Широко затворени очи натюр

В момента нося черна пиратска превръзка на дясното око, жалко, че не можете да ме видите.

Не е от съпричастност към МВР, още по-малко към общественото морално късогледство, което е против разпространението на кадри с окървавени жертви от инциденти, освен ако не става дума за футболни мачове. Друга е функцията на тая моя превръзка, доста повече е в изконния хигиенен характер на превръзките. Ама чакайте да започнем малко по-отрано.

Неотдавна си поръчах филе от бяла риба в един ресторант; знам, че е глупаво и претенциозно, но явно твърде много кулинарни предавания гледам. Името на заведението ще запазя в тайна, да речем, че е за добро.

На третата хапка в порцията ми се появи сюрприз. Малко червено ластиче, което едва ли е било притежание на рибата приживе. Други синтетични части не открих, така че отпадна възможността нещо да се сглобява в блюдото за мое забавление. Сервитьорката, симпатично вкиснато същество със завишено самочувствие (като самия мен), не успя да измисли адекватна теория за ластичето, а не е да не се опита.

В крайна сметка, след тайно съвещание ми донесе информация от кухнята, нещо е било вързано с него и после забравено - грешка, която добре знаем у нас е простима на хирургическата маса, та камо ли в ресторант.

Понеже рибата не ми беше роднина, макар и аз очевидно да съм бял балък, не страдах твърде дълго и се споразумяхме да не плащам деликатеса, нека здравната каса да покрие тоя байпас. Ако се чудите - не изядох ластичето, но и не изисках нова порция, понеже малко се притесних да не ги ядосам. Някои сюрпризи на раздразнени ресторантьори не са толкова видими като червения каучук, който ми се падна.

Разделихме се с фалшиви извинения. Те - че не ми е харесала играчката, аз - че съм така абсурдно придирчив.

Чисти сметки - добри приятели. Който смята, че е безгрешен, значи не е гледал достатъчно телевизия.

Изобщо нямаше да ви занимавам с такъв род кулинарни преживявания; сигурен съм, че имате далеч по-добри находки при плейтване. Завчера обаче пак седнах във въпросното заведение.

Преди да се изненадате, че повтарям тая грешка, се сетете вие на колко десни формации сте гласували повторно доверие и пак ми кажете, че съм наивник.

Този път си поръчах кюфтета, там почти няма къде да сбъркаш. Като клиент, имам предвид. Като готвач има едно-две неща, които могат да убягнат от вниманието ти. Например парченце найлон, което явно не е извадено навреме, а на някакъв етап е играло ключова роля в зачеването на тая порция.

За беда почти не ям найлон, ако не е под формата на Е-та, но тогава поне не го забелязвам с набитото си око.

Този тук впечатляваше с мащаба.

Сервитьорката (друга на външност, подобна по школовка) моментално осъзна, че ми дължи някакво обяснение за мой комфорт. Полепнала била тая обелчица, в която загръщат кюфтенцата, колко странно, че не се е стопила. Вашата, късметлии такива, явно са я сервирали напълно абсорбирана. В компанията имаше и четиригодишно дете, което ми беше дадено за пример, как не му правят впечатление такива неща. Естествено, че не му правят, то приготвя торта от пясък и плаща с листенца, сладуранке.

Пак ми предложиха да не ми таксуват блюдото, този път не така охотно. На всичкото отгоре се сетиха и за предишния случай с ластичето. Почувствах любезното им раздразнение как пък все на мен така се пада, нарочно ли поръчвам неща с такава сложност на почистване. Този път влязох в по-сериозни преговори; това е рецидив, а ние сме склонни да пускаме рецидиви само ако след тях потича чистачка.

Донесоха ми за утеха бисквитена торта. Изяде я четиригодишното; не бих се изненадал да е имала вкус на пясък. В сметката ми найлоновите кюфтета не бяха отразени, фактът си е факт. Всичко останало, което съм изял, и не съм намерил в него механични примеси, си го платих. Стига сте ме мислили за хейтър.

Споделям всичко това, не за да се оплаквам или да правя лоша реклама. Напълно съзнавам, че проблемът е в мен. Пиша го по съвсем други причини.

Първо: искам да помоля кулинарните шефове по телевизора да не се държат така лошо с участниците в предаванията им, защото после остават нереалистично завишени очаквания у всички. Нямаме нужда от тая капка катран в кацата на евроскептицизма си. Нека бъдем приятели и си ядем каквото сме си надробили в сферата на ресторантьорството, аман от префърцунени изисквания.

И второ: предупреждама персонала на заведението, че другата седмица ще ида пак; ако няма да си плащам порцията, да сложат вътре каквото решат, вече им хванах цаката на играта.

Ще ме познаят и онези сервитьорки, с които още не сме търсили генезиса на PVC-то в манджата. Аз ще съм с превръзка на окото. Понеже то не върви ни да си затвориш напълно очите за тия неща, ни да се вторачиш в тях. Та и вие сложете по една такава превръзчица в знак на съпричастност към ресторантьорския ни бизнес. Освен ако не разчитате да си намерите такава в храната, разбира се.