Едва ли някой някъде се е съмнявал в победата на Владимир Путин на изборите за президент в Русия. Нямаше изненада нито във второто място на Павел Грудинин, нито в третото на Владимир Жириновски.
Единствените два въпроса, по които имаше някаква що годе интрига, бяха свързани с избирателната активност - дали тя ще е рекордно ниска, или все пак държавата ще стимулира гражданите да участват в състезание с предизвестен край, и дали Путин ще успее да победи собствения си рекорд по подкрепа.
И по двата параграфа настоящият господар на Кремъл се оказа победител. Над 73 млн. души излязоха до урните, докарвайки избирателна активност от 67,47% - резултат около обичайното за президентските избори в страната - и доста повече от мрачните прогнози, че обезвереното руско население ще предпочете да си остане вкъщи в неделя.
Междувременно Путин отбеляза нов рекорд в изборната си подкрепа, 76,65% - или малко над 55 млн. души, затвърждавайки по този начин безалтернативния си контрол над една от най-големите държави в света за поне още 6 години.
Ако питате руснаците, това си е демокрация - народът така реши. И вероятно от определен ъгъл нещата изглеждат демократично, макар и с малки разлики, които обаче чертаят ясна разделителна линия.
Защото няма как да говорим за прозрачност или за борба между идеи и програми на изборите, когато преди това имаш ясна доминантна фигура, която от 18 години насам има установен контрол върху всички лостове на властта и по-голямата част от ресурсите, раздава покровителство на бизнеса и контролира опозицията.
Дори самата бюлетина за изборите е направена така, че Путин да се открои. На фона на богатата информация за всички други кандидати, краткото описание за настоящия руски президент чисто визуално изпъква на белия лист.
Така в крайна сметка гласоподавателите получават пред себе си избор между много слаби и рехави кандидатури, участващи на олимпийския принцип, и един голям и героичен Путин, който прекарва кампанията си, подхранвайки националистическите чувства на руснаците и размахвайки заканително пръст към Запада. И всички руски медии да го възхваляват за това.
Този модел не е нов. На практика още след първия си мандат като президент той успя да установи тази ясна и непоклатима доминация. През 2008 г. с рокадата с Медведев я затвърди, заобикаляйки ограничението на президентските мандати. Сега, когато Държавната Дума му гласува удължаване на президентския мандат, доминацията се подпечатва за пореден път.
По-интересното е, че Русия успява да експортира своя "модерен авторитаризъм" и навън. Докато преди десетина години "американската либерална демокрация" нямаше опоненти като "най-добра форма на управление", сега чисто идеологически този модел се разпада за сметка на фасадната демокрация с един голям, могъщ лидер, разчитащ на своя си национализъм.
Все повече лидери - от Турция до Филипините - ще излизат напред, демонстрирайки как могат да смажат опозицията с тежка ръка, сочейки пукнатините в Западните демокрации и тяхното "двуличие".
В епохата на многополюсния свят идва и времето на силните, авторитарни лидери, които ще установяват безкомпромисен контрол в държавите си под маската на демократични избори.
И, не, това не е дело на Русия. Русия беше просто първата, която успя да го наложи като видим модел, като форма на протест срещу глобализацията, срещу САЩ и тяхната културна експанзия.
Сега тези държави "отвръщат на удара". Идеята за човешките права и гражданските свободи се приравнява с "чуждо вмешателство", а "нашите граждани са си доволни от нас и продължават да ни избират" се превръща в мантра и първосигнален отговор към всички критики.
Да, изборите в Русия не променят абсолютно нищо. Просто ни припомнят, че живеем в един нов свят, в който вече няма неоспорими идеали освен силата. И какво ще стане след това?
