Рекламата на американската телевизия ABC преди церемонията по връчване на наградите на киноакадемията гласеше: "Най-накрая! Оскари, които ще са интересни дори и на мъжете!"
Какво всъщност обаче означава това?
Ако съдим по въпросната реклама: снимки на дупетата на секси актриси, шоу с участието на любимите на всички непораснали момчета герои от "Отмъстителите" и специфичният хумор на водещия на церемонията Сет Макфарлън, сценарист и създател на анимационните филми-магнит за младите мъже като "Семеен тип", "Американски татко", както и мръсната комедия с мечето Тед.
Явно обаче не всеки мъж в тази възрастова категория се вписва в представите за "истински мъж" на ABC. И все пак телевизията заслужава похвала, че поне се е опитала да включи и тази демографска група в таргета си. Ала там, където Джеймс Франко и Ан Хатауей изглеждаха нелепо преди две години, а Били Кристъл - добър, но пък малко посредствен миналата година, Сет Макфарлън беше откровено неуместен, мазен и далеч не толкова забавен.
За него дори не може да се каже, че беше лош водещ по някакъв запомнящо се креативен начин
Изборът на Макфарлън, който е по-известен сред заклетите фенове на неговите сериали, отколкото сред масовата публика, бе огромен риск за киноакадемията и вероятно той е съзнавал, че има мишена на гърба си още от самото начало.
Затова и откриването на церемонията по връчване на Оскарите бе посветено изцяло на това да се застрахова от отрицателни отзиви. В тази част от предаването Уилям Шатнър се превъплъти в Джеймс Кърт, завръщащ се от бъдещето с цел да го предупреди за катастрофалното му изпълнение като водещ, което включваше и песен, посветена на холивудските актриси, озаглавена "Видяхме ти циците".
Е, тя почти успя да ни убеди, че не е поредната изсмукана от пръстите и досадна песен за Оскарите. Всъщност тя трябваше да бъде песен-подигравка на този тип песни за Оскарите! Проблемът обаче (който е и проблем на цялостното изпълнение на Макфарлън) е следният: първо, мета-шегите за това да изръсиш някоя тъпа шега все още се считат за тъпа шега.
И второ, Оскарите не трябва да се въртят около водещия
Хората, които гледат церемонията, просто искат да се забавляват. Може би някои от тях дори се интересуват от това кой филм ще спечели. И в краен случай дали Макфарлън ще ги накара да се засмеят. Ала на никой (с изключение може би на самия Сет) не му пука дали той ще получи положителни отзиви на сутринта.
Както доказва "Семеен тип", Макфарлън компенсира качеството с количество, така че в откриването на церемонията имаше някои доста прилични моменти, особено частта, която пресъздаваше филма "Полет" с кукли-чорапи. Ака като цяло откриването бе нерешително и пълно с мъртви зони, за които се очаква, че всеки малко по-опитен комик би могъл да преодолее.
Освен това, хуморът му беше доста обиден на моменти, особено по отношение на жените
Той обяви главната героиня във "Враг номер 1", играна от Джесика Частейн за "пример за вродената неспособност на всяка жена никога, ама абсолютно никога да не забравя как някой я е прецакал".
След изпълнението на Адел, Макфарлън се пошегува, че филмовият критик Рекс Рийд, който наскоро нарече Мелиса Маккарти "хипопотам" - щял всеки момент да дойде да си каже мнението за певицата. Защото Адел е закръглена дама, схващате ли го? (По-рано в церемонията, когато той представи Маккарти и Пол Ръд, Макфарлън се изцепи: "Я да видим дали ще може да ги различите един от друг!")
Водещият задава духа на церемонията, давайки на публиката възможност да си изкара добре. Ала в случая ритъмът на вечерта някак си се изгуби още от самото начало и остана така докрая. Не че е редно да виним само Макфарлън за всичко това.
Самата церемония е твърде тромава и ужасно дълга и изпълнена с потресаващо дърдорене по сценарий, което обезсърчава дори талантливите актьори. (Квартетът от екипа на "Отмъстителите" очевидно се нуждаеше от супергерой, който да ги спаси от безкрайното въведение).
А имаше и някои направо странни решения на продуцентите, като например това някои особено бъбриви победители да бъдат прекъсвани с музиката от "Челюсти" - което би могло да сработи като шега, но всъщност никак не беше забавно и дори не беше замислено като проява на хумор.
Просто изпровождаха хората под звуците на "Челюсти"
Темата на вечерта беше "Музиката в киното", която трябваше да подчертае още едно от уменията на Макфарлън: той има неповторимо увлечение към уводните мелодии на сериалите и доста прилични гласови възможности. (Дори реши да си угоди като фен на театъра със забавно, несвързано с нищо пресъздаване на "Бягството на семейство фон Трап" от края на "Звукът на музиката", точно преди да представи Кристофър Плъмър на сцената).
Ако песента за циците и подобните гафове изглеждаха плоски, музиката донякъде спасяваше моменти от шоуто: особено Шърли Беси показа, че дори след десетилетия тя все още е ненадмината в изпълнението на песните за Бонд.
Но имаше и прекалено много внимание към 10-годишната продукция "Чикаго" - последният мюзикъл, който е печелил най-добър филм, но все пак не точно фундаментално събитие в киноисторията. (Всъщност продуцентите на Оскарите Крейг Зейдън и Нийл Мерън са били продуценти и на "Чикаго", така че са прекарали голяма част от вечерта, отдавайки почит на... себе си?)
В крайна сметка обаче Оскарите са посветени преди всичко на наградите, и към края на дългото шоу, церемонията се оживи от някои изненади и трогателни речи
Дженифър Лорънс очарова всички с неочакваната си победа, препъвайки се на пътя по подиума и шеговито подхвърляйки след това: "Ами вие всичките сте прави - просто защото ви е кофти, че аз паднах..." (Тя и Адел споделят редкия обезоръжаващ дар да карат света да се чувства щастлив от техния невероятен късмет). Даниъл Дей-Луис пък прие статуетката за най-добър актьор от Мерил Стрийп и се пошегува: "Всъщност аз бях поел ангажимента да играя Маргарет Тачър".
Бен Афлек направи очарователно хаотична благодарствена реч за наградата за най-добър филм, която отнесе продукцията му "Арго" и която бе оповестена, като странен обрат, от самата Мишел Обама чрез телемост от Вашингтон. (Колко неловко би било, ако най-добър филм бе станал политическият "горещ картоф", филмът за убийството на бин Ладен "Враг номер едно"?)
Дори Макфарлън изглеждаше по-отпуснат и по-забавен в някаква степен с течение на нощта. Преди Стрийп да се появи на сцената, той заяви: "Нашият следващ гост на сцената няма нужда от представяне" и просто си излезе.
В крайна сметка замисълът не е за церемония, гледана единствено и само от младите мъже, нали?
Вероятно хората, които наистина харесват Макфарлън и неговите съдържащи по 10 шеги в минута епизоди от "Семеен тип" са харесали й представянето му като водещ на Оскарите: особено младите зрители и мъжете са основната аудитория на Макфарлън, която обикновено не сяда да гледа церемонията.
В крайна сметка, вероятно именно това е била целта на рекламата за "Оскарите, които ще са интересни дори и на мъжете" - не Оскари, които само младите мъже биха гледали, а Оскари за всички, които биха ги гледали така или иначе, ПЛЮС младите мъже. Младите мъже, които същевременно са и фенове на "Чикаго" и "Клетниците".
Поне що се отнася до привличането на младите мъже като таргет, церемонията съвпадаше с "Живите мъртви" - още един неимоверно популярен сред младите мъже сериал. Искате Оскари, които мъжете да харесат? Ами сложете повече зомбита в него тогава.
