Свикнали сме да гледаме на страховете си като на нещо полезно, което ни алармира. Щом се страхувам за парите си в банката и съседът ми се страхува, а и братовчед ми и той, значи има нещо. Те от своя страна си казват същото.
Само че духът е пуснат от бутилката и въздушното вълмо страх, понесено от вятъра, от прашинка се превръща в гигантска годзила, която до такава степен изпива здравия разум, че човешката тълпа става по-опасна и от природна стихия. Всеки познава примери от типа на тълпа в паника в зала с пожар.
Няма близки, няма деца, няма приятели, тълпата реве и тъпче.
Тълпата в паника е неуправляема, нещо като мърдащите членове след отрязването на главата. На подобен принцип е построено и въздействието на магьосници като Месмер, (за да се ограничим само с него), когото Хитлер преследва, защото предсказва гибелта на Третия Райх.
Трикът винаги е един и същ, извършва се някакво действие, което отклонява или изключва централното управление, или с други думи - изключва контролното табло. Останалото е лесно, внушение и емоции. Сякаш магьосникът открадва контролния механизъм на всеки един от публиката и си го присвоява.
Всички сънуват колективен сън.
Изпитваме ли страх, у нас има конфликт. Нещо като борба за надмощие, разумът ли ще надделее, или страхът.
Но нека оставим встрани полезното действие на страха - мобилизация, която е следствие на задействането на цялата химическа фабрика в организма ни. Нека оставим встрани и екстремни случаи като масова паника.
Тук се интересуваме от характерните за българското общество страхове в момента. Съществува устойчиво развиваща се тенденция животът в българското общество да се преживява като живот, при който собственото поведение на гражданина не може да определя онова, което е значимо за него.
Обществените или масови страхове са израз на преживяването на чувството за сигурност и респективно за несигурност в дадено общество. Страховете имат отношение както към индивидуалната, така и към обществената сигурност, или към допускането, че е възможно обществото да престане да функционира.
Или в по-лошия случай - принуда да се живее в общество, което не функционира.
Ниската степен на удовлетвореност от качеството на живот е генератор на несигурност - както в ежедневието, така и за бъдещето.
Какви са типичните страхове в България?
Преди това, нека отбележим, че обща тяхна характеристика е преувеличаването, преекспонирането на реалните опасности (или факти), което именно е и основание катастрофално ниското доверие в България да се основава на фактора "страх".
Емпирични изследвания* и сравнителният им анализ за 2006-2008/09 и 2011 посочва българското общество като общество на ниското доверие (low-trusted society).
В скала от 1 до 8 се вижда, че българите са били обект на грабеж и насилие около 1,5, а страхът им от грабеж и насилие е 8.
Контрастно различен е случаят с гражданите на Белгия, Дания, Естония, Испания, Финландия, Франция, Великобритания, Норвегия и Швеция - те много по-често са били обект на грабеж и насилие, но поради високото си доверие в основните национални институции, свързани с опазването на обществения ред (полиция, съдебна система) се чувстват по-спокойни за личната си сигурност.
Страхът за прехраната и страхът от безработица са най-силните страхове на българина. Следват страх от повишаващите се цени, от грабеж и нападение, от ромски набези и етнически турци, както и от външно, терористично нападение.
Тези най-типични страхове биха могли да се обобщят по следния начин:
Съзнава се страхът, че „децата" остават в страната. Масово споделен е възгледът, че те трябва да учат и изграждат живота си извън страната (дори нещо повече: навсякъде другаде, но не и тук). Това, което не е съзнавано е, че така се разрушава приемствеността между поколенията, която е гарант за стабилност.
Съзнавано е също отсъствието на доверие към държавни институции (нещо повече - активно недоверие и априорна подозрителност към тях). Това, което не се съзнава е, че чрез подобна нагласа се подкопават самите основи на общественото битие, които предполагат участие в колективен ред и действие.
Съзнаван е страхът от липса на защита в случаи на опасности: природни или обществени. Това, което не се съзнава е, че тази нагласа генерира вторични организирани мрежи - икономически, престъпни, криминални и др., които минират обществената тъкан.
Съзнаван е страхът от безпомощност и изоставеност - финансова, медицинска и човешка - в края на живота. Факторът "застаряване на населението", който действа не само в България, но и в Европа, усилва страха от безсилие, от тотална липса на средства. Това, което не се съзнава, е че тази нагласа действа мотивационно на напускащите "на всяка цена" страната в активна възраст.
И накрая, полусъзнаван е страхът от промяна, от различието, от другия. Страхът от промяна е свързан с чувството за липса на ресурс (или за изчерпан през последните 20 години ресурс) за нея - и в личен и в обществен план.
Страхът от различието се наблюдава косвено в безкритичното и често сляпо "купуване" на модели, както и в автоматичното подражание. Това е специфична характеристика на българина, която обаче не води до нихилизъм, а само до личностова, културна и в крайна сметка - обществена деградация.
Страхът от другия е полусъзнаван страх от собствената безпомощност.
Основното критично развитие на масовите страхове е свързано с устойчивата нагласа да се търсят изходи навън, а не вътре в обществото. В утопично-критичен план би могло да се каже, че цялото население е потенциално устремено да напусне държавата си или да приеме "спасител" отвън/отгоре.
И понеже това не е реалистично, устойчивата тенденция на риска, свързан с масовите страхове е, че нараства критична маса от население, което е психически неустойчиво и социално атомизирано.
* Данните са от двете представителни за пълнолетното население в България проучвания в общата методологическа рамка на Европейско социално изследване- ESS, в сравнение - първо, времево, с данните за България от 2009-та спрямо тези от 2006 г., и второ, в международен план, спрямо другите страни-членки на ЕС. Данните от двете издания на Европейското изследване на качеството на живот -EQLS са публикувани в Интернет сайта: www.eurofound.eu.int
