Всяко социологическо проучване съдържа нещо "скандално". В последното изследване на "Галъп" то е, че според 5% от анкетираните "да, мъжът може да удря шамар на жената".
Много медии го публикуваха, някои журналисти изчислиха, че тези 5% от пълнолетното население, готови да ударят жена, се равняват на 300 000 души и сложиха това в заглавия, защото така броят изглежда наистина внушителен.
Това представяне на статистиката много напомня на вица за оптимиста, песимиста и наполовина пълната или празна чаша.
Но няма как да не се запитаме - много ли са 300 000 души?
Ако наредите тези 300 000 души заедно на площада, те ще изглеждат шокиращо огромен брой (точно както седят и в заглавие).
Ако гласуват за една партия, тези хора биха могли да решат избори и отново ще изглеждат шокиращо огромен брой - особено за загубилия изборите.
Но ако си представите, че това е доста по-малко от населението на Варна или на Пловдив, или че толкова хора живеят в Люлин (спрямо цялата държава), то този процент съвсем не изглежда толкова много.
Второ, не можем да вярваме напълно на отговора на онези 5%. Дори да мислят, че удрянето на жена е приемливо, много от тях не биха го направили. А и често онези, които извършват насилнически актове в ежедневието си, не биха отговорили с "да" на подобен пряк въпрос.
Така, ако добавим тези подробности, може би се оказва, че фокусът върху тези 5% е изключително погрешен, но работи доста добре в полза на песимистите, които "по инерция" се възмущават, че жените са дискриминирани в България.
Да, дискриминация има. Но тя е другаде.
Ако има нещо позитивно, то е, че практически всички хора знаят, че да се удря жена не е правилно, независимо какво са казали като отговор по една или друга причина.
За жалост никой не ги е питал дали това важи и за детето, защото наскоро имаше една статистика, според която всеки ден по 2 деца се оплакват от насилие, а песничката за "плесничката" си седи в учебника по литература за 5-ти клас от има-няма 9 години.
Но да се върнем на темата: дискриминацията в България си личи не по отговора на този въпрос, а по отговора на другия, върху който малко медии спряха вниманието си, а именно:
"Вярно ли е, че майките с малки деца по-трудно си намират работа?" 95% смятат, че да.
С една дума: ако си майка - жална ти майка. Което пак опира до децата.
Възможно ли е тогава отношението към децата да е сред по-сериозните проблеми в България, отколкото в отношението на мъжете и жените един към друг?
Но децата... Ех, децата... Та те ядат бой дори от акушерките...
Не мисля, че хората в нашето общество са свободни. Като следствие от това, не вярвам на подобни статистики. Те се доближават до резултата от изборите преди 89-а, и са толкова достоверни. У нас правото на другия е имагинерна величина. Никой го няма за нищо. Вероятно още по-неприятното е, че и правото като такова е изпразнено от съдържание. Имаме абсолютно неефективни правосъдни и правоприлагащи органи, които обслужват частни интереси. В мнозинството от случаите в ущърб на обществения интерес. И няма воля за промяна, няма съзнанието, че трябва да постигнем съгласие и да обновим обществото, да преоткрием и редефинираме държавността. И да, добре е да започнем от семействата, от нашия партньор и нашите деца, които е редно да зачитаме като индивиди.
Може ли при самозащита - ако тя замахне първа?
Драконът наистина е прав, и го казвам като работеща жена с малко дете. Има си работно време и който се е хванал на въпросната (държавна) работа - да си парви сметка как ще спазва установеното работно време. Освен това съществува наредба за плаващото работно време, най-вече заради майките - да успяват да вземат децата от ДГ/у-ще. Но имам двама колеги на дядовска възраст, които също са се заявили по нея. Какво като идват в 8 - на мен не ми вършат работа тогава, а като ги потърся след 16 ч. - заминали си. Значи аз, която спазвам работното време, трябва да се съобразявам с тях. От друга страна, разбирам и родителите предвид недостига на места в държавните ДГ и разликата в таксите с частните ДГ. Човек може да работи в единия край на София, а детето да е на другия. Що се отнася до шамарите - аз съм за равноправието, т.е. всеки има право, но предвид физическите данни не мога да си представя как жена ще набие съпротивляващ се мъж, докато обратното е съвсем осъществимо.
Проблемът с прибирането и гледането на децата може да се реши с наемането на човек за тази цел - има хиляди студенти, които с удоволствие биха работили нещо подобно. Така и двамата родители могат да се съсредоточат еднакво в кариерата си и да прекарват едно и също време с децата. Лошото е, че с българските заплати този вариант за много семейства е неизгоден. 13altavista | 23.12.201510:24 "Що се отнася до шамарите - аз съм за равноправието, т.е. всеки има право, но предвид физическите данни не мога да си представя как жена ще набие съпротивляващ се мъж, докато обратното е съвсем осъществимо." Алтависта, наистина си направила една "виста алта" на проблема с физическото насилие . Не всички мъже са здрави, прави и наперени като някои форумци тука, има възрастни, болни, пияници, инвалиди и т.н., които лесно могат да станат жертва на физическо насилие. Освен това физическото насилие не се свежда само до шамари и юмруци, а често се използват и подръчни материали (например точилка и порцеланови чинии доста често влизат в арсенала на бясната съпруга ) и те могат да бъдат наистина опасни. Важно е човек да може да се защити в такива случаи.
Veselina Jecheva | 23.12.201518:28 "стормбрингер, колкото и да е слаб и болнав един мъж, все ще има едни 70-75 кг, т.е. ще е по-силен от повечето жени. досега не съм срещала мъж, който смело да мога да набия когато си реша (не че съм пробвала, де ) Смее се Смее се така че насилие на жена над мъж е по-скоро изключение." Весела, неприятно ми е да го кажа, но една голяма част от съвременните "дами" се доближават, а дори и надминават посочените от теб килограми, така че това не е кой знае какъв аргумент. А и няма никакво значение, в крайна сметка, обратното на това, което твърди модерният феминизъм, агресията не е функция на физическата сила, а по-скоро на морала (или по-точно казано, на липсата му). По-агресивен е този, който е по-безскрупулен, по-безпардонен, по-безчувствен, повече егоист и т.н., а това няма нищо общо с пола. Ако по-агресивният е по-слаб физически, тогава просто би прибягнал до други начини на насилие, например психологическо или емоционално. И статии като горната, които ни дават само половинчата представа за домашното насилие, могат да бъдат единствено манипулативни, но не и обективни и следователно човек трябва да се отнася доста внимателно към тяхната достоверност. Вероятно наистина 5% от българите смятат за Ок мъжът да шамари жена си, но колко биха отговорили положително на въпроса дали е допустимо жената да удря мъжа си? Дали биха били по-малко? Има огромен брой изследвания, които показват, че физическото насилие между партньорите е симетрично, т.е. приблизително равно. Още по-потресаващо е положението когато става дума за насилие над деца - огромният брой физически насилници над деца са именно жени. Това може би означава, че жените са по-агресивни от мъжете и единствено това, че са по-слаби физически от мъжете, ги възпира донякъде да бъдат също така агресивни и към партньорите си. Чел съм такива изследвания за САЩ, Канада, Испания и някои скандинавски страни, но не знам дали са правени изобщо такива в България. Ако ти знаеш, че са правени и те показват, че мъжете удрят много по-често, ок, давай ги и да ги обсъждаме. Но докато липсват достоверни данни всякакви заключения като твоите са доста прибързани (надявам се да оцениш евфемизма ). Преди време тук, в този форум, стана дума за случая Бобит в САЩ, беше много нашумял през 90-те. Накратко, Лорена Бобит отрязала пениса на мъжа си докато спи. Както виждаш, Весела, в случая мъжът не е способен да се защитава и предимството от килограми, на което толкова държиш, не играе никаква роля. Също имаме употреба на хладно оръжие, което поставя физическото насилие в план, доста по-различен от обикновена размяна на шамари. Така че идеята ти, че мъжете могат да се защитават, а жените - не, издиша отвсякъде. По моето скромно мнение всички трябва да бъдем еднакво защитени в случаи на насилие (не само домашно) независимо от пола си - нещо, което съвременният феминизъм бясно отрича. Стана много дълъг този коментар и макар да исках да добавя още много неща, спирам до тук. Днес все пак е Коледа и нямам желание да си прекарам денят заврян във форуми. Весели празници и по-малко насилие
P.S. Имам предвид Веселина, разбира се, най-смирено моля за извинение