Димитър Бербатов почти сигурно ще заиграе във Фиорентина, с което се слага край на една протяжна лятна история. Дано най-добрият ни футболист завърши подобаващо силната си кариера. Първенството е интересно, макар да не е вече това, което калчото бе през 90-те. Отборът е популярен и харизматичен, градът е хубав, а Бербатов ще отиде като звезда и вероятно бързо ще бъде обикнат.
За Бербатов добре, за Фиорентина - супер трансфер, за града - отличен начин отново да повярва в романтиката около своята „виола".
За Юнайтед също е добре, че отписва от графа „разходи" една от големите заплати в клуба. Сър Алекс Фъргюсън вероятно най-накрая ще си отдъхне, след като в последните 12 месеца Бербатов някак успя да влезе в зоната на неговата шотландска непоносимост.
Добре е и за нас, фенове на българския футбол, а и на играта въобще. Трансферът почти сигурно значи, че някоя от телевизиите ще напрегне финансови мускули и ще закупи правата на Серия „А", която иначе не гледаме от 2 сезона.
Да не говорим, че Любо Пенев вече спокойно може да вдигне телефона, след като Бербатов заиграе редовно, разбира се. Да хване самолета и да иде на кафе във Флоренция. Да си поговори с човека, който със сигурност има още какво да даде на националния отбор. Ок, за мача с Италия вече е късно, но ние до края на годината имаме да срещнем още Дания и Чехия... По-добре с Бербатов, отколкото без.
Изобщо - дано днес или утре трансферът да стане. Това е ново начало, а всички помним с каква наслада чакахме мачовете на Тотнъм, когато през 2006 г. Бербатов започна да твори по английските терени. Навремето така се чакаше по сателита и немския канал DSF да пусне мача на Барса, защото знаехме, че с номер 8 ще лети по терена лудият Стоичков. Наше момче. Бербатов и Балъков единствени за тези години ни доближиха до онова усещане - да знаеш, че българин не само ще играе в мача, който почва, но ще е и водещата фигура. Ще е главният герой. И да ти стане кеф.
