След като за уикенда избягах на село от суетнята около претенциозните арт инициативи на Sofia Design Week, инфантилния гей парад (който прекоментирахме) и всички нагласени ("забавни") събития, никога преди не ми се е случвало да искам да се върна незабавно в София. За да се кача на колелото и да отида да видя с очите си преоблечения Паметник на Съветската армия.
Чакам този саботаж отдавна. Откакто неуловимата графити художничка (не се знае дали не е мъж) Princess Hijab рисува с маркер или спрей мюсюлмански аксесоари върху сексапилните рекламни лица в парижкото метро - в крак с решението на светска републиканска Франция да забрани носенето на бурки на всички обществени места.
И тъкмо бях загубила надежда, че и младите у нас са консервирали критичното си чувство за хумор, столицата осъмна със стрийт комикс на мястото на Паметника на Съветската армия.
Асоциацията на случая с френската визуална терористка (за която трагикокомичният Banksy твърди, че е голям фен) е не само заради еуфоричния момент, в който си представяш как иначе самодоволните власти неловко кършат ръце - докато покрилите се вдън земя саботьори се хилят лаконично на бири след адреналиновия приток по време на добре свършената работа.
Ако хвърлиш едно око на форумите, всеобщата реакция на по-новото или върло антисоц поколение е подчинена на мнението, че това е култов начин да се привлече общественото внимание към едно ненужно парче бетон. Това по повод отколешния спор "За или против Паметника на Съвестката армия", заради който активисти на двете позиции се вдигнаха на паралелни митинги в началото на годината.
И сега могат да се скрият кротко в ъгъла. Едва ли авторите на тази цветна гавра имат някакво намерение да събарят или бранят нещо - така както саботажите на Princess Hijab не фаворитизират бурката. А просто иронизират истерично крайните културно-социални-политически страсти. Които вилнеят за сметка на интеграцията на хора и идеи.
Факт е, че оцветяването на скулптурите на въоръжените войници като Дядо Коледа, Роналд Макдоналд, Супермен и т.н. е едно от най-пинизчийските неща, които са се случвали в родното улично изкуство. И ще е тъпо, ако е политически обвързано. Според конспиративни теоретици подобен гиг изисква бая време, така че някой би трявабло да е "позволил" на художниците да окарикатурят болезнения за антисоц пропагандаторите паметник, който се намира на доста оживено и наблюдавано място.
Предпочитам да вярвам, че това е пробуждане. Някаква манучаовска контра и на соца, и на капитализма (макар любимият ми музикант да се води за ляв), в която талантливото умение да се бунтуваш срещу клишетата е доста по-важно от заемането на някаква крайна самоцелна позиция.
Ако е свързана само със събарянето на паметника, тази clandestino творба не би имала ефект дълго. Тя по-скоро вади на бял свят проблема със скептицизма на една супер симпатична част от младите хора у нас, които не вярват нито на лявото, нито на дясното, отегчени са еднакво и от ретроградния култ към естрадата, и от префърцуненото западопоклонничество, но успяват да се спасят с автентична ирония към всички предишни и сегашни кумири.
Давайки си сметка, че съветският паметник е толкова ненужен, колкото и попкултурния, чийто прототип са надраскали набързо и гневно.
Така че не се знае дали спонтанният слоган на тази стрийт арт кампания "В крак с времето" е свързана буквално със скейт рампата наблизо, или е сръчкване, че идолопоклонничеството още виси на фасадата на емоциите ни. Времената се менят - паметниците също.
"Човечеството се разделя с миналото си, смеейки се" (Маркс) и новата шарена Съветска армия прекрасно илюстрира тази сентенция. В същото време ъпгрейдът й е толкова свободен, суров и качествен (по уличните стандарти), че ти дава стимул да посрещнеш бъдещето по същия начин.
