Представете си, че имате шестцифрени доходи, притежавате поне едно жилище и имате финансов резерв от 1 млн. долара. Това би трябвало да е ясен знак, че сте "успели" и по глобалните стандарти сте невероятно богати?
И все пак отговорът на този въпрос е "не".
Проучване сред заможни американски инвеститори, проведено от глобалната фирма за финансови услуги UBS, наскоро констатира, че 70% от хората, покриващи тези критерии, не считат себе си за богати. Само тези със състояние поне 5 млн. долара смятали, че имат достатъчно оставено настрана, за да се чувстват сигурни за бъдещето си. Повечето от останалите се опасявали, че един-единствен неуспех би оказал сериозен ефект върху начина им на живот.
Ако милионерите не се считат за богати, какво да кажем за всички останали? Ако няма особена вероятност да се „чувстваме" богати, независимо колко печелим, струва ли си всъщност изобщо да опитваме?
Слизане от бягащата пътечка
Десетилетия психологически изследвания вече са опровергали идеята, че парите могат да купят дългосрочно щастие, като едно изследване дори твърди, че спечелилите от лотарията не се чувстват по-удовлетворени от живота си след голяма печалба. През февруари New York Times съобщи за бум на терапия за милиардери, които страдат в личния си живот.
"Когато хората стават по-заможни, в началото те са по-задоволени, но от някакъв момент нататък няма допълнителен ръст на удовлетворението," обяснява Йоланда Джетен, професор по социална психология в университета в Куинсланд, Австралия и съавтор на книгата "Парадоксът на богатството".
Според нея много от хората с големи заплати, не могат да слязат от "бягащата пътечка", въпреки че съзнават, че щастието или качеството на живота им са достигнали плато, защото в твърде голяма степен вече са започнали да се дефинират чрез богатството си.
Това по нейни думи се дължи на факта, че богатите, точно както и не толкова заможните, се сравняват с хората с по-големи възможности, като сравняват доходите си, домовете, инвестициите и имуществото с тези на още по-богати приятели и колеги, а не с останалото население.
"Колкото повече пари печелиш, толкова по-голяма нужда изпитваш от още повече пари - това е вид пристрастяване," заявява тя.
Този модел е познат и за кариерни ментори като Пиа Уеб, която работи с висши мениджъри в Европа. Въпреки че родната й Швеция е прочута с баланса между личен живот и кариера, много хора все пак стават жертва на сравнението с хората с по-високи доходи.
"Никой не те смята за модел за подражание в Швеция, защото работиш много. И все пак има известен натиск да поддържаш темпото на другите, да демонстрираш богатството си по други начини, например да ходиш на почивка със семейството си, да притежаваш лодка или яхта, или вила," обяснява тя.
Пиа Уеб приканва клиентите си да размишляват за изживяванията или вещите, от които те самите имат нужда, за да изпитват удовлетворение, а не да се стремят да печелят повече, за да отговарят на очакванията на обществото или колегите и приятелите си.
"Когато става дума за богатство, много хора смятат, че парите са решаващият фактор. Не са ви нужни обаче много пари, ако можете да бъдете щастливи, като живеете в настоящия момент," казва тя. В миналото Уеб много повече се е фокусирала върху богатството, докато не е "прегоряла" преди около 10 години. Сега се радва на прости удоволствия като сауна, разходка в гората или прекарване на време с близките си.
Щастливи селяни и нещастни милионери
Изследванията на Джетен показват, че живеещите в бедност вече са свикнали да намират начини да изпитват по-голямо удовлетворение от живота, които не са дотолкова зависими от парите и материалните неща. За тях е по-вероятно да прекарват време със семейството и да бъдат доброволци в общността си.
"В развиващите се страни, където много по-малко пари могат да променят драстично начина на живот на човек, като му помогнат да живее отвъд най-базовите си нужди, тези, които не притежават много, се боят по-малко за това какво биха могли да изгубят," допълва Джетен.
Каръл Греъм, професор по публични политики в университета в Мериленд, описва този парадокс като "проблема на щастливия селянин и нещастния милионер".
"Богатите държави средностатистически са по-щастливи от бедстващите, но отвъд това нещата стават по-сложни," пише тя в доклад от 2010, като според нейното изследване хората в Афганистан изпитват сходно ниво на щастие с народите от Латинска Америка.
"Свободата и демокрацията правят хората щастливи, но те имат по-малко значение, когато тези неща са по-малко разпространени. Хората могат да се адаптират към огромни нещастия и да запазват естественото си добро настроение, докато други могат да имат почти всичко... и пак да са нещастни."
Естествено, това далеч не означава, че е по-добре да се живее близо до границата на бедността. Греъм обаче казва, че по-богатите хора могат да бъдат по-адаптивни към негативни промени в доходите си, отколкото смятат. А както твърди Джетен, по-богатите, които често имат и по-идеалистичен начин на живот, могат да научат много от "сплотявнето и връзката с другите", което е по-разпространена практика в по-бедните групи и общества.
Бъдещето на богатството
Все повече експерти твърдят, че традиционните символи на богатство - от рода на това да имаш кола или къща - се променят, като представителите на поколението на новото хилядолетие са първите, които печелят по-малко от родителите си и се затрудняват да купуват къщи на по-сложните имотни пазари.
Макар това да е обезсърчаващо за това поколение, "то също така може да означава, че те ще демонстрират по-малко негативни ефекти от богатството, от рода на егоизъм, нарцисизъм и усещане, че нещо им се полага по право," казва Джетен.
Всъщност младите професионалисти, които печелят много и биха могли да инвестират в акции или имоти, вместо това все повече се концентрират върху трупането на спомени вместо пари. В САЩ от 1987 г. насам, делът на разходите на потребителите за изживявания на живо и събития, съпоставен с общите потребителски разходи, е нараснал със 70%, както личи от данни на американското министерство на търговията.
"Пътешествията са чудесен начин да научиш повече за други култури, да опознаеш себе си и да намериш мястото си в света, но те са и донякъде пристрастяващи. Изпитвате прилив на емоции и тръпка от изживяване на нови неща - точно както когато хората отиват на шопинг например. Това може да означава, че не пускате корени никъде, или че пропускате да прекарвате качествено време със семейството си," обобщава Уеб.
Според нея човек трябва дапрецени какво е важно за него и да се научи да изпитва щастие от малките неща в живота, където и да се намира.
