Националите по футбол са толкова далеч от понятието „народни любимци", че няма накъде. Те сами се докараха до там, разбира се. При успехите и емоциите с волейболистите, няма да е чудно, ако при посрещането на Соколов, Салпаров и останалите на летището е имало повече хора, отколкото ще идат довечера да гледат България - Кипър на футбол.
Да, днес има мач. Контрола на националния тим на България. Не знаехте ли? Извинени сте, защото това си е наистина дребно двубойче в сравнение даже с Левски - Ботев, който ще се играе след 4 дни. България, останала последна в групата си за Европейското, срещу Кипър, който завърши на същото място в своите квалификации. От 21 часа, в отпускарския сезон. И 500 души да има, ще е успех.
На всичкото отгоре, и телевизията не е кой знае какъв гарант за интерес. Онзи ден приятел ме пита: „Ще го дават ли по телевизията, че не ми се ходи на стадиона?". Утвърдителният отговор донесе облекчение - един вид: поне да го гледаме. Да, ама в същото време ще вървят Германия - Аржентина и Италия - Англия, та...
Феновете вече са безразлични към този национален отбор. В него нищо не се променя, въпреки очевидното желание на Любо Пенев да се случи нещо. Просто лицата са си едни и същи, а присъствието на няколко момчета от Лудогорец изобщо не е обнадеждаващо, че изведнъж коренно ще се променим към сериозен и ангажиран с каузата тим. Предстоят световни квалификации, които изглеждат като връх Еверест за човек по дънки и риза, без кислородна маска и дори раница. Нямаме големи шансове, но поне да бъдем оптимисти... нали? На какво отгоре обаче, след като клубовете ни ги биха рано-рано, а националите ни от чужди отбори не мърдат в развитието си на йота вече години.
Този отбор хората не искат да го гледат, което е най-трагичното му падение в последните години. Няма личности в него. Няма надеждица.
На 7 септември ще дойде Италия, тогава вероятно поне 20-25 хиляди ще идат на „Васил Левски". Не се заблуждавайте - няма да е заради нашите.
Кой знае, може и песимизмът да е завладял твърде рано запалянковската душа. Може и да ни опровергаят, може да ни чака велика есен с победи над Дания и Чехия, с гордо представяне срещу италианците? Какъв е шансът обаче, след като в последните 10 години на ниво квалификации сме били единствено Румъния, и то в мач без значение. Имаме и едно реми с Холандия, едно с Хърватия и едно пак с румънците като гости. Малко е.
А и героите от тези мачове ги няма. Единият се бори с гадна болест, а другите двама гледат националния по телевизията по различни причини.
