Старецът лежи в леглото си в болницата, поемайки последен дъх, докато животът малко по малко го напуска. Камерата, разположена непосредствено до него, продължава да записва. На кадрите се вижда как медицинските сестри го преместват в друга стая, преди да почистят нежно тялото му.
"Никой не иска да умре, но това е най-естественото нещо. На нас ни е биологично заложено да умрем", казва документалистът Стивън Истууд.
Неговият филм "Остров" представя самият процес, в който смъртта настъпва. Истууд заснема четирима души, страдащи от терминални заболявания, показвайки последните им мигове.
"Смъртта се смята за срамно нещо. Мислим, че сме прогресивно общество, но ние ограничаваме и отричаме смъртта. Не сме по-добри от викторианците", казва Стивън.
През последната година от живота на тези четирима души той е мълчалив свидетел. Заснема ги в домовете им и се превръща в част от ритъма на ежедневието в края на живота им в хоспис.
"Да кажеш, че не искаш да се случи, означава да отричаш неизбежното. "Нуждаем се от това да осъзнаем по-добре идеята за смъртта, за да приемем и собствената сми смъртност. Не мисля, че това е глупаво", казва той.
Документалният филм е по поръчка на една галерия в Брайтън и чрез нея Истууд успя да получи достъп и право за снимане до хосписа на остров Уайт.
Той говори спокойно за времето си в хосписа и по думите му има, четирима души, за които започва да го е грижа наистина - Алън, Рой, Мери и Джейми, трима от тях са били над 80 години, а един в 40-те си години.
Стивън редовно изминава 5-часовото разстояние до хосписа, а част от хипнотичните образи на пътя се виждат в трейлъра към филма му.
Рой
За него проектът се появява в изключително емоционален момент, съвсем скоро след като губи тъща си и най-добрия си приятел, с когото са на едни години. Именно по това време той се замисля, че реално не знае особено много за палиативното лечение и за грижата към хората в последните им дни.
Според Стивън хората трябва да приемат реалността що се отнася до смъртта и да я превърнат в част от живота си. Само така тя ще престане да бъде толкова плашеща и стряскаща.
По негови думи повечето за хора е изключително травмиращо да видят свой близък мъртъв, тъй като тази картина може да вземе превес над всички спомени за човека, докато е бил жив. Той, от своя страна, намира този момент на последно изпращане дълбоко личен, силен и дори успокояващ - имал си възможността да се сбогуваш с любим човек.
Режисьорът изразява огромното си уважение към всички онези хора, които се трудят именно в подобни хосписи - "най-невероятните хора в обществото, за които се говори най-малко", коментира той.
Именно благодарение на тях, според Стивън, хосписите, от които хората се страхуват толкова, не са някакви стерилни болници, а места за живот.
Неговата амбиция не е сам да пребори страха от смъртта, но ако хората успеят да издържат филма му и след това дори да се почувстват по някакъв начин по-леко, постигнали своя мир с неизбежното, това ще е добре и той самият ще е доволен.
Той говори с уважение и симпатия за всичките си герои във филма, но наблягайки на Алън, чиято смърт се вижда в началото на филма.
Алън и сестрата, която му помага
"Алън пуши като комин откакто е на 16 години и пуши дори в самия хоспис, където сестрата палеше цигарите му. Реално обаче той не почина от рак, свързан с тютюнопушенето. Това обаче е част от това, което палиативните грижи представляват - да помогнеш на някого да пуши, докато не почине накрая. Лекарите смятаха, че ако Алън не пушеше, щеше да умре няколко седмици по-рано. Той живееше, за да пуши", разказва Стивън.
Самият Алън го кани да заснеме последните му мигове.
"Вторият път, когато срещнах Алън, успяхме да създадем специална връзка. Той ми каза: "Мисля, че бихте искали да останете с мен през цялото време и мисля, че ще бъде страхотно." Той искаше да направи нещо радикално със смъртта си, защото приемаше доста крайно самата идея за собствения си живот. Той вярваше, че нашата плът е просто превозно средство и след смъртта просто се настаняваме в друго", разказва още документалистът.
"Той беше приел, че участието му е начин да отбележи собствената си философия. Така той се превърна в моята филмова звезда, той беше моя Бърт Ланкастър", казва Стивън.
Той присъства лично, когато Алън си отива от този свят.
"Неговата смърт беше едно дълго издишане. Беше изключително спокойно и много красиво. Това наистина ме развълнува и не се почувствах тъжен. Той наистина беше готов да умре", казва още режисьорът.
Докато бил още жив, Алън разказал на Стивън за своята среща със смъртта много години преди това. По време на военната си служба, когато бил само на 19 години, той видял как неговият командир бива застрелян. Докато го държал в ръцете си, Алън видял спокойствие в очите му и вече знаел, че има нещо повече от просто смъртта.
Затова и за него смъртта е нещо очаквано, от което той не бяга.
Стивън признава, че разбира се, смъртта може да е внезапна или преждевременна, както например е случаят на Джейми - мъж в 40-те си, баща със стабилно семейство, който обаче има рак на стомаха в четвърти стадий.
Джейми
"Той искаше да умре по най-добрия възможен начин и да прекара максимално много време с дъщеря си. Така че той я въвлече във всичко - разговаряше с нея за лечението, за това какво предстои и какво ще се случи, когато вече го няма. Това е човекът, за когото ми става тъжно", разказва Стивън.
Филмът е използван за подпомагане на медиците в полагането на грижи за пациенти в края на живота им, а Стивън и неговият продуцент си партнират с тръста на Британската здравна каса в Съсекс. Идеята е младите лекари да се учат от филма как да говорят с пациентите си, как да им помагат и да облекчат максимално последните им дни.
Целта на Истууд също така е да привлече и по-младата аудитория, която според него е най-склонна да отрича смъртта и да се плаши от нея.
"Идеята е, че не сме вечни и че към края нещата понякога са твърде тежки. Говорих с някои млади хора по темата със смъртта и те казват: "О, когато повече не мога да съм самозависим, искам просто да взема едно хапче и да се свърши". Мисля, че е наистина трудно човек да се изправи пред идеята за собствената си смъртност", коментира той.
