България, 2024 г.: Страната е на прага на поредна национална катастрофа, търси се поредно правителство на "националното спасение".
Руското ембарго продължава и народът не е близвал нито руска водка, нито истински хайвер вече десет години. Магазините "Берьозка" са фалирали, на тяхно място с неонови надписи греят магазини "Пхенян", фрашкани догоре с фалшива стока.
Повечето от политическите лидери - динозаври също са забравени. В България са, ама не излизат от покоите си, следвайки светлия пример на Ахмед Доган. А, и още нещо - България вече е президентска република.
(Сезон 1, Епизод 1): Бойко излиза в пенсия
Понеделник е, месец август 2024 година, навън не е чак толкова топло за августовски ден. Наоколо - на улиците Леге, Съборна и Цар Калоян - повечето табели не показват името на магазина, а на витрините им се клатушкат полуразлепени и прашасали надписи "дава се под наем", "дава се под наем"... Държавата пак е в очакване на спасител, но от него няма следа.
В главните квартири на ГЕРБ е прохладно, прозорците са отворени и дори става малко течение. Само старите членове на партията си спомнят задухата в офисите до НДК. От 2018 година ГЕРБ се помещава в бившия Партиен дом и дебелите стени на сградата предпазват от нежелана топлина и от нежелани подслушвателни системи.
Нищо не може да мине през тия стени. Каквото се случва там, остава там. Друг е въпросът, че и там не се случва нищо интересно.
През последните години България се управлява еднопартийно от ГЕРБ и политическата интрига е минимална.
Реформаторският блок не успя да се самореформира. БСП се санира, ама неуспешно. Слави Бинев и Слави Трифонов почнаха съвместно предаване, ама неуспешно. Волен Сидеров го нямаше даже.
В отсъствието на политически новини и преляли изовири (заради голямата суша) медиите се занимават с по-прозаични неща като локацията на кабинета на Борисов например. Някои сайтове спекулират, че Бойко Борисов се бил настанил в кабинета на бай Тошо. Спекулират, без да проверяват. Тодор Живков винаги се е помещавал на втория етаж, където са били големият и малкият кабинет на бившия първи, както и множество стаи, свързани с тях. По-интересни винаги са били овалните кабинети на другите етажи, Борисов използва един от тях, на четвърти етаж.
Двете секретарки, които стоят пред кабинета на Борисов, вече почетен председател на ГЕРБ, описват купища документи, справки и квитанции. Няколко папки тип "Дело" са стоварени на въртящ се стол, тапициран в тъмнозелено, други документи са разхвърляни по бялото кожено канапе.
Утре, вторник, някой си август 2024 година, е последният работен ден на председателя Бойко Борисов. Във вторник той официално излиза в пенсия тъкмо навършил 65.
Когато на вратата силно се почуква, по-възрастната секретарка отговаря със заучен отговор "изчакайте", но бързо си спомня, че Борисов чака посетител: "Влизай, де, влизай."
Влиза Владо Береану, също вече пенсионер, който изглежда отлично за своите 70 години. Береану за малко да закъснее и е леко притеснен. Силно запъхтян и без да си поема дъх, той пита:
- Тук ли е председателят?
- Тук е, - отговаря му другата секретарка, също без да повдига глава. - Влизай, влизай, че те чака.
Береану влиза, без да почука. Почетният е седнал на бялото си кожено канапе, облечен е в тъмносини дънки и светлосин полошърт Tommy Hilfiger, цвят блумарин, очевидно току-що купен, тъй като личат сгъвките на онези места, на които имат сгъвки само новите дрехи.
Борисов гледа "Лице в Лице" и "Още от деня" на един телевизор, ама сплит скрийн.
Береану се опитва да започне директно по темата, за която е извикан, и със забързан говор обяснява как това е "уникална възможност" и предварително поздравява за "огромния успех", който бил сигурен, че ще пожъне България след този разговор.
Борисов не го слуша.
- Береану, този Митко Цонев на колко стана? Няма ли да се пенсионира и той? Само аз ли излизам в пенсия утре?
- Година след Вас ще се пенсионира, сега е на 64 години. Ама той си младее, дали е от мустака, дали от хубавата храна, не знам. Ама за БНТ не ми се говори сега.
- Ей, ти с тая БНТ. Като сваляхте Чаушеско, друга песен пееше. Ама тогава като го сваляхте, се чудеше как да стигнеш до Букурещ по раздрънкания мост на дружбата. А като ти пуснах Дунав мост 2, едно "благодаря" не се обади да кажеш.
На вратата се показва една от секретарките.
- Господин Борисов, обадиха се от посолството. Бил ще е на линия след две минути.
- Давай го, че цял ден чакам.
Береану връчва брийф на Борисов. Отгоре на папката пише: "Телефонен разговор с президент Бил Клинтън". По-долу кратката биографична справка за Бил Клинтън посочва, че е на 77 години.
- Бре, тоя Бил верно ли е 12 години по-стар от мен?
- То лошото е, че и Хилъри е като него, - отвръща Береану.
- Така е, Владо. Ти спомняш ли си Шарън Стоун ква беше в "Първичен инстинкт", сега така се е сбабичосала, че... тихо, че Бил звъни. Давай го бързо, че Киро Домусчиев ще дойде всеки момент.
Бойко Борисов взима телефонната слушалка, помощната е във Владо Береану, който ще помага при разговора.
- Бил, май френд, хау ар ю?
- Boyko, Boyko, my friend, tell me what's wrong, I have no more than 5 minutes to talk.
(Бойко към Береану: "Ей, сто пъти повтори, че имал пет минути в мейлите, докато се уговаряхме, хубаво де, то и аз имам пет минути.")
- Бил, гив ми адвайс. Хау ту гоу ту пеншън уит стайл.
- How to retire you mean?
- Пеншън де, ритайър, квото там.
- Oh, you should ask Tony Blair, he is retiring with style, you know Middle East, Dubai, white shirts, champagne, I am still working my friend. Same as my wife. Tell me, how is Bulgaria?
- България гуд, ай ем нот гуд. Пеншън, пеншън, тумороу.
- What happened to Sergey, by the way?
- Ооо, Сергей, хепънд, хепънд, хи мейкс хепънингс еври иър, Бузлуджа, ю ноу. Моторс, етцетера. Хи ис бек ин дъ парти, ноу мор Мишо, ноу мор Миков.
- Good for him, climbing the mountains. Good, good. What happened to the poor old Vezdhi?
(Бойко към Береану: "Абе, що не си го пита Петър Стоянов за тия клюки от България, нали се виждат там по Африка, мен ме интересува май пеншън, къв Вежди пък сега")
- Бил, ю ноу, Вежди ис стил пуур, ама Куба пуур, смокинг Куба пуур, вери гуд пурети. Бът Вежди нот хепи, банк проблемс. Ю ноу - ноу мъни, ноу фъни. Онли Куба пуур.
(Бойко към Береану: "Я виж само да не е почнал мача, че Кирчо Домусчиев ще дойде всеки момент.")
- Boyko, let's catch up on later this month. Am off to Africa for a charity.
- Гуд бай, Бил.
(Бойко към Береану: "Кво вика за Африка пак?.")
- Нищо интересно, някаква благотворителност пак, нали го знаеш.
- Ей, не им ли писна с Петър Стоянов от тия благотворителности, аман значи, само си намират път да ходят до Африка. Не мога да повярвам, че не тресват по някоя антилопа, пък и слон може, знаеш ли ги? Наско Сираков ония ден пак ми прати снимка от сафарито, ще взема и аз да отида веднъж.
Секретарката съобщава, че Кирил Домусчиев е в сградата и се качва по стълбите. Настроението на почетния председател видимо се оправя. Председателят на КРИБ е един от малкото чести посетители при Борисов.
Дружбата им укрепна мощно преди 10 години, когато Домусчиев удари рамо на ГЕРБ за национализацията на пенсионните фондове.
Двамата по традиция, още от времето на премиерските и президентски години на Борисов, гледат всеки мач на Лудогорец в Шампионската лига.
Когато не им се лети из Европа, сядат пред плазмата в централата на ГЕРБ, на белите кожени дивани.
Понякога Борисов си дава сметка какво е да си без власт в страна, в която си моделирал всичко така, че да се живее само с мисълта за еднолична власт.
Около почетния председател на партията дори няма и скандали, медиите са загубили част от животинския инстинкт да захапват всяка стръв, която Борисов пусне. Казват, че властта корумпира и разкрива истинската същност на един човек, но дори и сега, без истинска власт - нещо като вицепрезидент, от чието мнение не се интересуват кой знае колко - Борисов продължава да бъде същият като доскоро, когато караше единствения си мандат като президент на републиката.
Казват също, че един президент трябва да мисли за втория си мандат от деня, в който започва първият. Да - Борисов мислеше за втория мандат, но по друг начин, беше сигурен, че му е вързан в кърпа. Докато не му изиграха онзи коварен номер.
Владо Береану, чудейки се дали Борисов има нужда повече от него, се опитва тихомълком да си тръгне. Почетният явно е вглъбен в мислите си. Береану мислеше, че никой няма да понечи да го спре, взима папката и се запътва към вратата.
- Береану, стой тук, къде ще ходиш навън? Остани да гледаме с Домусчиев мача. Само не се заяждай с него на тема параходи по Дунава и футбол, че много се дразни. Нали знаеш, че като чуе "параходи" се сеща за собствения си прякор "Киро Парахода". А то пък "Киро Парахода" си е много свежо, кво толкова се обижда. Ха-ха-на, нали бе?
Влиза Кирил Домусчиев с фланелка на Лудогорец.
- Генерале, как е? Донесох и малко студена бира. Ама давайте да пускаме мача, какъв е този Митко Цонев по никое време? Вместо да говори патриотично, какво се занимава с политика точно сега?
- Пускам го, пускам го. Береану, абе я ми обясни, тия сега чуждите канали защо изписват Лудогорец като "Mad Forest", не трябва ли да е "Crazy Forest"?
В този момент нахлува една от секретарките.
И изведнъж, сякаш куп прожектори заслепяват Борисов, Домусчиев и Береану директно в очите.
Неочакван посетител се движи след нея, сваля черната си бейзболна шапка и тъмни очила. Обут е в скъпи обувки Berluti, тъмносини джинси и официална синя риза, под която има сива тениска.
Отслабнал, тънките рамки на очилата му издават буден поглед, от онези погледи, които казват "готов съм да действам". На прага е Сергей Станишев.
(Следва продължение)
