Да се изучи управлението на самолет или машина по занимателен начин с помощта на ролева игра.
Нов офис служител да навлезе бързо в бъдещите си задължения с помощта на игра-модел.
Да се обучават специалисти в почти всички сфери с помощта на механики, взети директно от видеоигрите.
Служители в компания да стават все по-мотивирани и отдадени в работата си, благодарение на игрална механика, която ги награждава за постиженията им.
Твърде идеалистично ли звучи? Или може би твърде детинско?
Да, играенето на игри все още се разглежда предимно като забавление и развлечение. Въпреки това, пристрастяващите механики на видеоигрите вече активно се използват от бизнес организациите за предаване по занимателен начин на знания и умения, както и за ефективно разпространение на определени кампании и политики.
Този процес се нарича геймификация и пренася тръпката от игрите в различни сфери - както в работния процес, така и в привличането на клиенти, в образованието и при различни видове тренировки и обучения. От няколко години явлението преживява истински бум и все повече големи компании ангажират своите служители чрез геймификация.
Te използват игровото мислене за засилване на мотивацията на служителите, а същевременно маркетолози в различни компании използват геймификацията в техните програми и процеси с цел да ангажират повече клиенти. Правителствени и неправителствени организации и образователни институции все повече мислят в посока имплементиране на игровите техники в своята работа.
Всъщност Gamification възниква като термин през 2002 г., но навлиза сериозно в бизнес средите от 2010 г.
Прогнозата на един от водещите световни анализатори Gartner е, че до края на 2016 г. 73% от световните Топ 2000 организации ще използват геймификация като основен механизъм за трансформиране на бизнес операциите.
А M2 Research прогнозират, че до 2016 г. средствата, отделени за геймификация на бизнеса, ще се увеличат до $ 2.8 милиарда, при похарчени $ 100 милиона през 2014 г.
В България явлението все още е сравнително слабо познато, но има изгледи това скоро да се промени.
У нас все повече се говори по темата, като доказателство е провелият се вчера уъркшоп по геймификация - в офисите на компютърната академия IT Step. Целта му беше да разясни какво представлява геймификацията и как може да се приложи в българска бизнес среда.
„Геймификация може да има навсякъде, където има съревнование, където хората целят да постигнат нещо повече", обяснява Борислав Трайков, един от двамата лектори на вчерашния уъркшоп. Борислав е софтуерен инженер в датската фирма Milestone Systems, има дългогодишен опит в сферата на информационните технологии и по-специално в разработването на софтуер, а вече на няколко пъти се е сблъсквал с проявления на геймификацията от първа ръка.
Откакто е взел участие в различни геймифицирани системи, Борислав се е запалил по темата и е потънал в множеството онлайн източници, изследващи и разясняващи възможните й проявления.
Разказва, че с колеги програмисти са си правили състезания като част от работния процес: например кой ще открие най-ужасния бъг в определен програмен код. Но той посочва и още доста примери за геймифициране на работната среда.
Един от най-честите подходи е създаване на точкова система и трупане на точки от всеки служител за изпълнение на определени задължения - съответно и създаване на leaderboards (таблици с класиране), отличаващи най-ефективните в офиса.
Борислав обяснява, че такъв подход би могъл да даде реална тежест на награди като „Служител на месеца" - тъй като изгражда ясен регламент и класира хората според натрупан актив.
Могат да съществуват и различни нива и рангове, които се придобиват чрез извършване на дейности (понякога и такива извън обичайните задължения на служителя, които обаче са от полза на компанията).
Борислав Трайков споделя впечатленията си, че в българските фирми, които имат чуждестранни взаимоотношения, геймификацията е много по-лесно внедрима.
Но на фирмите с дейност на българския пазар явлението взе още убягва - и по-трудно се забелязва готовност да се опита нещо по-различно от стандартния начин на работа.
Все пак Борислав вижда сериозно бъдеще за геймификацията и в България и казва, че според него ефективни методи у нас биха били тези, които повишават увереността и мотивацията на служителите.
Щом една компания реши да приложи геймификация, най-често някой от нейните служители (често от HR екипите и с много добри комуникационни умения) се заема да се разрови в онлайн ресурсите по темата и в портали като gamification.co. Така той се запознава с явлението и подбира някакъв подходящ вариант за геймифициране на съответното работно пространство.
Съществува и вариант фирмата да наеме консултант или направо консултантска фирма, която предлага услугата „геймифициране".
Естествено, геймификацията крие доста рискове и невинаги води до добри резултати.
Очевидно духът на съревнование на работното място лесно може да премине в недобронамерени отношения, стига колегите да забравят, че става въпрос просто за игри, вкарани в работния процес. Важно е геймифицирането да не подтиква служителите да си пречат един на друг, а да насърчава спортсменството. Ако методът не се приема добронамерено, като нищо може не да подобри, а да влоши работния процес и да донесе допълнителен стрес.
Трябва да се знае и че геймификацията не може да изглади недоизпипаните процеси в работата, не може да прикрие и грешките в организацията. Борислав подчертава, че тя може единствено да даде допълнителен тласък при процеси, които така или иначе вече са ефективни.
Освен това правилата при игровите елементи трябва да са пределно ясни и арбитърът, който следи за тях (брои събраните от всеки служител точки, отчита постижения, актуализира класирането и т.н.) трябва да създава всеобщо впечатление за безпристрастност. Понякога е възможно арбитърската и изчислителната дейност да бъдат поети от гарантирано безпристрастен софтуер.
Наред с всички потенциални ползи и рискове за бизнеса, Борислав разказва, че е открил и още един аспект от геймификацията, който много често се пренебрегва.
Става въпрос за възможността човек сам да използва геймификационни методи, за да подобри ефективността си във всяка сфера от живота. Някъде оттам тръгва и възможното бъдеще на геймификацията не само като колективен, но и като индивидуален процес.
За едно такова бъдеще Борислав няма как да не е оптимист. „Интересното на новото и необичайното е, че винаги открива възможности", убеден е той.
