Трябва да си много млад и много зелен, за да си мислиш, че животът има някакъв адски дълбок смисъл. Всъщност колкото повече напредваш в годините, толкова по-ясно ти се очертава съвсем непоетичната истина, че смисълът на живота е като чакането на Годо - не е като да го няма, но така и никога не се изяснява напълно.
Не знам как е било при вас, но при мен детството, тийнейджърството и първата младост преминаха в лек принципен трагизъм. Тогава според съответния за възрастта си интелектуален капацитет да анализирам ситуации и да правя изводи, животът ми се виждаше пътека (която задължително трябваше да превърна в магистрала) към нещо неясно, но със сигурност голямо и световнозначимо, което ме чака да го извърша публично. Живеех с мисълта, че имам мисия и тя, разбира се, не е обикновена.
Общо взето, в идеята ми за постъпки и действия в отредения ми земен път влизаха предимно героични неща, свързани винаги със спасяване на човечеството по един или друг начин.
Подготвях се за герой, така че учех здраво, спазвах морални норми, следвах праволинейно път, който всъщност не бях съвсем сигурна, че съм избрала сама, но това не ме дразнеше.
Притесненията ми от този факт дойдоха на по-късна възраст, когато след две-три сериозни пуквания на глава в непреодолими стени осъзнах, че радостта от малките неща не е клише и че с героичните намерения трябва да го раздавам по-леко.
И ето ме днес - една жена в своите късни четиресет с всички добри и лоши страни на този факт. Лоши, защото все по-малко гледам да се задържам пред огледалото, че нещо откровеността му ме дразни. И добри, защото имам толкова много негероични неща за правене, че почти не ми остава време да се му мисля много-много. И най-важното - съвсем ясно осъзнах, че смисълът на живота не е истерично да работиш за това един ден да имаш паметник на някой градски площад.
Животът ни е даден с непретенциозната идея по време на преброените си земни дни задължително да направим някои незабравими неща. Незабравими обаче не за световното човечество, а за нас самите. Може и да звучи егоистично, но истината е, че е най-правилният път за изживяване на щастие.
А ако ми кажете, че щастието не е основният смисъл на живота, извинете, но няма да ви повярвам.
Ето така, след като еднолично открих семплата истина за щастието като основна цел на живеенето, реших да посветя собствения си живот на мисията задължително да извърша някои конкретни щастливи по природа неща. Споделям ви ги не като опорни точки за вашите си животи, а като вдъхновение да си намерите своите. Подреждането им в следващите редове също не следва някаква йерархичност, защото щастието няма размер - то си е просто щастие.
А пътищата, по които да го изживяваш наистина дебнат отвсякъде.
Да пътуваш
Пиша този текст от борда на самолет. Не ми е за първи път да пиша във въздуха и мога да ви кажа, че физическото реене из пространството наистина води и до духовно такова. Не познавам друга възможност да принудиш душата да си почине, освен пътуването. Накъдето и да тръгнеш, оставяш някаква житейска шлака зад гърба си и започваш нещо ново начисто и за първи път.
Докато си пътник нанякъде, разбираш с колко малко неща можеш да съществуваш напълно нормално, колко е спасително да умееш да напускаш места, ситуации, а и хора, и каква невероятна реалност може да се разкрие току зад вратата, затворила доскоро личния ти свят.
Да опиташ колкото може повече
Разбира се, че говоря метафорично, но за да не се впускаме в поезия, да започна с храни и напитки. Винаги съм се изумявала на хората, които отиват в чужбина и там настоятелно търсят български ресторант. Храната на едно място е част от историята на хората и местата му. Това е емоционална и вкусна география в чиния. От този свой кулинарен опит мога да ви кажа, че домашната японска храна е ужасно вкусна, приготвените в Индия пакори лютят три пъти повече и могат да те доведат до истински емоционален срив от уж физически предизвикан рев, а стридата е само за хора, които могат да усетят удоволствие от храна, която не дъвчат.
Знам също, че кефирът има вкус на изплакнат парцал, избърсал металния плот на социалистическа сладкарница, а пържените насекоми никога, ама никога няма да влязат доброволно в устата ми. Що се отнася до другите опитвания, в личната си колекция имам например инициация в голфа, скок с парашут, влизане в мина, плуване в бързоводна река, извървяване на километрични разстояния пеша, живот на остров, строене на барака от подръчни средства, разходка в джунгла, яздене на камила, спасяване на мечка, изкачване на връх.
Да правиш подаръци
И да получаваш е приятно, но не чак толкова. В това да избереш нещо за някого има много специфично преживяване на щастие. Все едно там някъде си временно с един човек, който най-вероятно в този момент физически не е до теб. Спомняш си детайли от него, визуализираш си го заедно с цялото му ежедневие, спомняш си разговори и ги преживяваш наново.
После пък за получаването да не говорим. Няма нищо по-хубаво от това да гледаш как някой се радва на неизвестното нещо, което ти си му приготвил и нетърпеливо очаква да го съпреживее пред очите ти.
Да разговаряш със старец, дете и луд
От дребосъка събираш наново очарованието от всичко наоколо, от поживелия се учиш да му се наслаждаваш смислено, а от лудия разбираш колко е важно всичко това. Понякога тези разговори си приличат, сигурно затова хората казват, че старите хора са като децата и че лудите и хлапетата виждат отвъд видимото. Така получаваш внимание, вглъбеност, въодушевление и ирония, с които после неусетно започваш да се отнасяш и към собствения си живот.
Да танцуваш
Имам предвид всякакви танци. Танцът е начин да изведеш тялото си от обичайното нарушаване на равновесието, заради което всъщност се движим. Само си го помислете - за да направиш крачка напред, вдигаш единия крак и за момент оставаш небалансиран и затова уязвим. Друг начин да се придвижиш обаче няма, затова и природата е определила даже да не се замисляме за този постоянен риск. Когато танцуваш с удоволствие излизаш дори от него. Смисълът е в удвояването на различни равнини наоколо и усещането, че това не само не е трудно, но е и страхотно релаксиращо.
Да се влюбваш
Не, не само в хора, а и в идеи, места, ситуации, животни, пейзажи, мисли, дори намерения. Самото състояние на влюбеност те прави добър. Малките изнервящи неща обичайно пълзят по земята, а когато си влюбен, живееш поне на две педи над нея, така че си естествено защитен от битовизми, елементаризми и безсмислия. Влюбеността предполага и известна отнесеност, която по принцип е чудесна призма за живеене на живота. А и върви в пакет с една иначе трудно постижима лекота.
Да имаш домашен любимец
Разбира се, че е хубаво да отгледаш деца и ако можеш да си го позволиш, хубаво е да го направиш. Но аз не мога да се ангажирам с толкова сериозна заръка, затова ще остана при четириногите, хвъркатите и косматите.
Куче, коте, заек, костенурка, хамстер, папагалче - все едно. Животинката, която споделя ежедневието на човека, е природният полюс, който те заземява с присъствието и обикновените си нужди. И в най-дълбоката си депресия кучето ще те изведе навън, за да подишаш аромата на гниещи есенни листа, пържени мекици от нечия кухня или парфюма на някой интересен човек, с когото се разминавате по тротоара.
Котката ще е толкова взискателна към слугинските ти задължения спрямо нея, че няма да ти остави и миг да се самосъжаляваш. Костенурката е най-спокойният съквартирант - изслушва всичко, гледа умно, докато й говориш и накрая мълчаливо се свира в корубата си, където складира и най-кофти настроенията ти. А хамстерът и папагалът имат естествена динамика, от която можеш приятно да се измориш дори само докато ги гледаш.
Да потребяваш изкуство
Ако не го практикуваш като професия или като хоби, задължително е поне да го съпреживяваш. Само изкуството може да обърне подредените парадигми в главата ти и да те накара да видиш отвъд, да вземеш трудно решение, да изпиташ непознато чувство или да се докоснеш до безвремието и вечността.
В съприкосновението с него то също получава от теб доза уникалност, просто защото всеки от нас е неповторим. И така както то се случва отново и отново единствено и само за теб, ти продължаваш и осмисляш неговия живот, като осмисляш отредената му вечност.
Да извършваш необмислени неща
Можех да го кажа и “да дръзваш”, но не ми се ще да звучи патетично. Става дума за обикновеното и толкова вкусно правене на глупости. Като например да се маскираш като нещо тъпо - сирене ементал, дезодорант или лайно. Да пееш с пълно гърло оперна ария на балкона. Да се заровиш в мокрия пясък на плажа или да направиш обърнат снежен човек с плавници. Да изпечеш баница и да застанеш на спирката на метрото рано сутрин и да раздаваш безплатно парчета на хората.
Да извикаш някого, когото обичаш, да слезе за малко пред входа на дома си и да го отведеш на екзотично пътешествие за две седмици. Да прегърнеш маймунче или да станеш гледач на панди. Да си купиш червен клоунски нос и да си го сложиш, точно когато шефът ти се е разпенил от гняв. Да се успиш, да се обадиш, че си болен и няма да отидеш на работа, и да отидеш на кино да гледаш черно-бял филм с огромен пакет пуканки. Да си прибереш чадъра, когато изведро се лее пролетен дъжд и да го ползваш за бастунче, докато крачиш бавно из локвите. Да кажеш на деветдесетгодишна жена, че е красиво момиче.
Да си поставиш за цел в рамките на един месец всеки ден да учиш по едно стихотворение. Да отидеш на розобер, да издоиш крава, да сготвиш за сто човека, да правиш любов с някого, когото виждаш за първи път и когото няма да видиш повече. Да правиш любов на пейка в парка, в асансьор, в покрита от сняг беседка, на напечена от слънцето скала в морето, в сено, във вода, във въздуха, под земята.
Подобни текстове обикновено имат заглавие “Еди колко си неща за еди какво си”. В големите лайфстайл списания учат тези, които ги списват, че цифрата в подобни обещаващи имена на статии е важна и винаги има и метафорично значение. Три е намекът за детската приказка и трите изпълними желания. Пет са пръстите на ръката, с които да броиш лесно. Седем са греховете, осем е огледалността, четири и шест са симетрията, две е двойствеността и двойката, десет е първото двуцифрено чисто и като такова се асоциира с изобилието.
За деветката обаче не казват нищо. Девет не е нито огледално, нито симетрично, нито двойствено, библейско или завършено. На деветката дори изписването й изглежда в процес - все едно ръката се е препънала след завъртането на кръга и някъде по пътя за рисуването на втори, се е отказала.
Е, аз точно заради това избирам девет за числото на нещата, важни за правене в този живот. Защото най-важното от всичко е винаги да оставаш с усещането, че каквото и да си направил има още много. И то е по-интересно, по-смислено, по-ново, по-необичайно, по-лудо, повече твое. Затова най-важните неща, които един човек задължително трябва да направи в живота си, са девет.
Или две по девет, три по девет, сто по девет, девет без пет, девет и девет на сто, бабини деветини.
