След години закупуване на скъпоструващи чуждестранни ментета светлинката в тунела на българския футбол вече не мъждука,а започва да светка все по-отчетливо. Две големи имена от златното поколение показаха ясно на клубните президенти в цялата страна, че нещата стават и с младоци като братята Миланови, Александър Тонев и Радослав Димитров.
За съжаление и до това прозрение се стигна по финансови причини, поне в случая с Литекс. Силната хватка, която държавата приложи към собственика Гриша Ганчев, го принуди да обърне поглед към собствената си школа. И да спре потокът от чужденци в Ловеч, независимо че точно Литекс привличаше най-качествените легионери през последните 15 години.
По случайност или не, двете последни треньорски назначения на Ганчев са и главните виновници за отлепването на ютията от дъното. Любослав Пенев пръв даде шанс на голяма част от момчетата в школата на Литекс. Христо Стоичков пое щафетата. С цяла чета млади момчета, ограничен бюджет и голяма личност начело, Литекс е трети в класирането на българския шампионат, изпреварвайки далеч по-богати отбори.
А връзката Ловеч - национален отбор не е само Любослав Пенев. Тимът на Гриша Ганчев е с най-голям брой футболисти в националния отбор, като освен това държи и двамата най-конвертируеми играчи в България - Георги Миланов и Николай Бодуров. За последните световни квалификации срещу Малта и Дания повикани от Литекс бяха четирима футболисти.
Други като Александър Цветков, Никола Колев, Страхил Попов, Томи Костадинов, Кирил Десподов и Антон Недялков чакат своя час. И ще го получат рано или късно. Поне докато има треньори с мнение и авторитет като Пенев и Стоичков.
Странно нещо е българският футболист. Той е способен да руши дисциплината по всякакъв начин при Матеус и да се откроява като бъдещата чалга-звезда, а в следващия момент да се надскача при Любо и Ицо. Затова и България трябва да използва максимално двете си легенди по пътя към възраждането си. Просто от много време липсват треньорите, които да бъдат модел за подражание за своите момчета. Да са били велики футболисти, родени победители и да не се огъват под натиска на шефовете си, защото са си надвили на масрафа.
В последните години у нас изразът „Излизаме за победа" вървеше като мантра от всеки един наставник, колкото и абсурдно да звучеше. За Стоичков и Пенев успехът е минало, настояще и бъдеще. Единият покори Европа, другият вкара над 160 гола в Испания. И прякорът Ел Голеадор му пасваше по мярка. А не следва новата тенденция на БГ Меси, БГ Моуриньо и БГ Роналдо, в които сравнението с оригинала е като това на Лом и Лондон.
Стоичков и Пенев имат редкия шанс да се ползват с пълния респект и страхопочитание от иначе разглезения български футболист, който до скоро не признаваше идоли. Защото идолите бяха с по едно име от женски пол в заведения с греховни имена. Любо и Ицо бяха поколението, което изкачи България до най-големия й връх във футбола.
Сега имат редкия шанс да направят нещо още по-трудно и отговорно - да го извадят от тинята и чалгата и да го върнат в нормалността. Светлият лъч вече го има - в лицето на скромни момчета с големи сърца като Георги Миланов и Александър Тонев. Такива, които са осъзнали, че има нещо отвъд силикона и скъпия джип. Литекс, Пенев и Стоичков вече показаха пътя. Остава другите да не се страхуват да тръгнат по него.
