когото не харесва и да си позволи да ни рекетира...", коментират пък родители във форумите.
Това показва, че учителите ще бъдат подложени на безпощаден мониторинг от страна на родителите. Родителската интерпретация на подхода към набеденото за лошо дете винаги може да издържи пред позицията на угнетените и от слабото възпитание на учениците, и от ниските си възнаграждения учители.
Поощряването на ученици, които показват високи резултати и социално-адаптивно поведение е далеч по-възпитателна мярка в страна, в която арогантното изразяване е почти задължителна норма да се впишеш в средата. Лошите поведенчески примери са толкова много и толкова неконтролируеми, че заплахата с оценките за поведение може да събуди и присмех.
Може и да подейства. Стига родителите да приемат за свои оценките за поведение на децата си. А учителите да не ги използват като пръчка в килийно училище, иначе ще стане като в „Another Brick In The Wall". Но може и да е първа копка...
