Какво се случи с Кевин Костнър?
Към края на 80-те той представляваше образец на филмова звезда и беше буквално навсякъде. Критиците може и да твърдяха, че е еднообразен и безинтересен, но Костнър беше повече от актьор.
Предлагаше му се почти всяка обещаваща роля, списанията го сравняваха с легендата Гари Купър, в екранното му присъствие имаше нещо уникално въздействащо и искрено.
Е, вярно че не беше хамелеон и винаги изглеждаше самия себе си на екрана - но точно в това беше смисълът. Той беше постоянното присъствие в американското кино, човекът, с когото зрителите се отъждествяват и съпреживяват.
Но оттогава минаха няколко десетилетия и изглежда вече никой не се интересува от кино звездата Кевин Костнър. През 90-те кариерата му постепенно потъна и Холивуд бързо го забрави.
Между 2006 и 2013 г. излязоха само пет филма с негово участие (в поддържащи роли) и нито един от тях не направи особено впечатление.
Изплува със сериал
Но през 2012-а актьорът изплува със сериала на History Channel Hatfieds & McCoys, за който взе „Златен глобус" и „Еми". След това изигра бащата на Супермен в „Човек от стомана".
А тази година ще се появи в цели четири филма, което не се е случвало в кариерата му досега. Само първият от тях - Jack Ryan: Shadow Recruit (вече появил се в Щатите) не му предоставя главната роля.
Означава ли това, че сме свидетели на завръщането на Костнър в голямото кино? Запазил ли е още от своята магия и може ли да я вложи в нов тип роли за човек на средна възраст?
Простил ли е Холивуд режисьорските му провали?
По нанадолнището
За да открием отговорите трябва да си припомним как въобще се стигна до потъването му преди двайсетина години. Дотогава кариерата му вървеше неизменно нагоре и стигна върха си в режисьорския му дебют „Танцуващият с вълци", за който той прибра седем Оскара и спечели 424 милиона долара.
Но този връх се оказа и твърде подвеждащ за него. „Така произлезе най-очебийният пример в историята на киното за актьор, загубил се в собствените си фантазии", написа британският филмов критик Дейвид Томсън.
Наистина, след „Танцуващият с вълци" Костнър използва натрупаната слава и пари, за да се снима в поредица от скъпи, надменни и посредствени епоси като „Воден свят", „Пощальонът", „Писмо в бутилка" и „Водно конче".
Спортна осанка
Така стигаме до днешния му опит за реабилитация. Очевидно той все още се превъплъщава в сериозни, компетентни и добри мъже, както в славните си времена. И все още е наясно с таланта и възможностите си.
След добрата му роля като ЦРУ агент в Jack Ryan: Shadow Recruit, той играе отдаден треньор по американски футбол в Draft Day и треньор по лека атлетика в McFarland. А в 3 Days to Kill ще бъде умиращ шпионин, който получава последен шанс да се помири с жена си и дъщеря си.
Не случайно два от тези филми са спортни - досега Костнър е блестял силно именно в подобни роли („Тенекиена купа", „Поле на мечтите", „Биковете на Дърам"), където майсторски пресъздава целенасочеността и спокойствието на успешен спортист или треньор.
Той си е същият, ние не сме
Костнър може и да не е променил актьорския си профил, но самите ние като зрители вече не сме същите. Изглеждаме прекалено разсеяни, за да забележим актьор, който не си проси внимание; и твърде разединени, за да се обединим около идол, който може да се хареса на всички ни.
А това е жалко, защото имаме нужда от човек в главни мъжки роли, който е „скромен, учтив, грижовен, искрен и мъничко несигурен", както Роджър Ебърт го беше определил преди време.
За разлика от Раян Рейнолдс, Сам Уортингтън, Тейлър Кич и който и да е от по-младите претенденти, Костнър наистина притежава своя екранна същност - която все още може да задвижи холивудския апарат за блокбъстъри.
Очевидно индустрията му дава втори шанс, сега остава въпросът дали и публиката ще му го предостави.
