Нощта, в която футболът отказа да се предаде

"Ще стигнем до края.

Ще се сражаваме във Франция. Ще се бием в морета и океани.

Ще воюваме с нарастващо самочувствие, ще увеличаваме силата си по въздуха.

Ще защитаваме острова си, независимо от цената, която ще платим за това.

Ще се сражаваме по бреговете, из полетата, по улиците и в планините.

Никога няма да се предадем!".

Това са откъсите от речта на Уинстън Чърчил, които всеки англичанин може да ви цитира, а светът асоциира с мотивация, национално достойнство, съпротива и отказ да се предадеш.

Англия построи паметник на футбола и неговата глобална сила във вторник вечер на "Уембли".

Няма по-подходящо място във футболния свят, където играта да докаже, че е по-силна от терора, политиката, омразата и заплахата за начина на живот за милиони. Не, за милиарди.

Англия и Франция изиграха мач (2:0 за статистиката), който обаче имаше значение на много повече от футболно сражение за 90 минути.

Две нации, които са вечни и непримирими съперници във всяка област, водили над 30 войни за близо 7 века, включително прочутата Стогодишна война, застанаха обединени по невиждан начин.

Не, не беше поза.

Да накараш 71 223 англичани (посещаемостта на "Уембли") да пеят "Марсилезата", а повечето от тях и да веят флага на изконния съперник, означаваше едно.

Извадете последното изречение от речта на Чърчил: Няма да се предадем.

Камерите уловиха принц Уилям и Джеймс Камерън, които пяха с пълно гърло "Господ да пази кралицата", а после съпроводиха изпълнението на френския химн с особена усмивка - горди от това, че са там, че го направиха.

Че показаха как се прави.

После кадри показаха лицето на Арсен Венгер - един изключителен футболен посланик, който от 20 години работи в Англия, пеещ възторжено "Марсилезата".

Да, футболът е обединител.

Преди повече от 30 години го нарекоха "заместител на войната", когато Англия и Аржентина водиха спор на терена, изцяло погълнат и претопен в дните около него от приказки за войната на Фолклендските острови.

Но футболът би могъл да е и антиотрова на много от мрачните тенденции в съвременния свят. Стига да не се предава.

В същата тази вечер, когато Франция получи най-яркото и разтърсващо послание за подкрепа от Острова, Италия и Румъния изиграха друг важен мач - приятелски, но важен.

В Болоня трибуните се напълниха, въпреки че страх не може да не е имало и там.

Френски знамена се вяха и в италианската, и в румънската агитки. И там футболът не се предаде.

20 минути преди мача от колоните на стадиона ехтяха френски популярни песни, а хората по триуните си припяваха.

Направи го и Джиджи Буфон - друг велик посланик на футбола. Припяваше си и намигаше на феновете, преди да стане време за химните.

Показа, че не го е страх и няма да се предаде. Сложи ръкавиците и игра.

Мачът се игра. Резултатът - 2:2, е без значение.

В Хановер други два исторически противника, макар основно футболни - Германия и Холандия, не успяха да покажат своята подкрепа.

Там играта бе победена - бомбена заплаха евакуира стадиона и мач нямаше. Те победиха. Ние загубихме. Футболът и ние.

В Истанбул историята на тази паметна вечер пожела Турция и Гърция да мерят сили в друга контрола.

Две нации, които делят много и са съперници в геополитически и исторически аспект.

Преди началото минутата мълчание за жертвите в Париж бе прекъсвана от викове и освирквания.

Турските запалянковци нанесоха втори тежък удар на нормалността, след като в Хановер тя получи първия.

След половин година десетки хиляди турци ще идат във Франция на европейското. Да гледат футбол и техния отбор.

Какво отношение могат да очакват?

И няма ли пак играта, обичана от милиарди, да стане заместител на войната?

Равносметката от този 17 ноември - да, по ирония на съдбата датата, на която преди 22 години и ние оставихме следата си във футбола, но при съвсем други обстоятелства.

Два отложени големи мача в сърцето на Европа - Белгия - Испания и Германия - Холандия, освиркванията в Истанбул... Голове във вратата на цивилизацията и нормалния ни начин на живот.

Но Болоня и особено "Уембли" отказаха да се предадат.

Резултатът е поне равен.

Футболът не се остави да бъде победен.

Новините

Най-четените