Носталгията се завръща.
С всички #tbt и #fbf - още известни като четвъртъци на спомените и петъци на флашбековете, плюс функцията "Преглед на годината" във Facebook, социалните мрежи изглежда са твърдо решени да накарат потребителите си да помнят миналото. Дори приложението за поръчване на храна Seamless се включи в този тренд в края на миналата година, разпращайки имейли, обобщаващи (предизвикващите гримаса) данни колко пъти потребителите са поръчвали китайско за вкъщи, вероятно в късни нощни часове.
Или да вземем например Timehop, описван като "#tbt ежедневно," който взема публикации в социалните медии, туитове и снимки на потребителя от същия ден преди година или много години, за да създаде удобна виртуална "машина на времето", готова за споделяне с другите. Съоснователят на Timehop Джонатан Уегнър казва, че приложението има 14 млн. потребители, около половината от които отварят приложението всеки ден.
Това, по негови думи, е повече от броя хора, които четат New York Times всеки ден
"Това, от което се възползвахме, беше просто носталгията, която е фундаментален елемент от човешката психология," казва Уегнър. "Даваме ви контекст, в който да изживеете наново миналото, и контекст за обсъждането и споделянето му."
Уегнър коментира, че въпреки че потребителите на социални медии са научили колко много обичат да се заравят в старите си спомени, приложенията и технологиите, които използват, не знаят как да боравят с миналото. "Facebook, Instagram, Foursquare и прочие са предимно ориентирани към реалното време. Те са най-вече за това, което се случва в момента," казва той. Междувременно, личните ни цифрови истории в социалните медии се разрастват с всяка нова публикация. Timehop, по думите на Уегнър, е начин за преоценка какво да се прави с всичкото това лично съдържание.
"Какво всъщност правим в света на постреалното време?"
Естествено, това не е първият път, когато хората практикуват и се отдават на носталгията - всъщност това е фундаментална човешка практика. Откакто има камери, има начини за проявяване на фотографии и запазването им; откакто хората са създали дневниците, те са си водили архив на изживяванията си, за да могат да се върнат към тях и да ги изживеят наново. "Често чувстваме, че пътуваме назад във времето и се връщаме отново в първоначалното събитие," казва Елизабет Кенсингър.
До голяма степен начинът, по който хората възприемат и регистрират изживяванията си, е свързан с биохимията ни - мозъкът, дори докато изживява събитие, вече се подготвя да го запомни. "Има сериозно припокриване между мозъчните процеси, които се случват, когато първоначално изживяваме събитие, и когато по-късно си спомняме за това събитие," обяснява Кенсингър. "Когато първоначално изживяваме събитието, много части от мозъка ни работят съвместно, за да ни позволят да възприемем визуалната информация, езика, осезателните възприятия и други елементи на събитието. Клетки се задействат във визуалния кортекс, слуховия кортекс, соматосензорния кортекс и т.н. Когато по-късно се замислим за това събитие, определена част от мозъка - медиалният темпорален лоб - ни помага да свържем отново тези различни елементи."
С други думи, изживяването нещо и помненето на това изживяване за мозъка са забележително сходни
Хипокампусът, част от този медиален темпорален лоб, специално отговаря за сглобяване на спомените, твърди Линда Хенкел, професор по психология в университета "Феърфийлд" в Кънектикът, която специализира в грешките на паметта и изкривяването на спомените. "Той взема отделните части от спомените ни и ги обединява," казва тя. Например, когато говорите с някого, "имате звукова информация, визуална информация и всякакви други неща, но паметта за това е едно цяло. Не си мислите: "Ето гласа, ето как изглежда човекът". Някак си тези неща се обединяват."
И все пак спомените ни са изначално непълни - повече, отколкото "който и да е от нас си мисли," казва Кенсингър. Опитайте например да си спомните цял разговор, дума по дума. "Спомените често оставят у нас усещането за ново възпроизвеждане на минали събития, но всъщност спомените са реконструкции на минали събития. И процесът на изграждане на тези конструкции може да е несъвършен и дори погрешен."
"Може да подчертаваме факта, че спомените ни са неверни, но системите ни за памет са адаптивни", пояснява Хенкел. Мозъкът ни се опитва да запълни празнотите в спомените, доколкото може. "Изграждаме си схеми, оформяме стереотипи, генерализираме нещата, и ги използваме, за да пресъздадем спомените си", дори и те да се окажат неточни.
Мозъкът също така разчита на ориентири, определени "задействащи фактори", които ни помагат да си спомним части от изживявания
Това може да включва неща като дневниците или фотоалбумите, или хрониката на събитията в социалните мрежи. Но, както предупреждава Хенкел, дори разчитането на социалните медии като лична "машина на времето" не е гаранция за точни спомени. Всъщност практиката на отразяване на навиците в социалните медии - туитването на ежедневните моменти, качването в Instagram на чашата кафе - вреди на начина, по който хората съхраняват спомена за изживяването.
В изследване, публикувано миналата година в изданието Psychological Science, Хенкел води участниците на обиколка из местния университетски музей. Дадена им е инструкция да наблюдават и да запомнят определени обекти, като на случаен принцип да фотографират някои от тях. По-късно, когато Хенкел поисква от тях да си спомнят обектите, тя констатира, че хората са запомнили по-малко визуални подробности за тези обекти, които са снимали.
На база този експеримент, Хенкел твърди, че когато фотографираме нещо, ние разчитаме на камерата като външен носител на памет. "С камерите това, което изглежда правим, е аусторсинг на спомените - очакваме, че камерата е регистрирала спомена. ‘Камерата е запечатала нещата'," обобщава тя.
Проблемът е, че в крайна сметка така игнорираме самия момент
"Това, което правим, е да отхвърляме изживяването и опита: "Не се налага да мисля за това, не се налага да помня подробности"," казва Хенкел. "Част от този аутсорсинг на паметта всъщност не е глупава идея. Тя ни освобождава, за да отделим внимание на следващото нещо, което се случва. Но ако живеем постоянно щракайки с камерите си, прескачайки от едно преживяване към следващото, никога не се спираме за моментите, които желаем да ценим и помним."
Общо взето, както казва тя, "снимките могат да ни помогнат да реконструираме спомените си, но те не заемат мястото на самото изживяване."
И все пак се оказва, че фотографирането на дори най-баналните детайли от живота - примерно тоста с авокадо на закуска - може да се окаже нещо паметно. Тин Жан, докторантка в Harvard Business School, изучава процеса на преоткриване на минали изживявания от мозъка. Това, което тя е установила чрез многобройни различни експерименти, е че хората не очакват да помнят "обикновените" моменти в живота си - обичайните разговори, или типичните работни дни - а вместо това очакват да помнят "изключителните" моменти от типа на рождени дни, празници и почивки.
"Хората подценяват преоткриването, защото са твърде уверени в това каква част от настоящето ще могат да запомнят в бъдеще," пише Жан. Но когато са изправени пред остатъци от стари спомени, дори най-обикновени моменти, те откриват удоволствие в припомнянето на тези преживявания. "С колегите ми от изследователския екип бяхме учудени колко интересни и смислени са тези обикновени изживявания за хората," казва тя. Жан счита, че настоящите ни навици за хроникиране в социалните медии може да имат дълготраен ефект върху оценяването на преживяванията, които нормално считаме за обикновени. "Докато все по-голяма част от живота ни се регистрира автоматично," казва тя, "важно е да разбираме кои аспекти на живота ни да документираме и как да мислим за това кога да извлечем и преоткрием това, което сме документирали."
След повече от година съществуване на Timehop, Уегнър казва, че е открил интересна тенденция сред някои от потребителите на услугата
"От време на време виждаме хората да правят всякакви безумни неща, от рода на оставяне на съобщения до себе си в бъдеще, или казване на "здравей" на бъдещото ни аз, или специално самонасочване, така че да се върнат на същото място, където са били преди година, за да затворят някакъв цикъл или да го превърнат в ежегодна традиция," споделя той. "Виждаме някои поведенчески промени. Хората променят поведението си в момента, на база това, което са направили в миналото, което всъщност е страхотно."
