Премиерът Бойко Борисов заминава на 26 октомври пак в Брюксел - на втората в разстояние на три дни, среща на върха на всички ръководители на страните-членки на ЕС.
Когато се върна от предишната, каза: България няма да плаща сметките на Гърция!
И никой не го попита кой го иска от нас и колко ще трябва да платим. Вероятно смразени от буреносното изражение на премиерското лице.
Слава на Интернет обаче, живеем в доста развито информационно общество. Така че, ако българският премиер не желае да сподели колко ни се пада от сметката за дълговата криза, можем страховито да гадаем. Вместо да го слушаме как повтаря заглавието на оная стара пиеса на Дарио Фо ("Няма да платим, няма да платим!")
Да видим информациите. Според АП Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) ще разполага с около 1 трилион евро. За това са съобщили лидерите на германски опозиционни партии след среща с германския канцлер Ангела Меркел.
Фондът беше създаден първоначално заради кризата в Гърция през 2010 г. и в него бяха "складирани" 440 млрд. евро. Впоследствие се възползваха и Ирландия и Португалия.
Тези 1 трилион евро все отнякъде трябва да се вземат. Дори ако трябва да се бръкнат и членки на общността, които са финансови отличници, не са членки на еврозоната и са бедни като мишки.
Дано премиерът да е по-разговорлив - или репортерите - по-питащи на място, за да разберем какъв е нашият дял от сметката. Още повече, че 2/3 от износа ни - единственият двигател на БГ икономиката, е с тези затруднени от дългове европейски икономики.
Днес EUObserver пусна достатъчно обезпокоителна статия, където се изброяват няколко варианта, свързани с плащането на конкретни сметки от конкретни правителства - и издържащите ги данъкоплатци. Изданието се позовава на Jeromin Zettelmeyer, deputy chief economist, от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), който разглежда два сценария.
Единият е, когато рекапитализацията на гръцките банки върви наред и няма да се наложи клоновете им, които са навред из Балканите, да се отделят от банките-майки. Песимистичен е вторият сценарий, при който процесът не върви добре и "правителствата на България, Румъния и Сърбия" ще трябва да се намесят с конкретна финансова помощ за дъщерните дружества на гръцките банки.
Защо те? Защото в тези три страни гръцките банки имат съществен дял от местния банков пазар, най-голям в България - близо една трета, и най-малък в Румъния - 12 на сто.
Според икономиста от ЕБВР правителствата на тези страни трябва да са готови с план за действие в извънредни ситуации - и МВФ ще подкрепи подобни действия.
Вместо да ни обяснят, за да сме подготвени, държавните мъже мълчат като гръмовержци, които се канят да ударят по ЕЦБ. Нещо повече. Вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков говори пред Die Welt как българите до известна степен са щастливи от нещастието на гърците. 2000 гръцки фирми и 1 млрд. евро са емигрирали в България, казва цитираният навсякъде Дянков.
Всъщност сега разбираме по-добре смръщеното чело на Борисов на победния брифинг в НДК. Ако ще трябва да се пишат някакви извънредни планове за действие, с които да се предлага рефинансиране на банки, начинът е да се извадят пари от фискалния резерв.
А Симеон Дянков, в стремежа си да го понапълни, за да осигури свободни пари за харчене на изпълнителната власт, преля там скътаните 1.4 млрд. лева резерв на здравната каса.
Въпросът е, че резервът ни е с броени пари. И ако трябва да се вади, за да плащаме гръцки сметки, лошо ни се пише. Освен това ще трябва одобрението на парламента. Така е по закон.
Може би премиерът и Дянков все пак да си кажат, а?
