Всяко социологическо проучване съдържа нещо "скандално". В последното изследване на "Галъп" то е, че според 5% от анкетираните "да, мъжът може да удря шамар на жената".
Много медии го публикуваха, някои журналисти изчислиха, че тези 5% от пълнолетното население, готови да ударят жена, се равняват на 300 000 души и сложиха това в заглавия, защото така броят изглежда наистина внушителен.
Това представяне на статистиката много напомня на вица за оптимиста, песимиста и наполовина пълната или празна чаша.
Но няма как да не се запитаме - много ли са 300 000 души?
Ако наредите тези 300 000 души заедно на площада, те ще изглеждат шокиращо огромен брой (точно както седят и в заглавие).
Ако гласуват за една партия, тези хора биха могли да решат избори и отново ще изглеждат шокиращо огромен брой - особено за загубилия изборите.
Но ако си представите, че това е доста по-малко от населението на Варна или на Пловдив, или че толкова хора живеят в Люлин (спрямо цялата държава), то този процент съвсем не изглежда толкова много.
Второ, не можем да вярваме напълно на отговора на онези 5%. Дори да мислят, че удрянето на жена е приемливо, много от тях не биха го направили. А и често онези, които извършват насилнически актове в ежедневието си, не биха отговорили с "да" на подобен пряк въпрос.
Така, ако добавим тези подробности, може би се оказва, че фокусът върху тези 5% е изключително погрешен, но работи доста добре в полза на песимистите, които "по инерция" се възмущават, че жените са дискриминирани в България.
Да, дискриминация има. Но тя е другаде.
Ако има нещо позитивно, то е, че практически всички хора знаят, че да се удря жена не е правилно, независимо какво са казали като отговор по една или друга причина.
За жалост никой не ги е питал дали това важи и за детето, защото наскоро имаше една статистика, според която всеки ден по 2 деца се оплакват от насилие, а песничката за "плесничката" си седи в учебника по литература за 5-ти клас от има-няма 9 години.
Но да се върнем на темата: дискриминацията в България си личи не по отговора на този въпрос, а по отговора на другия, върху който малко медии спряха вниманието си, а именно:
"Вярно ли е, че майките с малки деца по-трудно си намират работа?" 95% смятат, че да.
С една дума: ако си майка - жална ти майка. Което пак опира до децата.
Възможно ли е тогава отношението към децата да е сред по-сериозните проблеми в България, отколкото в отношението на мъжете и жените един към друг?
Но децата... Ех, децата... Та те ядат бой дори от акушерките...