Андрин Брендле е на 24 години и е родом от Санкт Гален. И, разбира се, е правоверен фен на едноименния отбор, в който преди години игра Георги Славчев, а по-късно треньор беше Красимир Балъков. Историята обаче не е за Санкт Гален, а за младежа, който потърси екстремни изживявания във футбола на... Индонезия.
През лятото на 2019 година Андрин реши да замине за островната държава за два месеца. Но не за мечтана почивка на Бали или в други туристически места, а в град Йогакарта, в който живеят половин милион души. Намира се на остров Ява. Измина хиляди километри редом с местни футболни ултраси.
Кому е нужно това? Защо един студент, живеещ до брега на Бодензее в Алпите пътува до другия край на света, за да гледа мачове на Слеман, Персевар Варопен или Персиб Бандунг? Историята започна на двубои на Санкт Гален в Швейцария. В града гостува филмов фестивал, на който се прожектира документален филм за индонезийските ултраси. Брендле се заговори с двамата продуценти за азиатската футболна култура и реши, че трябва да опознае един свят, който няма нищо общо с Европа. Тогава Андрин си избра Слеман за свой любим клуб. Защо него? Играе в бяло и зелено като Санкт Гален. По това време Слеман бе във втора дивизия, но швейцарският фен се влюби благодарения на Youtube в тамошната агитка.
Брендле написа писмо в страницата на Twitter на най-големия фенклуб "Бригата курва суд", който се оказа и най-добре организиран. Езиковият проблем обаче бе налице. За щастие Андрин намери Листон, мъж на 30 години, който знаеше малко английски. И впоследствие му отвори много врати.
Въпросният Листон се оказа и един от лидерите на ултрасите. Човек от кухнята!
В следващите седмици Брендле започна да гледа как Слеман започна да печели мач след мач и в края на сезона се озова в първа дивизия. Какво повече да иска? Швейцарецът събра багажа и излетя! Още от дете обича да пътува в името на неща, които му се струват интересни. Още от 12-годишно момчето се бе запалило по футбола и Санкт Гален. Не пропускаше мач. Първото му международно приключение не беше толкова екзотично. Андрин гостува на английския Брентфорд, който все още играеше на стария стадион "Грифин Парк". Там трибуните са точно до терена и всеки вик се чува.
Като типичен завоевател на стадиони кариерата на Брендле обхваща повече от 800 мача в 46 държави. Бил е от Йордания до Гибралтар. Направи си собствен блог, в който пуска редовно фотоси с ултрасите на Санкт Гален. Но му липсваше дивото, различното, "уау" ефекта. Да отиде сам някъде. Сред ултраси. И то какви!
Проблемът е, че в целия свят професионалния футбол вече много си прилича. Стадионите стават все по-модерни, около тях има молове и паркове. Различават се най-вече по размера. Всичко става по шаблон.
И така се връщаме до филмовия фестивал, който даде идеята. Индонезия не е футболна страна. Съставена е от 17 508 острова, 360 етноса, 719 езика и 270 милиона души. Само в столицата Джакарта живеят 32 милиона.
Футболният бум започна през 90-те години, когато по телевизията стартираха мачовете от Серия "А". По-късно на малкия екран акостираха Висшата лига и Примера дивисион. С течение на времето отбори като Реал и Ювентус станаха изключително популярни сред запалянковците. А най-големият фенклуб е на Манчестър Юнайтед, наброяващ 30 000 души.
Местната лига обаче е твърде малка дори в сравнение с другите азиатски. Малцина застаряващи звезди избраха Индонезия за край на кариерата. И все пак ги има. Микаел Есиен игра за Персиб през сезон 2017/18, а уругваецът Кристиян Гонсалес вече е футболен бог в страната. За Персиб той вкара 102 гола в 95 мача, а след това с негово попадение Слеман влезе в елита. Защо е толкова обичан? Гонсалес взе индонезийски паспорт и игра в националния отбор. Сега е на 45 години и продължава да рита за ПСИМ.
Индонезийската ултрас култура все още е "млада". Повечето запалянковци гледат по европейските колеги.
Когато Андрин Брендле отиде в Йогакарта, един от ултрасите го попита: "Виждал ли си на живо някоя от хореографиите на Унион Берлин?"
Индонезийците искат да са истински ултраси и опитват да копират английските хулигани от 70-те години и италианските тифози от 80-те. Дори при 35 градуса жега носят черни суичъри с качулки на глава. Непрекъснато гледат и филми като Football Factory и Green Street Hooligans.
"Продължават да си мислят, че в Европа все още е така - разказва Бревдле. - Но си мисля, че ако днес попаднат на мача Милуол - Уест Хем, ще им се приспи."
На 17 юли 2019 година швейцарецът за първи път отиде на индонезийски двубой. Слеман прие ПСИС. Първоначално се разочарова, защото на трибуните нямаше много хора.
"Толкова пъти си представях какъв ще бъде дебютът ми - пише той в книгата си "Едно лято със Слеман". - В нито един момент не мислех, че ще видя толкова празни места."
Андрин попита един фотограф дали няма бойкот. Тогава разбра - истинските фенове влизат малко след първия съдийски сигнал. "В Индонезия хората няма нищо общо с точността нито в работата, нито в уговорките, нито във футбола", добави Брендле.
Една от групите, която Листон му представи, се нарича "Кампус Бойс" и е съставена само от студенти. В другите фенклубове почти няма член, който редовно да ходи на работа. Някои продават неща на улицата, други помагат в магазини, трети ремонтират мотори. За тях има едно важно нещо в живота и това е футболният отбор Слеман.
"Извън мачовете феновете на Санкт Гален притежават нормално всекидневие - продължава Брендле с разказа. - Имат си приятелка, хобита. В "Бригата курва суд" се интересуват единствено от Слеман - преди мач, след мач, тренировки. За тях няма нищо друго освен футбол."
Няма друга държава в света, където да живеят толкова много мюсюлмани. Съответно почти всички ходя в джамии и се молят. Но в Индонезия повечето пият алкохол и взимат наркотици.
От 90-те години насам повече от 80 души са умрели около футболни мачове, а статистиката със сигурност е много по-зловеща от официалната. Млади запалянковци обожават да се бият със съперника. Безмилостно използват железни пръти и камъни. Скачат от движещи се автобуси. Само за сравнение - от старта на швейцарското първенство са умрели вече трима при подобни инциденти.
Брендле се опита да отиде на много мачове за двата месеца в страната. На всеки два дни беше на път. През септември дестинацията му бе Кедири, градче на 300 км от Йогакарта. Този път не беше двубой на Слеман, а дуел между Персик и фаворита ПСИС. "Още от първата минута полетяха камъни - спомня си Андрин. - В края му се биеха навсякъде. Имаше три смъртни случая и стотици ранени."
В началото младият швейцарец опита да фотографира, но бързо прибра телефона си. Защо напрежението толкова често ескалира? Защо се стига до смъртоносни сблъсъци?
"Всеки отбор си има кръвен враг - разказва Брендле. - А в Индонезия кръвен враг означава смъртен враг. Няма кодекс на честта между ултрасите. Навсякъде из стадионите има камъни, които стават оръжия. Няма абсолютно никакъв контрол на входовете. Най-дейните "воини" веднага изчезват в тълпата, когато се появи полицията. Освен това почти всички ултраси са необразовани. Те не мислят какво ще се случи, ако ударят някого."
Най-хубавия момент Брендле преживя в седмия си мач. Както обикновено той стоеше пред сектора и правеше снимки. На почивката ултрасите го поканиха да застане между тях. Само един от всички заговори на английски и му каза колко са горди, че един швейцарец е дошъл сред тях. За първи път Брендле се почувства добре дошъл.
Мачът на Слеман срещу Макасар обаче не вървя добре и съперникът поведе с 2:0. Ултрасите обаче се мобилизираха и започнаха да викат така, че да ги чуят и на остров Бали. Блендле си припомни какво е почувствал на първия си двубой на Санкт Гален. Накрая Слеман спечели с 3:2. От този момент Андрин стана част от групата. Индонезийците повярваха, че той наистина казва всичко от сърце. Пътува за мач в град Соло, въпреки че на стадиона нямаше да се пускат зрители. Когато пред арената се събраха 20 000 фенове и започнаха да се бият, полицията разреши да се отворят вратите.
Следващият му двубой бе на Слеман, а всички 20 000 места бяха разпродадени. Брендле влезе като приятел на Листон. Който няма билет, няма и проблем. Пред стадиона навсякъде продават фалшиви. А когато не можеш да си намериш място, отиваш на покрива.
Андрин посети и дуели на други острови като Борнео. Тогава с него пътуваха само 15 ултраси на Слеман. "Запалянковците са коренно различни при гостувания - твърди швейцарецът.- Някои пътуват със самолет, други - с кораб. Често им се налага да отсъстват дни наред от дома. Много пъти стигнат до половината път и когато разберат, че няма да успеят, тръгват обратно. Не са единици тези, които се качват на мотора за хиляди километри."
За почти два месеца - от 17 юли до 13 септември 2019 година Брендле посети 23 мача. Успя да стигне и до три в Тайланд. Създаде приятели и обеща, че един ден ще се върне. "Защо го правя? Нито един ултрас не ми зададе този въпрос", завършва книгата си швейцарецът.
