Когато европейците стигат до малкия, отдалечен остров в Тихия океан, го наричат Приятния остров. Палми, бели плажове, коралов риф и на 40 км от Екватора - класически тропически рай.
Години по-късно откриват там и богатство - залежи от фосфати, и в началото на миналия век започва добив на минералите, необходими за производството на торове. Фосфатите на остров Науру се смятат за едни от най-висококачествените в цял свят. Първоначално индустрията се притежава и ръководи от английски, австралийски и новозеландски компании.
Десетилетия по-късно островът става независима държава, и фосфорната индустрия преминава в ръцете на местните хора.
В края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век Науру, най-малката република на света и дом на нация от едва 12 000 души, става една от най-богатите страни на света - с най-висок брутен вътрешен продукт на глава на населението.
Това са златни години - образование, медицински грижи, транспорт и дори издаваният от правителството вестник са безплатни. Държавата осигурява средства и за и по-сложно лечение в Австралия, която е на разстояние от над 3000 км, както и помощ за таксите за университетите там.
••• В другия край на света също откриха фосфатни скали:
Хората имат толкова много пари, че на острова още се носят легенди за началника на полицията, който си купил "Ламборгини", само за да установи, че не може да се помести в него и да го зареже.
Залежите на фосфати обаче са изчерпани и днес островът и жителите му са изправени пред заплаха за физическото си оцеляване. Минното дело е унищожило около 80 на сто от миниатюрната му, едва 21 кв. км площ. Тази земя е необитаема, неподатлива на земеделие и неизползваема. В огромната си част представлява безжизнени парчета варовик.
Хората живеят по крайбрежието, но то е изложено на риска от екстремното време и повишаването на нивото на океана.
Освен това се налага да внасят огромна част от храните си, а пресните плодове и зеленчуци са лукс. Резултатът е, че нацията е една от най-затлъстелите в световен мащаб, 90 на сто от хората са с наднормено тегло, 40% - с диабет.
Решението е връщане към живот на издигнатото на 30-тина метра над морското равнище скалисто плато в централната част на острова, където да могат да се преместят жителите, и да се развива земеделие.
За това трябват сериозни средства, които Науру няма. Изчисленията на правителството сочат, че само първата фаза от плана за преместване на населението ще струва над 60 млн. долара.
След края на златните фосфатни години островът почти фалира, и се налага да търси спасение като приема бежанци от Австралия. Години наред Канбера плаща на Науру - смята се общо над 3 млрд. долара, за разселването на пристигнали по море мигранти.
Схемата е прилагана и на други места - като Папуа Нова Гвинея, и силно критикувана от правозащитниците. Описани са смъртни случаи заради липса на адекватни медицински грижи и опити за самоубийства на хора, задържани в претъпкани бежански лагери и в лоши условия.
Сега Науру намира не по-малко противоречив вариант за финансиране на спасението си - продажба на гражданство, или т.нар. златни паспорти.
Обявената от правителството схема е за цена от 105 000 долара. Срещу това собствениците на паспорт от Науру, твърдят от правителството, получават безвизов достъп до 89 страни, включително Великобритания, Ирландия, Обединените арабски емирства и Хонконг.
"Въпросът не е само до адаптация към климатичните промени, а за осигуряване на устойчиво бъдеще и просперитет на следващите поколения", обяснява президентът на страната Давид Аделанг, цитиран от АФП.
Повишаващото се ниво на океана прави приливите все по-опасни, и местните власти смятат, че 90 на сто от населението ще трябва да се премести на по-висока част на острова.
Те не искат да теглят заеми, които да товарят следващите поколения, и се спират на продажбата на паспорти. Очакванията са в първата година от програмата да се съберат 5,7 млн. долара, или да има одобрени 66 молби за гражданство.
••• Продажбата на златни паспорти е актуална напоследък:
Общо от програмата се надяват да имат 500 нови "граждани" и съответно - 43 млн. долара, или близо 20 на сто от всички държавни приходи.
Финансирането през програма за златни паспорти е нещо като иновация, коментира ръководителят на Програмата за гражданство за икономическа и климатична устойчивост Едуард Кларк.
"Известно е, че развиващите се и уязвими от климата страни са непропорционално засегнати от климатичните промени, и затова има спешна необходимост да се осигури и непропорционална полза от климатичните иновации за тях", казва Кларк.
Подобни инвестиционни схеми се прилагат в десетки страни по света. Паспорти срещу инвестиции предлагат и други малки тихоокеански нации като Вануату, Тонга и Самоа.
И макар че това носи приходи, крие и доста сериозни рискове от злоупотреби от хора, които бягат от присъди или перат пари.
Опитът на самата Науру е печален - при предишния опит за финансиране чрез продажба на паспорти през 2003 г. гражданство са получили хора от Ал-Кайда, които по-късно са били арестувани в Азия.
••• Проблемите на островите в тази част на Тихия океан са идентични:
Сега от малката нация се заричат, че паспорти ще се дават само на инвеститори, които преминават успешно стриктни процедури и проверки, и имат нагласата да помогнат.
"Програмата не е за хора, които просто искат да се сдобият с още един паспорт. Тя е за тези, които искат да се присъединят към общност, посветена на пионерски решения за глобални предизвикателства", уверява шефът ѝ.
В крайна сметка този опустошен остров няма особен избор, което легитимира и отчаяните мерки.
